Носталгията не е нищо ново, когато става дума за култура. Изглежда, че вечно ще рециклираме миналото. Каквото и да се променя, от ера на ера, погледът ни винаги се обръща назад, щом времената станат трудни, а спомените изглеждат все по-розови. През бурните 70, шоутата от 50-те години са събирали цялото семейство пред екрана. През последното десетилетие, в разгара на световна финансова катастрофа, предпочетохме атмосферата на 60-те и Момчетата от Медисън авеню. Миналата година, на фона на най-спорния избор за Америка, масово затананикаха саундтрака на Stranger Things, който ни връща в 80-те, пише Сади Стейн от The New York Times.

Благоговеенето по старите времена през последните години стига до връхна точка, в която милият спомен тотално се превръща в копиране на класики.

Изглежда сега сме в бизнеса не на имитацията, а на пълното й пресъздаване. Разбира се, че ни е драго да слушаме Misfits и Леонард Коен в Spotify, с две ръце сме ЗА завръщането на модата от 90-те, но на моменти човек се чуди дали популярността на книжките за оцветяване за възрастни говори за по-голяма творческа криза, или най-малко за криза на прогресивността.

Главният дизайнер на Vetements, Демна Гвасалия (също творчески директор на Balenciaga), никога не се е притеснявал да изрази мнението си за прякото влияние на дизайнера Мартин Марджела. Той директно нарича дрехите на Марджела реплики от края на 80-те и началото на 90-те години.

Миналата година галерия Sprüth Magers, със седалище в Берлин, откри пространство в Лос Анджелис, където едно от първите изложения бе на списанието Eau de Cologne – съществувало за кратко през 80-те. Новата галерия до голяма степен показа онова, което е имало в списанието. А у нас митологизирахме прехода с изложбата 90-те. Началото на мита в галерия Васка Емануилова. Там съзерцавахме серия интервюта с „героични“ фигури на периода, цъкахме пред емблематични издания и сълзливо си спомнихме за нощите прекарани в Спартакус и Калното.

Линията между минало и настояще никога не е била по-тънка в един толкова циничен свят. И това е напълно разбираемо, когато става въпрос за хронология и маркетинг.

Все по-често, целевата група е твърде млада, за да си спомня за тези неща. За поколението на милениълите например Кийт Харинг или парче на Modern English не предизвиква абсолютна никаква носталгия.

Така както дълбоките и тъмни страни на историята вече са достъпни за всеки благодарение на технологиите, по същия начин и миналото се превърна в алтернатива на настоящето. Погледни само в една от най-големите социални мрежи – инстаграм, където можеш да намериш профили посветени на култови хора, живели преди стотици години. Можеш да се обличаш в едно десетилетие, да се храниш в друго и да се насладиш на музиката от трето, без да се лишаваш от удобствата на нашето време.

Има теория, наречена „задръстена вселена“, която предполага, че настоящето не тече неумолимо като река в бъдещето. По-скоро времето сега е замразено – еднакво реално минало, настояще и бъдеще. Такава теория предлага и друга интригуваща обосновка за любовта по изминалите дни – може би грешките в миналото все още се случват и могат да бъдат коригирани. Уилям Фокнър, писател разглеждащ безкрайността, има предвид това, когато пише през 1951 г.: Миналото никога не е мъртво. То дори не е минало.