Във втората част от преследването на вятъра ти представям Мони, както обещах в първата. Този съвременен рицар е наследствен такъв. Баща му, който кара уиндсърф и сноуборд над 30 години вече, го запалва от много малък. Мони е 6 пъти републикански шампион по сноуборд и има спечелени няколко международни състезания, с присъствие в топ 20 на европейски и световни купи. В момента се е отдал на летните спортове и конкретно уиндсърфа, който мастерира изкусно.

Националната спортна академия не успява да задържи вниманието му повече от един семестър, след който той се отказва и започва да преследва… себе си реално. Вътрешния си порив и свобода, възможно най-далеч извън институционалните зандани и особености на местна почва. Така след години усилия достига момента, в който има собствено училище за уиндсърф и кайт на остров Гьокчеада в Турция. Там, защото условията за спорта са отлични. Човек на оскъдното количество думи и реалните постижения или другата сила зад лудостта Crazy Island, следва в собствени отговори на добре познатите лексиконни.

Снимка: Радостина Ганчева, Бразилия, личен архив

Как си, къде и с какво се занимаваш в момента?

В момента съм на остров Гьокчеада в Егейско море. Тук имам уиндсърф и кайт училище.

От кога се занимаваш с това?

Карам уиндсърф от 12-годишен, а преди 12 години го превърнах в професия.

Какво си правил преди това и какво те накара да го промениш?

Бях състезател по сноуборд бордер крос.

Най-ранният ти спомен свързан с това, на което си се отдал днес?

Спомените ми от дете са свързани с един класически зелен фолксваген ван, с който аз и баща ми отиваме в Турция за цяло лято да караме уиндсърф. Група приятели и това, че след като понаучих няколко движения, изпочупих целия инвентар на баща ми.

Снимка: Борислав Стефанов, Гьокчеада, личен архив

Кога беше последният път, когато плака и защо?

Не си спомням.

А, кога се чувстваше истински щастлив?

Винаги когато карам, и още повече когато стъпя някой нов трик.

Каква е твоята отрова?

Аз съм безобиден.

Пет думи, с които можеш да се опишеш?

Не ме бива с метафорите, аз съм това, което правя – вятър, път, море, пясък, слънце.

Снимка: Радостина Ганчева, Бразилия, личен архив

Кое качество осъждаш най-много в другите?

Не съдя другите, но не приемам двуличието.

Моментът, в който се чувстваше най-засрамен?

Старая се да правя неща, от които да не се срамувам.

Най-скъпата ти покупка?

Не си купувам скъпи вещи, само екипировка и самолетни билети. Не пътувам в бизнес класа.

Кой ще те изиграе във филма на живота ти?

Харесва ми ролята, ще се справя сам.

Снимка: Радостина Ганчева, Виетнам, личен архив

Какво можеш да правиш най-добре?

Да си върша работата и да карам уиндсърф.

Най-големият ти страх?

Нямам страх… или да си остана в София.

Кога най-близо беше до смъртта?

Не съм бил.

А, до истинския живот за теб?

Живея истинския си живот в момента.

Снимка: Борислав Стефанов, Гьокчеада, личен архив

Какво планираш в обозримо бъдеще и на какво се надяваш, отвъд обозримото?

Планирам да карам повече и това до края на живота ми, т.е. и извън обозримото.

Книгата, която промени живота ти?

Tricktionary

С кого би се напил в бар/излязла на вечеря?

Бих се напил с Роби Неш и Джейсън Полаков, но се напивам с братовчед ми.

От кое твое удоволствие се срамуваш?

От никое.

Най-великият филм на всички времена?

„Небесно царство” и “Minds wide open”. Вторият е документален филм за уиндсърф. Неговият автор и продуцент Андре Пасковски почина от рак само на 31-годинша възраст. Филмът е заснет по удивителен начин, на едни от най-красивите места на планетата и представя един от най-вълнуващите спортовe с щрихи от живота на няколко топ състезатели, техните избори и  предизвикателства.

Кога последно беше щастлив?

Днес.

Какво стои на върха на списъка ти с мечти?

Да организирам индор състезание по уиндсърф в София, на което също така да карам.

Песента, която ще звучи на твоето погребение?

„Я елате пиленца при батко” :)))

Снимка: Радостина Ганчева, Бразилия, личен архив

В „Съвременните рицари“ ти представяме хора успели да се освободят от ограниченията на капиталистическото робство. Авантюристи, които изкарват прехраната си, водени от свободната воля на духа, извън ограниченията на работно време, прекарано в облени от студена неонова светлина помещения. За тях извиненията да не бъдат себе си са непонятни оправдания на другите. За нас те са онзи осъществен израз на порива за свобода, който ни вдъхновява.