Посланикът на Чехия в България, Негово Превъзходителство Душан Щраух, ни посреща в сградата на Чешкия център. Изключително ведър, гостоприемен, усмихнат. От екипа му ни предупреждават, че той разбира български и можем спокойно да говорим на родния си език, тъй че започваме с въпросите. На български.

Константин Вълков: Кога научихте, че следващата ви дестинация е София и какво знаехте в онзи момент за страната ни?

Н. Пр. Душан Щраух: Разбрах за това през първата половина на декември 2014 година. Знаех за България неща които всички знаят. Спомнях си вашата страна много добре, тъй като като студент бях тук. Това е 1970 година. Имаше една лятна бригада в Чехия, събирах парите си от нея и използвах средствата, за да дойда в България със своите приятели. Бяхме на палатки на няколко места. Спомням си, че обиколката ни започна в Албена, след това се преместихме в Слънчев бряг, а по-голямата част от времето си прекарахме в Приморско. Днес основното място, където летуват чехи и словаци е именно там. Искам да добавя, че пътя от и до България беше с автобус. След това през 1983 година посетих България със съпругата си и с децата. И през 1998 година за кратко пак бях в България. След това не съм посещавал страната и пристигнах в България, когато станах посланик. Познанията ми бяха свързани с основните неща – че влизате в НАТО, в Европейския съюз, че ситуацията се подобрява, че все повече чешките туристи харесват страната и т.н.

КВ: Колко време е необходимо на един посланик, за да се подготви преди нов пост?

ДЩ: Още в момента, в който разбрах, че съм номиниран за България, веднага започнах да следя медиите, новините. Моята съпруга намери едно помагало, издадено 1986 година, самоучител по български език. Това беше последното издание. Използвах всяко свободно време, за да прелиствам тази книга, да науча първите си думи на български. Следях и новините за България, открих сайтове, които пишат на английски. По-нататък нещата вече потръгнаха. Разбира се, имайки предвид, че имам познания и по руски език, започнах да уча и нещата ставаха все по-добре. И когато посещавах конференции, вече не използвах слушалки, а разбирах.

КВ: Думите започнаха да се нареждат, казвате. Правихме едно проучване – коя е най-хубавата българска дума. Коя според вас е най-хубавата чешка и най-хубавата българска дума?

ДЩ: За чешка дума трябва много да помисля. Например “политика” и “критика” са две думи, по които всички са специалисти, във всяка една кръчма в Чехия се случва това. Ако става дума за българския език, аз много харесвам думата “връзка”. И всички варианти на тази дума като “завържа”, “отвържа” и т.н.

КВ: Разкажете ни за страните преди България. Какво мислите за понятието “втори дом” за един посланик?

ДЩ: Няма как да има “втори дом”, за мен в момента дома ми е България и веднага ще ви обясня защо. Първата държава, в която ме изпратиха в чужбина, беше Либия.

КВ: Коя година?

ДЩ: От края на 2005 година до края на 2009 година. Работата в Либия не беше работа в приятелска среда. Имам предвид за официалните отношения между страните. Неофициалната част на Либия – бизнесмените, техните семейства, там нещата бяха съвсем наред. Бих искал да кажа сега вече със задна дата за Либия, че репутацията за тази страна между дипломатите за този период беше доста по-лоша, отколкото бяха в реалността нещата. Това беше страна, в която дипломатите бяха много по-сплотени, отколкото в други страни. Така че от тази гледна точка за престоя си в Либия си спомням само хубави неща. Ще направя и една странична бележка, защото по онова време в Либия беше онзи случай с вашите медицински сестри. Аз няколко пъти бях на съдебни заседания там. Сестрите тогава бяха в Триполи. За нас беше интересно да присъстваме в съда. На местните власти не им харесваше, че присъстваме, но посланиците от Европейския съюз бяха там заедно и се опитваха да помогнат. Разбира се, говореше се на арабски, беше трудно да следим ситуацията, но бяхме там. Според мен това беше и подкрепа за тях, защото ние успявахме да подадем ръка на сестрите зад мрежите. В крайна сметка свободата се случи. Диктаторът Кадафи имаше някакви намерения, цялата тази злост и злоба, която беше прехвърлена върху сестрите, все пак решението му беше променено, но някак искаше да привлече вниманието на Европейския съюз върху себе си, което конкретно се появи в това, че започнаха преговори между Европейския съюз и Либия, което до този момент не се беше случвало.

КВ: Кой беше най-трудният ви момент като посланик?

ДЩ: Психологически най-трудният момент беше, когато започваше чешкото председателство. Вечерта ме извикаха в Министерството на външните работи на Либия, защото чешкият министър на външните работи в началото на председателството беше казал, впрочем неговият говорител всъщност, беше казал нещо, което либийските ръководители бяха сметнали за обидни. Аз нямах възможност да се запозная с детайлите, тогава нямаше бърз интернет, само телефонен интернет. Тогава либийският заместник-министър на външните работи беше с каменно лице и ме питаше какво означава това. Опитах се по възможно най-дипломатичен начин да обясня какво се е случило и срещата приключи след около час и половина.

КВ: Казвате “дипломатически начин”, разкажете повече за този прословут дипломатически език.

ДЩ: Според мен човек трябва да има в себе си това, да го умее. Няма да крия, нямам политологическо образование, нито пък дипломатическа академия. Разбира се, всичко това се учи и в практиката. Дипломатическият език е да се научиш да казваш всичко, без да обиждаш ответната страна. Да бъдеш подготвен да реагираш бързо. Това са все знания, които трябва да носиш със себе си.

КВ: Какво помните от детството си, какво закусвахте тогава в Чехия?

ДЩ: Нещо подобно като нашата закуска сега. Е, нямаше прошуто, но шунката беше там. Мортаделата се казваше паризер при нас. Масло, яйца, хубаво мляко, подобно беше всъщност.

КВ: И след това, стереотипите казват, че всяко момче в един момент пада в плен на бирата. Кога се случва това.

ДЩ: Съвсем малко преди да навършиш 18 години (смее се). Малко преди разрешената възраст. Понякога в самото семейство разрешават да опиташ по-рано.

КВ: Кога един посланик разбира, че е добър в това, което прави?

ДЩ: Отговорът може да има няколко гледни точки. От една страна е гледната точка на министерството. Означава дали отново ще ви пратят на мисия в някоя страна – мисля, че това е доста очевиден отговор на въпроса ви. От гледна точка на приемащата страна, там няма ясни и точни критерии, но все пак се отчита какви контакти правите, как развивате културата, инвестициите, бизнес контактите.

КВ: Съществува един интересен стереотип, че посланиците имат кучета. Вие? Чувал съм за вашите котки.

ДЩ: Всъщност котките при мен са свързани с Либия. И там съм виждал котки по улиците, десетки котки имаше по улиците. Нашата резиденция се намираше в едно класическо място в града, където улицата изглеждаше нормално, даже електрическите кабели бяха закопани в земята, а не висяха над улиците като на много други по-нови места. Имаше доста котка. Някои от тях се опитаха да си поискат нещо за хапване. Известно време си казвахме, че няма да ги храним, защото ще идват при нас после. А и ние самите не гледахме нито кучета, нито котки. После ни стана жал. Започнахме да им даваме дребни хапки и те започнаха да идват все повече при нас. Това продължи дълго време. В околността на нашия дом завъдихме котки. Започнаха да се раждат нови котета. Ние купувахме мляко, хранихме ги. Имам хубави спомени от онова време. Около година и половина там имахме котки. Най-много сме хранили 12 котки. Но да наблюдаваш живота им беше много интересно. Примерно как майката учеше двете си малки котенца как трябва да ловуват на нашата тераса. Цял ден прекарваха там. Показваше им как да се скрият, да нападнат от засада. Когато си тръгнахме, трябваше да ги изоставим, със сигурност други хора са продължили да ги хранят.

***
„25 закуски с посланици“. Проект на Дарик/egoist.bg и Hyundai

Представяме серия от нетрадиционни интервюта с ръководители на дипломатически мисии у нас.

Екипът на Дарик радио гостува в посолствата на 25 страни за закуска с посланици.

Екипът на Дарик радио пътува с Hyundai IONIQ – първият в света автомобил с три електрифицирани задвижвания.

IONIQ Hybrid комбинира бензинов и електрически двигател за максимална мощност във всеки един момент с намален разхода на гориво и вредни емисии.

IONIQ Plug In осигурява на чисто електрическа мощ с обхват над 60 километра или хибриден режим на задвижване. След изчерпване на капацитета на батерията тя може да бъде лесно презаредена. В случай, че не ви се спира можете да продължите благодарение на бензиновия двигател.

IONIQ Electric предлага напълно електрическо задвижване с използване на литиево-йонна полимерна акумулаторна батерия за максимален обхват от над 250 километра. Моментално достъпният максимален въртящ момент се осигурява от електрически двигател комбиниран с  едностепенна редукторна предавателна кутия.

Повече тук: Hyundai.