Тази година Нобеловите лауреати ще бъдат обявени през първите две седмици на октомври.

В първия ден от месеца бяха анонсирани победителите с принос в медицината. Джеймс П. Алисън и Тасуку Хонджо спечелиха Нобеловата награда в областта, като намериха начин да „убедят“ имунната ни система да се бори с раковите клетки или създадоха т.нар. терапия чрез инхибиране на отрицателна имунна регулация.

Значимостта на достижението се базира на това, че e открит начин, посредством който имунната система атакува раковите клетки, независимо че не са чужди тела, като бактериите или вирусите. Организмите ни, продукт на милиони години еволюция и развитието в медицината, до голяма степен се справят с външните причинители на проблеми. Раковите клетки обаче, са практически увредени собствени и имунната система не ги разпознава като проблем. Лечения като химиотерапия и лъчетерапия атакуват еднакво здравите и болни клетки в организма, което уврежда цялостното състояние. Има случаи, в които операцията би могла да е решение, но зависи от наличието на метастази и вида рак, т.е. не винаги е възможна. Този на кръвта, например не подлежи на операция.

В продължение на стотици години учените се опитват да намерят начин да накарат имунната ни система да различава болните от здрави клетки, след което да си свърши работата без да уврежда здравите.

T-клетките или T-лимфоцитите в телата ни играят основна роля при клетъчно медиирания имунитет и са снабдени с рецептори, които различават собствените от чуждите клетки. Учените се фокусират върху тях с идеята да ги накарат да приемат раковите клетки за чужди или директно да премахнат функцията,  правеща тази разлика (чужди/свои). Така те откриват, че T-лимфоцитите дължат способността си да атакуват външни тела без да увреждат собствените, на сложен баланс от ускоряваща и стопираща функции. Тези функции се дължат на налични рецептори, като CTLA-4  и PD-1 например, които спомагат спиращата функция на Т-клетките (да не „напада“ собствени клетки).

Д-р Алисън решава да наблюдава резултати, при които е блокирал спиращото действие посредством CTLA-4 рецептора и достига до състояние, в което се активизира атака на ракови клетки.

По същото време в Япония д-р Хонджо прави същото нещо, но блокира спиращото действие на PD-1 рецептора в Т-клетките и наблюдава същите резултати – имунната система атакува ракови клетки и в този случай дори повече видове. След 20-годишен труд и множество изследвания PD-1 терапията е доказано ефективна срещу рак на белия дроб, на бъбреците, на кожата и на имунната система (лимфома). А, комбинация между двата вида PD-1 и CTLA-4 терапии са отчетени дори още по-добри резултати при меланома. Странични ефекти все още са налице при прилагане на лечението, но предимно такива, които медицината може да овладее и по отстраняването, на които продължава да се работи.

Откритието на двамата учени бе обявено за революционно и фундаментално в областта на онкологията.