Жан-Марк Босман е белгийски футболист, който има едва стотина мача с клубен екип на гърба си. Пикът му са 86-те участия за Стандард Лиеж, плюс някакви за младежкия национал. Един от хилядите амбициозни състезателни коне на модерното забавление, отпаднал още в ранната пресявка, неуспял да се докопа дори до истинско дерби. Босман, обаче, ще бъде запомнен завинаги във футболната история и името му ще свети по-ярко от доста велики имена на Играта. Защото в първата половина на 90-те успява да я промени. Правилото Босман, както е известeн прецедентът от отсъждането по делото, което той води срещу бивш клуб, буквално сваля белезниците от краката на футболистите – на него дължим свободните трансфери, свободните агенти, отпадането за брой играчи извън ЕС в един тим, както и правото на играча да преговаря с друг клуб при оставащи 6 месеца от договора му. Неща, които днес може и да са default setting, но само преди 20 години са липсвали. Герой на работническата класа.

Франк Оушън е сбъднатата поп мечта. Навсякъде обичан, навсякъде приет. Пик след пик, кариерата му е съвременна класика: след като Катрина помита родния Ню Орлийнс и студиото, в което записва, Кристофър Едуин Брюс (по паспорт, докато не успява да се легализира с по-известното си име лани) отскача до Ел Ей, уж само за демо записи. В следващите 4 години е шано-подизпълнител на Джон Леджънд, Джъстин Бийбър и Бионсе. После среща Тайлър Дъ Криейтър и влиза в може би най-влиятелното щатско котило за последните 10 години OFWGTKA (от което може би е част и до днес). Също както всеки от задругата, пуска и солови неща: историческият мисктейп Nostalgia, Ultra го заявява съвсем сериозно като един от най-ясните и въздействащи гласове в често изпадащата в клишета и самоцитираща се арендби музика. Още същата година – 2011 – е поканен на голямата маса – като гост в Watch the Throne на Джей Зи и Кание. На следващата, обаче, момчето качва в свръхтежка категория и завършва още първия си мач с нокаут. Златният и платинен днес Channel Orange не излиза четвърта година от листите и слушалките на всеки. Суперпродукция с десетки гости и продуценти от авангарда на всичко хубаво, което може да се случи на ушите ни днес. Перла в короната на Def Jam – динозавърът, управляван доскоро от Джей Зи и Ел Ей Рийд.

Снимка: frankocean.tumblr.com

После… ни се изчаква световното чакане. Четири години. Кой се не отърка в хайпа, подшушвайки за засечени колаборации, подочути разтапящи бийтове и тонове ужасно-страхотна-нова-и-точно-каквато-очакваме-че-и-отгоре-музика-и-не-само-човееек от най-новия арендби аристократ? Участията в албумите на Джей Зи, Бионсе и все още противоречивия The Life of Pablo на г-н Кардашиан идваха очаквано, но всички чакаха истинското нещо. Отлаганията принудиха известни и не толкова известни фенове да призовават за по-скорошна развръзка. Никой, обаче, не предполагаше, че миналата седмица финият музикален ум ще удари такъв шамар на Машината, който тепърва ще тресе сметките без кръчмар на задъхващите се в дигиталната епоха стари възтежки заробващи структури на музикалните компании.

В началото на месеца артистът, иначе оскъден на присъствие в социалните мрежи, пусна тийзър – Apple Music видео на сайта си boysdontcry.co – празно хале, естествени шумове. Арт инсталация? Специален лайв или предварително излъчване на албума? Обратно броене? Миналият четвъртък всичко излезе наяве. По последна мода, Оушън пусна за Def Jam видеоалбума Endless с времетраене около едно полувреме. Докато се изреждат сякаш набързо подредените и изненадващо постни откъм колаборации парчета (най-вече с Джеймс Блейк и Джасмин Съливан), артистът гради бавно своята инсталация в халето – стълба към небето. Сигурно много щеше да се нищи и тълкува кое на какво е символ и защо точно с това парче е вързано, ако очевидният отговор не последва още на другия ден.

Нишани бяха подавани от много посоки, но втори албум от най-чакания артист напоследък беше отвъд представите и на най-разтопените му ултраси. Часове след ексклузивния за Apple стрийм на Endless, обаче, също толкова ексклузивно там цъфна Blond (или Blonde, “I got two versions!”). А той вече беше the full monty, скачането над Channel Orange – брилянтна, настръхваща колекция от 17 композиции, носещи подписите на доста повече златни подизпълнители: Jamie XX, Andre 3000 (жестокото включване в “Solo/Reprise”) Фарел, Тайлър Дъ Криейтър, Бионсе, Кание Уест, Кендрик Ламар, Хъдсън Мохоук, Рик Рубин, отново Джеймс Блейк и много, много други). И семпли на Бийтълс, и на Генг ъф Фор. Чудо, чудо, радвайте се, жадни уши и души, славете Любовта! Мократа бизнес-джапанка шляпна със закъснение, когато някой най-накрая забеляза, че Blonde не излиза за Def Jam. Франк Оушън вдигна хайп до небесата, пусна видеоалбум, който тепърва ще се оценява, зачисти задълженията към кредитора, па се възползва от цялата инерция, за да накара всички да се влюбят на секундата в преименувания Boys Don’t Cry. Успешният мегаартист на Def Jam стана свръхуспешният свободен мегаартист. Това май символизира стълбата към небето, сякаш подсказва в интервюто си модерният арт звяр Том Сачс, креативен консултант и автор на инсталацията, заснета в Endless.

Universal Music Group не харесва това. Преди часове от компанията реагираха, забранявайки всякакъв ексклузивен стрийминг на бъдещ албум на който и да е техен артист. Apple отново са ябълка на раздора, но май работят по-скоро за интересите на артистите, отколкото против тях. Шушука се, че може да последва и дело срещу артиста или Apple. Няма лошо. Нека разтърсим динозаврите. Крайно време е. Стив Джобс харесва това.

Франк Оушън не откри топлата вода. И други преди него са зачиствали ангажимент по договор с лейбъла си, издавайки накуп я лайв албум, я колекция от отпаднали парчета и версии. Той, обаче, го направи адекватно на 2016 г. В най-точния момент. Когато целият – ама целият – свят гледаше. И не се изложи. Герой на работническата класа. Не като мрънкалника Кардашиан, който зимата не успя да постигне и 10% от резултата в подобно упражнение с Пабло. Анти-герой, успял някак си да се добута и тук, влизайки с поема за McDonald’s в броя на фензина Boys Don’t Cry, придружаващ физическото издание на албума.