До референдума във Великобритания на 23 юни остава малко повече от месец. Стотици анализиразпалено разискват различни аспекти от последиците от него. Извъникономическите и политически прогнози обаче малко от тях обръщат внимание наедин от най-важните инструменти за обединение на ЕС – а именно езикът.

От правна гледнаточка всичките 24 езика на 28 държави-членки в ЕС са равнопоставени. Вежедневната си дейност обаче институциите използват 3 “работни езика” -английски, немски и френски. Независимо че германските граждани санай-многобройни като численост в ЕС, техният език чувствително е отстъпил повлияние за сметка на останалите два. Иколкото и французите да не желаят да го признаят и гордо да изтъкват, чеофициалната столица на ЕС е френскоговорящият Брюксел, то на практика английският език е linguafranca или пръв сред равни в ЕС.

Или поне ще бъде така до средата на идното лято.

При евентуалноизлизане на Великобритания от ЕС ще напусне и основната и най-влиятелнаанглоговоряща група. Така в най-добрия случай ще останат само Ирландия иМалта, в които официален език е английският, с общо едва 1% от населението наСъюза. При това положение според някои анализатори запазването на английскиезик като официален би изглеждало малко странно.

Особено на фонана все по-осезаемите амбиции на Франция за лингвистично лидерство. Дори и домомента езиковата политика да гарантира специален статут и внимание на френскияезик, съществуват предпоставки за желание и натиск към промяна.

Като една от4-те държави-основателки на първообраза на ЕС, Франция има основание за подобниамбиции, още повече че френският е официален език за 3 държави-членки и иматясна връзка с други романски езици, като италиански, испански, португалски ирумънски. Под маската на дипломацията и развявайки знамето на многоезичието,Франция винаги е следвала тиха, но постоянна линия за налагане на своя език.Френското правителство дори финансира езикови обучения на дипломати, служителии журналисти в Брюксел.

Какви са основанията за промяна на основнияработен език на ЕС?

Всъщност правилотоза 3 “работни езика” на ЕС не е разписано черно на бяло, след като през 2004 г.не бе добавено в конституцията на ЕС и бе премахното в Лисабонската стратегия. Следователноне съществува официален текст, който Франция може да опита да оспори, тъй катофактически всички 24 езика в ЕС са равнопоставени.

На второ мястостатистиката сочи, че към момента 51% от населението на ЕС говори английски, 32%- немски и 26% – френски език. Дори и при напускане на Великобритания пак 45%от населението на ЕС ще говори английски.

Извън рамките на ЕС английският език е официален език в 56държави, което го прави един от най-говоримите езици в света. Той се говорикато първи език от над 500 милиона души по целия свят, а над един милиардчовека са го учили като допълнителен език. Иначе казано 1 на всеки 5 души можеда говори или поне да разбира английски език!

Английския език също така е официалният език на науката, дипломацията,авиацията, компютрите, туризма и интернет комуникацията.

Не на последномясто във време, когато Европа е изправена пред предизвикателствата намигрантската криза, повече от всякога е важно да бъде запазен единният дух на Съюза.Сред най-мощните инструменти за това е единен, неутрален, глобален работен език– какъвто към момента може да бъде само английският.

Ето защо хладнокръвният анализ подсказва, че дории при наличие Брексит нямаме основания да очакваме детрониранена английския език в рамките на ЕС.

Но не пречи Франция да продължи да се надява ибори…