Преди няколко дни се разбра, че в предстоящата игрална адаптация на класическата Дисни анимация Красавицата и звяра ще има гей-персонаж. Либералният свят изръкопляска шумно, консервативният свят завъртя наново своите стари мантри на недоволство и омраза, а нормалният свят се зачуди какъв им е проблемът на всички. Значи някои хора сега имат проблем с гей-персонажа, но досега всички тези хора, включително и църквата, бяха окей със зоофилската (а според някои – дори сатанинска) връзка между млада жена и кой знае колко възрастен рогат и космат… ъъъ… бизон? Не знам и аз какво животно е звяра, но ако някой извика в киносалона „секс със животниии!” дори няма да му се разсърдя.

Гей-героят е Льофу – умерено до тежко тъпият, верен и подозрително отдаден слуга на злия Гастон. Подозирахме го и преди – все пак пичът носи име като Льофу, а и още в анимационната версия изпя цяла песен на Гастон, за да му каже как той е най-хубав, най-як, с най-хубавата брадичка и най-готините ботуши. Това ако не е гейско, не знам кое е. Съмняваш се? Я тогава мъжете да кажат кога за последно влязоха в кръчмата, за да изпеят песен на свой приятел, в която да му кажат колко е хубав и колко яки ботуши има?

 

Но нека премерим къде и защо може да има ЗА и ПРОТИВ.

ЗА е ясно защо – модерната либерална култура се стреми да покаже очевидния факт, че гейовете са хора като всички останали (каквито действително са) и че няма нищо странно в това. Някои хора са хомосексуални и по принцип даже съществуват. Това е. Факт. Край. По-кратко и ясно от това надали може да бъде. Пък и режисьорът на филма е гей.

ПРОТИВ обаче изглежда като един доста по-дълъг списък. Основният аргумент е, че започна да става мега досадно превръщането на всяко детско филмче в политическо послание. За другите филми и оскарите е ясно – там ако тъжни чернокожи гейове си бият взаимно чикии на плажа (да, това е моят кратък обзор на Moonlight) и се сипят разни политически коректни послания, веднага се печели Оскар. Само че Красавицата и звяра е приказка за деца и не е там мястото за политическа активност от този сорт.

Тук правя уточнението – не е проблем не искам моето дете да вижда гейове, а в чисто политическото послание. Ако имаше гейове в приказката от самото начало, надали на някого щеше сега да му дреме. Само че приказката си е супер и без гей персонаж и поставянето на явен такъв в нея изглежда насилено и ненужно. Точно както и промяната в новия комикс за Железния човек, който вече е 15-годишно чернокожо момиче.

Да му се повдигне на човек от политическа коректност.

Отделно от това, насилственото налагане на такъв образ може само допълнително да разлае хомофобите и по-затворените и религиозни общества, на които по никакъв начин не може да се обясни, че това, че някой някъде е гей, не им пречи по никакъв начин на личния живот.

Целият този шум и недоволство обаче може да се окажат за нищо. Сцената, предизвикала гневните реакции включва Льофу, който е дръпнат за танц от друг мъж и Льофу му се усмихва. Край, ужас, апокалипсис, децата са развратени и вече не искат да станат Батман като пораснат, а гейове. Наистина ли тази сцена предизвика чак такава световна реакция, че чак и църквата се изказа за нея? Сериозно?

Накрая все пак остава само един въпрос – кое е по-дразнещо? Мега досадната и насилствено налагана политическа коректност, или сляпата и слабоумна омраза към различните? И защо трябва да сипваме политическа коректност и омраза във всичко, дори когато просто искаме да гледаме детско кино?! Ай сиктир!

Красавицата и Звяра идва предпремиерно в кината на 16 март.