Ако някога сте се чудили дали е за предпочитане да си приличате с партньора си или „противоположностите се привличат“ – Иван и Анастасия предлагат един възможен отговор. И двамата са архитекти, но освен работата, споделят и животите си. Иван Драгошински е един от основателите на архитектурно студио Conveyer. Иметона формацията е провокирано от негативните процеси, протичащи в българскатаархитектура, вследствие на строителния бум през този период.

Въпреки, че живеят и работят в Лондон, само преди 2 месеца те попадат средтрите екипа-фаворити на конкурса на Съюза на българските художници за идеенархитектурен проект „Преустройство, реконструкция и фасадно оформление нанационален изложбен център гр. София, ул. Шипка 6“,  а ние решихме да влезем в дома им и да си поговорим за носталгията, семейството, работата, майчинството и стремежите в бъдещето:

Проектът на колектив: Симеон Стоилов, арх. Иван Драгошински, арх. Анастасия Атанасова и кандидат арх. Дина Драгошинска


Ще се СРЕЩНЕМ ЛИ ПАК СЛЕД 10 ГОДИНИ в България ? 

А: Обичам промените – това е и причината да дойда в Лондон. Нямам търпение да дойде денят, в който ще се върна в България с новмироглед и настройка и ще изживея всичко по напълно нов начин.

И: Десет години са доста дълъг период, но в Лондонминават неусетно бързо. Бих искал да се срещаме по-често. Ние сме от хората,които не са загубили връзка с България. Прибираме се винаги, когато можем,имаме прекрасни семейства и приятели.

БЯГСТВО ли беше Лондон или по-добра възможност ?

А: Със сигурност не е било бягство, а просто възможност за промяна, занови преживявания и шанс за среща с целия свят в един град.

И: За мен беше романтична авантюра с щастлив край.Всъщност беше бягство от зоната ми на комфорт и се гордея, че имах смелостта да изляза от нея..

Къде бихте си направили СРЕЩА с нас в Лондон, акоинтервюто беше на живо?

А: Вероятно бих избрала някой район на случаен принцип.Обичам да се губя из града и да го преоткривам. Бих те завела на разходкаиз улиците му, където най-добре бих ти показала същността на този изключителенград, който вече обичам като роден.

И: Може би Lincoln’s Inn Fields garden. Това епрекрасна градина в Централен Лондон, обградена от стари, типично английскикъщи, облечени в камък и тухла. Мястото е спокойно и предразполага за срещи. Доградината се намира и музеят на John Soane (английски архитект и колекционер наизкуство от 18-19 век), който е една от любимите ми сгради в града.

С кой би се качил на ГОЛЕМИЯ КОРАБ, ако предстоеше потоп ?

А: Разбира се, с Иван, прекрасната ми дъщеря и нашият най-готинкотарак. Бих грабнала и някоя друга приятелка… и родителите ми.

И: Със семейството, приятелите и котарака ми.

СВЕТЪТ ЗА ДВАМА ли е?

А: Да. Или поне моят. Всяко човешко същество има нужда от още едно до себе си – да го провокира, да го разбира, обича.

И: И моят свят е за двама.

Трудна ли е ТЕЛЕФОННАТА ЛЮБОВ или как ви се отразявакомуникацията от разстояние с близките ви ?

А: Всъщност това беше началото на връзката със съпруга ми и бешемного вълшебно. Колкото до семейството ми, най-близките ми също са тук, такаче не ми се случва често да ми липсват.

И: Лондон е доста интензивно място – динамиката истресът помагат да се справяш с тези неща. Не съм щастлив от факта, чесъм далеч от родителите си, но се опитвам да не се фокусирам върху това, апо-скоро върху позитивната страна на ситуацията. 

Има ли в Лондон ТОПЪЛ ДЪЖД?

А: Да, има. Лондон предлага изключително много, стига да отворишшироко душата и очите си и да поискаш да откриваш.

И: Да – може би не колкото в песента на Силвия Кацарова 🙂

С България казахте ли си СБОГОМ или само довиждане?

А: Опитвам се да не бъда крайна, затова за мен е само довиждане.Нищо не е вечно, днес си тук, а утре някъде другаде – това е красотата наживота – той е абсолютно непредсказуем.

И: За мен България винаги си остава възможност замясто, където да живея със семейството си и където някой ден отново ще работя. В този контекст -не сме си казали сбогом.
Проект на архитектурно студио Conveyer, блок на ул. Пиротска, София


Една ИСТИНА за успеха зад граница.

А: Толерирай, цени и бъди част от.

И: Според мен едно от основните неща е да бъдешотворен към новото и да се огледаш хубаво какви са добрите неща, които можеш давземеш от мястото, където си отишъл. Преди да замина, никога не си бях давалсметка колко задръстен с негативизъм и предразсъдъци съм бил. Първите двегодини в чужбина бяха абсолютен шок за мен във всяко едно отношение – мога данапиша цяла книга по темата. След третата година осъзнах колко ограничен иподвластен е светогледът ми на културата, в която сам израснал. Това осъзнаванеми помогна да сваля гарда и да поискам да уча и черпя с пълни шепи от всичкооколо мен. Като резултат срещнах страхотни хора, работих на места, за които дорине бях мечтал преди и създадох прекрасно семейство. Сега за мен Англия е катовтори дом – независимо дали в бъдеще ще живея тук или не, тя винаги ще бъдемясто, от което ще черпя вдъхновение и сила за живот.

Ставате ли по ПЪРВИ ПЕТЛИ или обичате да поспивате ?

А: Обичам лукса на късното ставане, но моята реалност, или по-скороновият малък човек в дома ни сега, не ми позволява фриволности.

И: Обикновено се опитвам да ставам по първи петли.Тук се научих да ценя всяка минута свободно време. Сутрин рано преди работа еидеално време, което човек може да отдели за себе си. 

Опишете животът си тук и сега като МИГ ОТ ПРИКАЗКА.

А: В момента съм майка и домакиня на пълен работен ден, която тайно симечтае за предишният си живот на егоизъм, изкуство, архитектура и социаленживот и искрено се надява, че един ден ще може да достигне баланс и да имавсичко.

И: В момента при мен е почти полунощ. Съпругата мии дъщеря ми спят. Аз съм пред компютъра в кабинета – малка стая, която е частот дневната където можеш да се усамотиш чрез плъзгаща се, стъклена врата. Оставилсъм да свети единствено настолната лампа на бюрото, на което седя. Зад мен имаврата прозорец към тераса с дървен дек и обща водна площ с озеленяване взатворено междублоково пространство. Спокойствието и тишината предразполагат заразмисъл.

Имате ли в Лондон любими ХОРА И УЛИЦИ?

А: Обожавам източен Лондон и разходките из неговите улици, малкигалерии, бутици и магазинчета за всевъзможни неща, където можеш да срещнеш тукашните хипстери.След такива разходки, винаги се прибирам вкъщи пълна с идеи, които планирам дазапочна от понеделник.

И: Имам в изобилие. Любими хора са съпругата ми и нейнотосемейство, дъщеря ми и няколко прекрасни приятели. Целодневно съм обграден и със страхотни колеги. За улици мога да изброявам безкрай, но ако трябва даизбера една, това е Bedford Square. Това е малка улица в центъра с английскитерасовидни къщи от 18 и 19 век. В една от тях се намира архитектурнатаасоциация – най-старото и престижно архитектурно училище в Англия. Там съмпрекарал доста часове и никога не ми омръзва да се връщам отново.

Какви щяхте да сте В ДРУГО ВРЕМЕ, В ДРУГ СВЯТ?

А: Вероятно художник или скулптор, който е достатъчно смел да отдадеживота си изцяло и единствено на изкуството си, независимо от ограниченията, скоито непрестанно се сблъскваме.

И: В друго време и в друг свят с опита и зрелостта, коитоимам сега, бих работил по архитектурен проект с моя баща.Той също беше архитект и напусна този свят в годината, в която се дипломирах.Той ме дари с любовта да създавам красиви места за хората, но нямахме време даго направим заедно.

Какъв е НАШИЯТ СИГНАЛ – за нас българите?

А: Не зная. Има ли такъв ?

И: Мисля, че да се опитваме дабъдем по-добри и да съдим по-малко, е един добър сигнал

В края на 2015 година Дарик се допита до своите слушатели, читатели на darikradio.bg и приятели в социалните мрежи, кои според тях са онези млади българи в Лондон, доказали се със своята предприемчивост, интелигентност, образованост. Така съставихме списък с над 30 млади и успешни българи, които работят в различни професионални сфери като моден дизайн, кулинария, спорт, култура и изкуство, образование, архитектура и други.

интересни българи в Лондон – един проект на Дарик радио и егоист