Видях Христо Йорданов и Белослава Хинова да разглеждат изложбата на Вивиан Майер миналата седмица – знам, че са приятели; знам какво ги събира така често заедно – приятелство от години, но и сходни интереси, любов към модата… Хрумна ми, че те са чудесен втори дует в поредицата „Новите оптимисти“, където представяме такива хора. Независимо на каква възраст, момчета и момичета, с отворени очи към света, любопитни, влюбени в работата си.

Поканих ги за интервю и то се случи през един от почивните дни. Резултатът – на места почивно-лежерен, на други задълбочен, но важното е, че се забавлявахме. Въвеждам ви за кратко в света им.

Фотография: Константин Вълков

КВ: Да обясним – Бел се занимава с мода, Христо се занимава с фотография, също си и стилист. Но модата е пресечното нещо между вас. Имаше ли конкретен момент, в който решихте – да, с модата ще се занимавам, момент от живота, в който това се случи…

Христо Йорданов: Трудно ми е да се сетя за точен конкретен момент, но вкъщи винаги се е обръщало внимание на дрехите. Баба ми имаше магазин за дрехи втори употреба. Тя беше фаталната жена. На моменти казваше на сестра ми да не я нарича „баба“ пред приятелите си. Тя наистина не изглеждаше като баба (смее се).
Обличаше се страхотно. Като икона беше. Всичко това по някакъв начин е повлияло и на майка ми, от нейна страна повлия и на мен. Трудно ми е да се сетя за конкретна ситуация, но всичко се случи някак плавно, когато започнах да се интересувам от фотография. Като че ли беше някакво надграждане.

КВ: Разкажи за тоалети на баба ти, които изникват в съзнанието ти.

Христо: Тя имаше страхотни крака, така че много често щяхте да я видите с пола до коляното, поло, някакво уау бижу, чорапогащник и задължително с високи обувки. Изглеждаше перфектно от глава до пети. Много ясно си го спомням това.

КВ: А в магазина втора употреба какво се продаваше – мъжка или дамска мода?

Христо: Нямам спомен, честно казано. Предимно дамски дрехи, но дотам приключват спомените.

КВ: А ти, в кой момент започна да се занимаваш с мода, да се интересуваш от мода?

Белослава Хинова: Пак беше постепенно сякаш. Моят прадядо е бил моделиер. Шивач на мъжки костюми. Моята прабаба му е била помощник. Не си спомням много за него, но от него моята майка се е научила да шие. Тя мен научи да шия, когато бях на 6-7 години. И така започнах да надграждам, да се интересувам малко повече.

КВ: В модата сякаш всичко е правено, измислено, снимано, показвано, непрекъснато има едно връщане на тенденции… Как работите вие, на всяка цена ли се опитвате да сте различни, иновативни или се ровичкате в старите тенденции, история, архиви…

Христо: Според мен цялата индустрия работи като е базирана на нещо, което се е случило преди това. Много неща от колекциите, които виждаме, са възоснова на сериозно проучване, което се прави. Сякаш това, което сменяме, са източниците, от които се вдъхновяваме. Не знам до каква степен е игра на оригиналност или да намериш източника, който не е бил използван преди това. Аз приех, че няма да създам нещо, което да е наистина уникално, защото уникалността е нещо субективно. В момента по-скоро търся неща, които да харесват на мен, да ме карат да се чувствам комфортно, които по някакъв начин са устояли теста на времето, които са timeless, както се казва. Може би най-ценната черта на модата е, че има неща, които остават стилни завинаги – това е една много интересна материя, с която обичам да боравя.

КВ: Пътуваш често в чужбина, сблъсък с всички топмодели, а и модни къщи като Chanel – кое променя стила ти?

Белослава: Имам чувство, че точно намерих това, което ми харесва и го изграждам. Не търся оригиналност, а личен стил и това, което ми допада най-много.

КВ: Ти си на 16 години, успешна и в чужбина вече. Къде все пак е по-лесно един млад човек да се реализира – в България, където конкуренцията е по-малка, или в чужбина?

Белослава: По-лесно е тук, но е по-интересно в чужбина.

Христо: Разбира се, пазарът тук е много по-малък. Това донякъде означава по-лесно пробиване. Не мога да кажа, че съм пробил на този етап, но единственото, което мога да кажа е, че определено виждам възможности. Тук е по-лесно човек да стигне до по-големите проекти.

КВ: Вашите имена се появяват по-често в списания, сайтове, рекламни кампании, сесии тук в България. Ако можете с магическа пръчка да промените едно нещо тук, кое би било то?

Белослава: Хората. Голяма част от тях (усмихва се). Бих искала да … прецедя едни хора и да оставя онези, които ми харесват. Без да съм груба, разбира се.

Христо: Аз бих искал да променя отношението на клиента, защото тук много често се подхожда по следния начин – пускат се запитвания до различни хора и накрая се взимат онзи, които предлагат най-ниската цена. Не се гледат възможности и стил. Избира се това, което е най-евтино, а не това, което ще допълни марката.

КВ: Кое е последното нещо на родната сцена, което ви направи впечатление. Благородно завиждате дори?

Христо: Аз като цяло много се възхищавам на работата на Иван Цуцуманов и Златимир Араклиев. Много голяма част от проектите, които правят, дори личните, които са за самите тях, като творческо изпълнение са наистина невероятни. Свалят някакви бариери, които са били поставяни преди. Усещам някаква голяма свобода, в която те творят. И като начин на работа, всичко от тях е уау. Не се страхуват да експериментират, но въпреки това и двамата имат много ясна визия. Същевременно много ми харесва, че задават много повече въпроси с работата си…

***
(слушайте цялото интервю в предаването „Дарик кафе“ и след това като подкаст на darikradio.bg)

Поредицата „Новите оптимисти“ се случва с партньорство на Теленор.