Срещнах Тина през 2011-та година, когато взех първите си уроци по wind surf в нейното училище на турския остров Гьокчеада. Още в деня на пристигането ми се сблъсках с реалност, която бе напълно чужда за мен. Жена, която се е занимавала с реклама в собствена агенция, зарязва всичко и се отдава на спорта и вятъра, заедно със сестра си и Мони (за него отделно). Остров, където няма нощен живот и всички посещават, отдадени на страстта си да се слеят с движението на въздушните маси, класифицирайки го в „нота“. Дните на първите уроци, в които свиквах с мисълта, че платното на сърфа не се избира по цвят, а големина и функция, започваха с ранно ставане, наслаждаване на про-тата докато карат в лагуната със силния сутрешен порив, унесена в мечта да достигна тяхното ниво. Веднъж утихнал, следваха следобедни уроци за начинаещи. А, по смрачаване всички се събирахме на вечеря, където цареше енергия на уморени тела с положителен заряд, лекота и някаква непозната хармония. Баланс, който започва отвътре и превзема цялата софра с непринудени усмивки и теми, за да завърши с пожелания за силен вятър на следващия ден. Първоначално ми беше трудно да разбера умереното вълнение, с което преминават през това ежедневие, докато не започнах да усещам свободата от овладяната стихия и радостта от симбиозата с природата, но най-вече раждащият се дух на независимост от преходното и битовото.

Снимка: о-в Гьокчеада, личен архив

Това вътрешно блаженство, увереност и воля стоят в основата на родената преди повече от 11 години „лудост“, наречена Crazy Island – училище по уиндсърф и кайт на един от най-ветровитите острови в Егейско море. Там вятърът е силен и постоянен (обикновено над 20 нота). Намира се на залив с абсолютно гладка вода, а освен него, на острова има и други – оншор и сайдшор такива, с вълни до два метра. Откриват сезона в края на април и работят до през октомври. В останалото време организират пътувания клиники за кайт и уиндсърф в Бразилия, Виетнам и Мароко. Ако имат късмет с времето в България междувременно, пускат някоя черта по снежните планински склонове. Повече за Тина, с нейни думи в отговори на добре познатите, следва.

Снимка: о-в Гьокчеада, личен архив

Как си, къде и с какво се занимаваш в момента?

На остров в Егейско море, където имам кайт и уиндсърф училище.

От кога се занимаваш с това?

От 11 години.

Какво си правила преди това?

Правех презентации и дизайн…  занимавах се с реклама.

Най-ранният ти спомен свързан с това, на което си се отдала днес?

Спомените ми свързани с уиндсърфа са от преди 11 години, на практика съвсем не са ранни.

Снимка: о-в Гьокчеада, личен архив

Кога беше последният път, когато плака и защо?

Не си спомням, ако не плача на някой филм, като „Изкуствен интелект” например, това може да ми се случи от чувство за безсилие.

А, кога се чувстваш истински щастлива?

Обикновено се чувствам щастлива, всъщност. В морето винаги.

Каква е твоята отрова?

Сарказъм.

Пет думи, с които можеш да се опишеш?

Нормална.

Не са пет. Какво е нормална?

След като вече не е ясно… Normal is the new cool. Уморена съм от хора, които са много „екстремни“, много „откачени“, креативни, освободени… или просто позьори.

Кое качество осъждаш най-много в другите?

Гледам да не съдя, но глупостта.

Какво е „глупост“?

Липса на интелигентност, критична оценка и самооценка, неадекватност, безпросветност (последното е по-различно…, но често двете са свързани).

Моментът, в който се чувстваше най-засрамена?

По-скоро гледам да не правя нещо, от което да ме е срам.

Най-скъпата ти покупка?

Това понятие е относително. Смятам, че всичко което съм си купила заслужава цената си.

Снимка: Виетнам, личен архив

Кой ще те изиграе във филма на живота ти?

Режисьорът да решава.

Какво можеш да правиш най-добре?

Това, което правя, мисля правя добре. Всъщност според мен всяко нещо, което правиш, ако ще да е таратор, трябва да се опитваш да правиш добре.

Най-големият ти страх?

Не мисля, че има смисъл да живееш с някакъв страх. Страшните неща се случват.

Кога най-близо беше до смъртта?

Не мисля, че съм била близо до смъртта.

А, до истинския живот за теб?

Всеки ден. Няма паралелна реалност.

Снимка: о-в Гьокчеада, личен архив

Какво планираш в обозримо бъдеще и на какво се надяваш, отвъд обозримото?

Планирам работата си постоянно, но това не е някаква изява като концерт или изложба. Отвъд обозримото – на нищо.

Книгата, която промени живота ти?

Книгите са помогнали за изграждането на мирогледа ми, в този смисъл са оформили мен, за което мога да благодаря на Стайнбек, Маркес, Достоевски, Капоти, Шекспир и десетки други гениални пистели и поети, но промените в живота ми не са свързани с прочетена книга.

Снимка: Бразилия, личен архив

С кого би се напила в бар/излязла на вечеря?

На практика почти не пия, а от вечерите обикновено ме хваща съклет след петнайстата минута, но като изключим това, някой с когото мога да разговарям.

От кое твое удоволствие се срамуваш?

Нямам толкова ексцентрични удоволствия.

Най-великият филм на всички времена?

Киното е велико, има много велики филми. „Матрицата”, „Едно време на Запад”, „Вавилон”, „21 грама” „Зеленият път”, „Черният лебед”, “Blade runner” и двата, „Облакът Атлас”…. десетки още.

Снимка: о-в Гьокчеада, личен архив

Какво стои на върха, на списъка ти с мечти?

Океан, планина, пустиня… да кажем едно пътуване до Мароко с уиндсърф и сноуборд, от Атласките планини до Дахла.

Песента, която ще звучи на твоето погребение?

Ще помисля след някоя и друга година, за сега подреждам само дневните плейлисти.

Снимка: Гърция, личен архив

В „Съвременните рицари“ ти представяме хора успели да се освободят от ограниченията на капиталистическото робство. Авантюристи, които изкарват прехраната си, водени от свободната воля на духа, извън ограниченията на работно време, прекарано в облени от студена неонова светлина помещения. За тях извиненията да не бъдат себе си са непонятни оправдания на другите. За нас те са онзи осъществен израз на порива за свобода, който ни вдъхновява.