Често казано дори не съм проследила в детайл цялата драма с голия учител. Общото усещане от историята обаче е – димка. Вместо да си говорим за недъзите на образователната система (а те далеч не се изчерпват с безкончената грипно-студова ваканция) си говорим за пишката на някакъв човечец. А те нищо не доказват, освен евентуална потентност.  

Моментната снимка на държавата пък сочи точно обратното – пълна импотентност. Докато всякакви медии се занимават с дибидюс селфито на директор, експерт към образователното министерство – властта също си направи селфи.  

При откриването на и без друго късия политически сезон, стана ясно за сетен път в този парламент, че: сред парламентарните формации няма нито една, повтарям – няма нито една, която да каже с думи прости, но ясни, че ни чакат „пот, кръв и сълзи“ (съвсем по Чърчил), защото сме във война. Със себе си.  

Какво чухме в традиционните речи в началото на всеки парламентарен сезон?

Лидерът на БСП директно обяви, че партията ще управлява след изборите, като обеща богатство и повече българчета. 

Парламентарният шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов предупреди социалистите да не разчитат „на това българите да имат кратка памет“ и каза, че партията му ще гради кампанията на базата на свършеното – т.е. познатите ни магистрали, пречиствателни станции и стадиони. Или иначе казано Цветанов ни обеща, че няма да бъде назован нито един проблем на държавата. 

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ направи индиректна заявка за властта, без да уточнява в партньорство с кого би я упражнявал. Но предупреди, че ако не се сформират ценностни мнозинства (а знаем, че ДПС е универсална по ценности партия) ще влезем в спирала от избори. Демек – ако ДПС не бъде пъхната във властта се чакат политически бури. 

Реформаторският блок пък излъчи депутат да каже колко много десните обичат Европа. Защото иначе трябваше тази и без друго разделена формация да заеме някаква позиция, най-вече спрямо ГЕРБ. Ама как ще я заеме като и министерските постове в Борисов, и прокуратурата, която лесно може да отстрани от министерски пост – пак в него. А идват избори – съвсем без думи не може.  

Патриотите не пожелаха да говорят, защото при тях политическа позиция няма, лумпениадата се разиграва на площада, на границата със свински опашки, не и на парламентарната трибуна. Което пък не спря Сидеров да се обяви срещу „еврогейските ценности“, самоцитирайки се със своя реч от 2007 година.  

Спрях да прочета горните редове, за да се ориентирам в резюмето на първия парламентарен ден. И май наистина е по-добре да се занимаваме с голия учител, защото тия добре облечените, институционално усмирени хищници не са нищо повече от… къси провислячета (по класика).  

По същество – партиите на парламентарния терен си направиха селфи. И тая снимка не обещава нищо по-различно от досегашното. А именно – популистки лозунги, псевдозагриженост за „народа“ и обещания за просперитет. А фонът на снимката не говори за подобна ситуация. Фонът са руини на държавност, правов ред и умно общество. За да започнат поне „ремонтни“ дейности е нужно скеле, на което да се стъпи. А скеле никой от тези играчи не дава. Те предлагат само фотошоп, с който да удължат само визуално провислячетата.  

Реалността ни изисква смели политици, които не ви обещават бебета или магистрали, нито говорят отвлечено за евроценности. Реалността изисква работа. Работа и обществено страдание. Работа, която да направи невъзможна дружбата между прокуратура и изпълнителна власт. Работа, която да осуети раздаването на „пайове“ от обществени поръчки за магистралите, с които ще се похвали Борисов, на Пеевски. Работа, която да направи невъзможно медиите да съсипват живот по мерзки начин на учител, дето се снимал (дали това е уместно или не изобщо не е наша работа).  

Фонът на снимката трябва да се разчисти. За да се гради. А чистачите не ви обещават красота. Би трябвало да обещаят прах и пот. А после още работа.