При забавен каданс ще видите как чукчето се отправя уверено към дървената повърхност и един отчетлив звук, спиращ като саблен удар цялата емоция, напрежение и мирис на пари във въздуха, възнася тишина в залата. Точно в този момент, когато дори прашинките във въздуха стопират, онези на първия ред са затаили дъх, за да не нарушат възцарилия се покой, само Симон де Пюри поема въздух и произнася, але не твърде силно, заветната дума “SOLD”.

Да присъстваш в аукционна къща с явно наддаване, където стъпката може да достигне няколко милиона, а тишината в залата и координираните движения на диригента с чукчето допълнително нагнетяват напрежението, е чудовищно силен адреналин.

Адреналинът, но и възможността за ежедневен допир с изкуството, привличат новия герой на проекта ни Иноваторите да посвети живота си на аукционните зали.

Симон де Пюри е бивш шеф на Сотби’с Европа; бивш собственик на аукционна къща Филипс де Пюри (един от основните конкуренти на Сотби’с); изключителен познавач на изкуството, колекционер, магьосник, иновативен в този класически занаят (създател и на онлайн аукцион – през 2015 представя платформата de Pury), увлекателен разказвач, а вече и добър писател.

Сигурно сте виждали лицето му в телевизионни репортажи за рекордни продажби, а и осанката и излъчването – като на швейцарски банкер – не се забравят лесно. Симон де Пюри е господин с премерени маниери, отличителни черти и онези очи, които – поглеждайки гостите в залата – могат да вдигнат цената. И цената често галопира нагоре.

От известно време търся повод да го интервюирам за Иноваторите и появяването на книгата му The Auctioneer дойде тъкмо на място. Симон де Пюри е известен в арт средите колкото най-скъпо продаваните артисти и сигурно на място дойде медийния етикет “Мик Джагър на аукционите”. Да видим тази работа. 

Коя е любимата ви песен на Мик Джагър?

–     (смее се) Start Me Up.

Кой ви лепна прозвището “Мик Джагър на аукционерите”?

–     Дойде от Боб Колачело от списание Vanity Fair, който ме представи на един благотворителен търг така. Беше преди доста години. Събитието беше за Робърт Уилсън в Watermill, навярно преди 25 години. Като ме представяше той каза, че сега излиза “Миг Джагър на аукционерите”. И от този момент фразата остана, той я измисли и така си стои до ден днешен.

Като говорим за фрази – вие провеждате търговете на пет различни езика – английски, италиански, немски, френски и понякога руски. Има ли фраза, която е добре всеки начинаещ аукционер да знае на тези пет езика?

–     Основната реплика е “SOLD”, разбира се. Точно в момента, когато ударите с чукчето. Всичко завършва тогава. Нещата градират до този момент, еволюират и в един момент чукчето се стоварва. Тогава казвате “продадено”. Моментът на насладата.

Какво чувствате в този момент?

–     Всеки търг изисква огромна подготовка. Понякога има голям екип, който работи заедно с вас в продължение на седмици, месеци. Те подготвят всичко. А после съдбата на произведенията се решава за няколко минути. Това е кулминацията. Ако всичко мине много добре, по-добре от очакваното, усещането е като при футболист, които току-що е отбелязал гол.


Оставаме на футболното игрище. Да речем, че аукционерът е в ролята на съдията. Понякога един мач може да се реши само от решенията на съдията. До каква степен цената зависи от добрия аукционер? Влияете ли силно за протичането на търга?

–     Да, разбира се. Но вижте, за да бъде един търг успешен, са необходими не само добър аукционер, но и правилните произведения на изкуството, както и правилните хора в публиката. Иначе няма как да се получи. Що се касае до аукционера, ако продавате един и същи предмет чрез трима различни души, цената ще бъде различна и трите пъти. Добрият аукционер ще успее да накара наддаващите да направят още една стъпка над онази сума, която са определили предварително като максимална. Ако успее да накара няколко души да направят тази стъпка, това може да има голямо значение. Колко е по-скъпо произведението, толкова стъпката е по-сериозна като финансово изражение. Понякога може да става дума и за един милион долара.

Какво е важно за добрата атмосфера в залата – хубаво време навън, шеги, строги правила?

–     Винаги казвам на младите аукционери, тъй като няма конкретно правило, че е добре да бъдат себе си, да не имитират други. Виждал съм различни типове аукционери, които са еднакво ефективни. Но те работят по абсолютно различен начин. Най-убеждаващо е, ако наистина са самите те на подиума. Понякога се случва така, че на един търг се предлагат доста произведения, по 60-70 броя. Трябва да бъде забавно и интересно за всички, които са в залата, не бива аукционерът да отегчи хората до смърт. Напротив, трябва да направи така, че за тях да е забавно. Мисля, че хуморът е важен елемент, защото всеки път, когато добавяме удачен хумор в микса, става по-интересно.

Как създавате желание за покупка, желание за притежание? Трикове?

–     На първо място желанието идва от самото произведение. Аз съм обсебен от изкуството и преди години, когато започнах, си казах, че може би не трябва да правя кой знае какви неща – слагам произведенията там, отпред, то ще се продаде само. Желанието ще се появи автоматично. Но ние живеем в свят, където всеки е изключително зает, има толкова различни неща, които би могъл да прави. Възможностите за избор са много. Трябва да сте сигурен, че потенциалните купувачи знаят какво ги очаква и осъзнават защо конкретно нещо е толкова важно. Хубавото нещо с изкуството е, че когато навлезете в темата, започнете да познавате изкуството, то ви хваща, интересно ви е. Дори и хората, които гледат на изкуството студенокръвно, възприемат покупката на картини само като инвестиция, също се отнасят по друг начин, когато навлязат по-дълбоко в темата.


Вие направихте и онлайн аукционна къща. Как продавате произведения на изкуството онлайн, при положение, че усещането да ги видиш на живо е несравнимо?

–     Активностите ни онлайн са хибридни. Все още вярвам, че е важно да има физическо представяне на обектите, заедно с онлайн търга, за да може да видите произведенията преди търга. Само онлайн аукционите всъщност преповтарят донякъде търговете чрез каталози, които съществуваха преди. В онези години никой не смяташе, че е възможно да има търг само с каталог, но такива се случваха. Естествено, че има хора, които купуват произведения, без да са ги видели преди това. Възможно е да имат доверие във фотографа, в издателите на каталога, в своите знания за съответното произведение. Но според мен е добре да се даде възможност за преглеждане на творбата преди търга.

Ползвахте думата “инвестиция”. До каква степен е рисковано да се инвестира в изкуство? Има неочаквана еволюция във вкусовете например. И още нещо – тези дни чета една книга за късмета и може би тук е мястото да ви попитам за него…

–     Късметът, да ви кажа, е изключително важен, това е основна съставна част от всичко, което правим в нашия живот. Не бива да подценяваме важността му. Има, разбира се, доста рационални критерии, които определят една инвестиция в художествено произведение. Едно от тези неща е състоянието на самата творба, автентичността, качеството на работата – дори и великите артисти имат своите добри и лоши дни. Понякога сред работите на един артист има голяма разлика в качеството.

От значение е дали пазарът на съответния артист е локален или международен. Това влияе на цената в бъдеще.

След това – вие го споменахте – идва еволюцията на вкусовете. И още нещо интересно. Един от критериите, които определят цената, е размера. Работа, която е прекалено голяма не покачва цената си, по-скоро големият размер я понижава. Причината е обективна – размерът лимитира възможностите за излагане на картината от бъдещия ѝ собственик. И докато много артисти обичат да правят много големи работи, от чисто комерсиална гледна точка това не е най-доброто решение.

Вие сте късметлия, че срещнахте Ернст Байелер в Базел, нали?

–     Да, така е. Но и това е така, защото аз израснах в Базел. Той беше базиран в този град. Невероятно е като си помисля, но той наистина се превърна в най-влиятелния дилър на своето време, без да напуска Базел. Непрекъснато устояваше на изкушенията да отваря клонове в други градове. Ернст смяташе, че светът трябва да дойде при него, а не обратното.

Той дава насока в живота ви, може би най-важната.

–     Спомням си, че в онези години майка ми вече беше вдигнала ръце от мен. Беше доста отчаяна. Не знаеше какво да прави с мен. Един ден се обади на Ернст Байелер и го помоли да се срещне с мен. Аз се интересувах само от изкуство тогава, от нищо друго. Отидох при него и първият му въпрос към мен беше: “Какво е влечението ти към изкуството – физическо или интелектуално?” Отговорих му, че е абсолютно физическо. Тогава в никакъв случай не трябва да уча история на изкуството – такъв беше съветът му. Каза ми, че само ще чета учебници и гледам слайдове без да имам физически допир към изкуството. Затова Ернст ме посъветва да се занимавам с продажба на творбите, тъй като така ежедневно ще имам достъп до тях.

Понякога не ви ли става скучно по време на търговете, особено когато се продават много неща?

–     Не, няма как да стане това. Нямам време за това. Необходима е пълна концентрация. Моментът, в който загубиш концентрацията си, става фатално. Рискът е прекалено висок. Всеки момент има значение.

Какво ви разсейва тогава?

–     Възможно е хубавите жени да разсейват. Трябва да се опитвате да не ги забелязвате, защото те стоят в залата и ви гледат. Спомням си, преди години, имаше една изключително хубава дама в залата. Търгът беше за златни кутии за тютюн от 18 век. Тя имаше невероятно красиви очи, аз не можех да откъсна поглед от тях и я наблюдавах. Всеки път, когато я поглеждах тя вдигаше ръка и наддаваше. Така в един момент тя изкупи съществена част от предлаганите кутии. След търга отидох да я поздравя, а тя ми призна, че това е катастрофа, че не е искала да купи толкова много кутии. Призна ми, че не е могла да устои да не вдига ръката си всеки път, когато я поглеждам. Притесних се, но добре, че имаше богат приятел, който плати всичко. В резултат на това сега тя притежава голяма колекция от златни кутии за тютюн от 18 век.

Проект “Иноваторите” на егоист и Дарик радио е вдъхновен от Innovation Starter. Заедно вярваме, че добрите идеи и иновативния подход помагат да се развиваме. Всяка седмица Константин Вълков представя хора с различни професии, които вдъхновяват. Проектът стартира в началото на 2011 година с интервюта с Ричард Куест (водещ в CNN), Йорген Виг Кнудсторп (шеф на Lego), Хидетоши Наката (футболист и предприемач), Енрике Пенялоса (кмет на Богота), Елиф Шафак и Исабел Алиенде (писателки), Магнус Карлсен (световен шампион по шах) и много други. Интервю номер 71 в проект Иноваторите: Симон дьо Пюри, аукционер

Повече за Innovation Starter тук