За онези, които не се интересуват от скейтборд, Райън Клеменц е професионалист, симпатяга, готин тип. За останалите, мениджър, скейтър, един от основателите на The Boardr, вещ в занаята, така да се каже. Нямаме време за губене, затова започваме директно.

Снимка: Фотограф Чаз Майли, Boardr

Константин Вълков: Очевидно е, че харесвате скейтбординга. От малък се занимавате с това. Но кое не ви харесва, все има нещо…

Райън Клеменц: Ха, това е страхотен въпрос (смее се). Навярно обвързаността му с политиката, ако мога така да кажа. Винаги има такава обвързаност. Такъв аспект се появява.

КВ: А от самият скейтборд, кое не ви харесва?

РК: Колесарите, естествено. Като се наложи да ги сменям, хич не ми харесва това.

Снимка: Boardr

КВ: Поради някаква причина скейтбординга е много популярен отново. Обяснете.

РК: Знаете ли, по-скоро си мисля, че днес се приема повече. Преди не беше така. Говоря за глобалното възприятие. Това, което правим като скейтбордисти, днес на него се гледа по-сериозно. Защото, да ви призная, преди години, когато кажех на някого какво работя, всеки се учудваше искрено. Скейтбордист? Това работиш, хм? Винаги ме питаха какво всъщност друго правя, кое е основното нещо, а скейтборда беше основното.

Снимка: Boardr

Дори вчера, пред къщата ми, в двора имам нещо като малък скейтпарк. Един от съседите, когото не познавам, разхождаше кучето си, видя ме и каза, охо, децата не са ли малки за този скейтпарк, а аз му отговорих – този скейтпарк е за мен. Направо го отнесох (смее се). Хората не схващат как така един мъж на 45 години с посивяла коса ще кара скейтборд.

Снимка: Boardr

КВ: При толкова въпроси, някога мислили ли сте за различна кариера?

РК: Да, мислил съм, какво ли ще бъде, ако работя традиционни неща. Но винаги нещо ме връща към това, което правя. Започнах да се работя в скейтбординга в началото на 20-те си години, много добре знаех още тогава, че именно това е работата, която ми харесва.

Снимка: Boardr

КВ: Започвате да карате на 12-годишна възраст, разкажете ми за онова време.

РК: По онова време исках да опитвам нови неща, особено такива, които изглеждат готино. Скейтбординга ми изглеждаше като нещо много яко. Опитвал съм и бейзбол, но в скейтбординга имаше нещо друго. Затова и исках да го практикувам. След това започнах да се озъртам къде карат другите, как го правят. Бях повлиян и от пънк-модата, а тя самата имаше влияние върху скейтборда. Говоря за това чувство да си част от някакъв бунт, бунтовническия характер. Музиката беше също голямо влияние за мен. На 14-15 годишна възраст вече бях толкова навътре в нещата, че не исках това изобщо да се променя.

Снимка: Boardr

КВ: Триковете, креативността, дрехите, кое беше най-важната част за вас тогава?

РК: Интересно, знаете ли, винаги съм се опитвал да правя триковете. Това изглеждаше готино. Забавно беше. Все пак от малък разбрах, че не съм чак толкова добър, че да се занимавам професионално със скейтборд. Поради тази причина основното ми желание беше просто да бъда част от всичко това. Да карам скейт, да изследвам нови трикове, да бъда част от общността, приятелите ми, музиката. Това имаше голямо значение.

Снимка: Boardr

КВ: Добре, но наистина, днес и двамата сме над 40-те, наистина ли е ОК вие да карате професионално, аз да се уча? Не сме млади, както се казва…

РК: Уважавам това, че се учите, защото скейтборда е трудно нещо. Пък и винаги е добре да правиш нещо заедно с децата, да се забавляваш, няма по-хубаво от това.

Снимка: Boardr

КВ: Вие сте основател на една от най-влиятелните агенции за скейтъри, разкажете повече за бизнеса.

РК: Ние правим две различни неща – първо, организираме събития. Второ, мениджмънт на скейтъри. Случи се естествено, защото познаваме много скейтъри, говорили сме с тях, интересувахме се от какво имат нужда, какво се случва. Първоначално работихме с млади скейтъри, помагахме им да менажират парите си. Съвсем естествено, след много разговори, след натрупан опит, това се превърна в една част от агенцията ни. Все повече скейтъри започнаха да ни търсят, за да помогнем с договорите им; питаха дали подписват при достатъчно добри условия. Всичко еволюира по естествен път. И сега менажираме кариерите им. Опитваме се да им помогнем да станат тези скейтбордисти, каквито наистина искат.

Снимка: Boardr

КВ: Навярно спонсорският интерес е по-голям, вижте какво се случва с т.нар. streetwear, Върджил Абло от Off–White започна да работи за Louis Vuitton, Supreme продават на нечувани цели, луксозни брандове се ориентират към този аспект.

РК: Зависи, защото има наистина много на брой добри скейтбордисти, които заслужават да бъдат спонсорирани. Проблемът с по-големите брандове е, че трябва да изчакаш те самите да се интересуват от скейтбординга. Отнема време, за да обясним защо това ще е важно, полезно и за тях. Това е предизвикателството всъщност.

КВ: Скейтпарк или улицата?

РК: Пак зависи от много неща, но любимите ми неща са да карам скейт по пътя до работата, както и да карам в градовете, да изследвам градовете така. Разбира се, че опитвам нови скейтпаркове в градовете, но нови градове на скейт е страхотно.