Хайде да се разберем. Докато има хора, ще има хора, които не могат да приемат част от навиците на другите хора. Какво ядат, как се обличат, с кого спят. Да се опитваме да убедим хомофобите, че София Прайд е нормално, безвредно и дори полезно за града събитие е същото като да убеждаваме вегетарианците в силата на телешкия стек или да кажем на хипстърите, че не е яко да имаш бримки по чорапогащника. Всеки сам си ги преценява тези неща.

Кампания на NEXT-DC – Момчил Захариев, Мария Тодорова, Моника Симеонова. Фотография: Михаил Новаков, преработка на маските: Alex BunZey, Мария-Елиза Бакова, костюми Nika Yonika

По-либералните от нас се чудят как десет години след първото издание на София Прайд, все още има хора, на които този мирен, шарен и двучасов ивент в центъра на града им бърка с пръст в гърлото и ги кара да повръщат. Разбира се, че ще има такива хора. 10 години са нищо, за да преобръщаме социални нагласи и променяме мирогледи. 28 години след 10 ноември все още има хора, при това млади, готини, супер отворени хора (честна дума), които твърдят, че “все пак при бай Тошо е имало много хубави работи.” Ние искаме от тези, които са на 50+, да плеснат с ръце и да се прегърнат от радост, че София е модерен и либерален град, защото позволява на хората с нехетеросексуална ориентация да заявят присъствието си в света с едно шествие, един ден в годината, заедно с още не знам колко десетки столици по света. Загубена битка. Ако не знаете, част от тези хора например са лекари-невролози, които през 70-те години са учили, че хомосексуалността е вид заболяване.

Това е било за нашите родители. Днес обаче ние сме родители и можем да използваме Прайда за няколко важни неща.

1. Да поемем дълбоко въздух и да обмислим факта, че все някое от децата ни (нашите и на нашите приятели) ще бъде гей.

И трябва да сме ОК с това, да не се срамуваме, да го приемем по-нормално от техните баби и дядовци. Защото дори в момента, ние уж толерантните и приемащите млади родители, не сме сигурни как точно ще реагираме, когато разберем, че някое познато дете не е хетеросексуално. По-вероятно е да реагираме тъпо и хомофобски. Казвам го като майка на две дъщери, която е чувала репликата към баща им “Добре, че си направил момичета, да не ги мислиш, че могат да станат педали.”

2. Да използваме Прайда като повод да поговорим с децата за секс.

Всякакъв секс – хетеросексуален, хомосексуален, хубав, истински, различен от порното, нормален, който всички правят, безопасен и т.н. На въпроса Колко от вас говорят с родителите си за секс? едва 10% от българските тийнейджъри вдигат ръка. Това са деца, чийто родители са на възраст между 35 и 45 години. Те нямат обремененостите на соца, но въпреки това не знаят как да общуват с децата на тема любов, връзки, съзряване, секс. Просто защото техните родители не са го правили и нямат ролеви модел, който да следват. И понеже най-трудното в говоренето за секс е започването на самото говорене, София Прайд е чудесен повод да си намерим вход към тази тема табу.

3. Да покажем на децата, че хората са различни.

В други градове това не би било толкова необходимо, но в София (и България) все още различното почти не съществува и още по-малко се вижда. Едно осемгодишно дете в лондонското метро може да види почти цялата палитра на човечеството за няколко спирки – от раси, през социален статус, естетически вкус, до сексуална ориентация. Включително и в един и същи ден жена обута с ботуши UGG, а до нея седи някой по джапанки. В софийското метро през зимата, не знам дали ви е правило впечатление, две от три якета са черни. Няма как да отглеждаме широкоскроени деца, докато не ги сблъскаме челно с пъстротата на света. Цветовете от знамената на София Прайд са една от много спирки, които трябва да пропътуваме с тях.

4. Да седнем да почетем малко по темата и ние, които не сме част от LGBTQ общността.

Ей така, за обща култура. За да използваме по-рядко уж безобидната реплика “абе ти къв гей си” и изкореним други подобни навици, които не говорят много добре за самите нас. Темата е широка, дълбока и обемаща цялата палитра на дъгата. Аз лично научих какво е gender fluid съвсем наскоро, опитвайки се да разбера какъв му е случаят на Езра Фърмън, че ту е с перли като Зелда Фицджералд, ту с кожено яке като Джеймс Дийн.

5. И накрая, ако не друго, то поне да отидем на едно парти като хората.

Гей баровете по света са най-веселото място, на което може да попаднете в някой град. Даже ако имате LGBTQ приятели и сте свикнали да излизате с тях по техните заведения, много вероятно е след това да ви е безкрайно скучно в обикновен бар. Партито за финала на София Прайд ще е в Ялта, а ние ще сме там и ще погледнем света през полупрозрачните цветни триъгълници от дизайна на лимитираната бутилка Absolut Mix, вдъхновена от свободата да изразяваш собствената си индивидуалност, за която мечтаят LGBTQ хората. А и не само те всъщност.

Кампания на NEXT-DC – Момчил Захариев, Мария Тодорова, Моника Симеонова. Фотография: Михаил Новаков, преработка на маските: Alex BunZey, Мария-Елиза Бакова, костюми Nika Yonika