Кое как ни развълнува през последните 12 месеца, без претенция за изчерпателност и извън големите теми като Тръмп, #MeToo, бежанците, Путин, Северна Корея,     промените в климата и подобни.

СИГУРНИ БЯХМЕ на годината

Нямаше как абсурдността на размяната на обиди между братята Галахър в туитър да не се окаже пълна партенка. Убедени бяхме, че цялото това “ти си компир” – “не, ти си по-голям компир” е само и единствено, за да им обръщаме повече внимание отколкото заслужават. И ето че на 19 декември играта на раздора (уж) приключи след като Лиъм написа “we’re all good again”.

Живи да не бяхме, и ние вече сме добре.

 

НЕЧОВЕК на годината

На 3 юни Алекс Хонолд изкачи за 3 часа и 56 минути Ел Капитан в Йосемити. Сам, без въжета и каквито и да било осигуровки. Историческо постижение отвъд всички човешки възможности, което е невъзможно да си обясним дори с факта, че рецепторите за страх в мозъка на Хонолд просто не функционират.

ГАФ на годината

Който дава на зрителите фалшив хепиенд, сам пада в него. Ла Ла Ленд ни омагьоса, но накрая на филма всички ревахме. Продуцентите също, когато им взеха от ръчичките погрешно връчения Оскар за най-добър филм. Живият живот е по-голяма кучка от киното.

БОЗА на годината

“В училище изглеждах толкова нелепо, че започнах да свиря на китара, за да мога някога да си имам гадже”, признава изглеждащият доста нелепо и днес Ед Ширън в карпул караокето с Джеймс Кордън. Ако имаше парче, от което да ни се доповръща през 2017 почти толкова колкото и от „Despacito“, това беше „Shape of You“. Но това не попречи Ширън да е най-стриймваният артист в спотифай за 2017. Айде догодина по-сериозно, моля.

БГ ХАЙП на годината

Под всеки втори чадър на плажа разтворена Чамкория, на всяко мляко в супермаркета плаката на Възвишение. Всичко, което сме искали да кажем за Милен Русков, сме го казали и на самия него думата сме дали. Сега е време да му кажем просто респект, че е най-споменаваният български автор на годината.

НЕ ПАК, А ОТНОВО на годината

Обсесията на тема GoT не отслабна и през тази година, а winter is coming е фраза изкована в камък отвъд всякаква сезонност и преходност. Приказка за инцеста и кланета за едни, най-великият сериал на всички времена – за други. На който и полюс да симпатизирате, няма как да не признаем, че Game of Thrones ще остане в историята като една от най-големите мании в началото на 21 век. Без признаци на затишие.

ПАДЕНИЕ на годината

С кое по-напред да започнем – велоалеите ли, ремонта на НДК ли, Дондуков ли?

#ДанчеСлез по ужас и безумие може да се измери само с режима на водата по времето на Янчулев. Не вярвахме, че е възможно София да се управлява по-зле. Но доказателствата са на всеки километър, че и по-нагъсто.

 

КАК (НЕ) МОЖА на годината

25 проклети секунди не достигнаха на най-добрия маратонски бегач в света да изтича 42 километра и 195 метра под 2 часа. Въпреки хайпа, месеците подготовка, обувките Nike, милионите долари инвестиция, научните изследвания и биомеханичните анализи. На 5 юни, сутринта, опитът на Елиуд Кипчоге на Монцата в Милано трябваше да покаже могат ли технологиите да ни направят свръхчовеци. Все още не.

 

LONDON, ENGLAND – APRIL 26: Eliud Kipchoge of Kenya celebrates after winning the Men’s race during the Virgin Money London Marathon on April 26, 2015 in London, England. (Photo by Tom Dulat/Getty Images)

 

И НИЙ СМЕ ДАЛИ НЕЩО НА СВЕТА на годината

Сляпата Вайша на Тео Ушев беше една от най-силните български тръпки на годината. Оставихме следа по най-червения от червените килими, но първият български Оскар все още е в бъдеще време.

Чакаме го, дано дойде и неговото време.

ТРАГЕДИЯ на годината

Не бяха малко поводите през годината да извадим и двата си средни пръста, но сякаш бомбата в Манчестер Арена след концерта на Ариана Гранде ни накара най-яростно да стиснем зъби и да се разтреперим от яд. Заради музиката, заради децата, заради всичко.

Но няма да пеем вашата песен, терористи скапани. Никога…

ДВОЙКА на годината

На 2018: почти сигурно ще бъдат Принц Хари и Меган Маркъл. За изминалата избираме да хванем за ръка господин и госпожа Макрон. Най-младият френски президент и 24 години по-възрастната му съпруга са лицата на новото време и заедно, и поотделно. Завиждаме на французите благородно и не чак толкова.

ДОБРА НОВИНА на годината

Ако има новина, която да ни вкара в 21 век и да е в състояние да наклони към плюса летвата на градската среда в града ни, това са електрическите автомобили за споделено пътуване в центъра на София. Разбира се, първо можеше да оправим велоалеите и да сложим и велосипеди за споделено пътуване, но хайде да не сме чак толкова нахални.

 

МАЛКА ГОРДОСТ на годината

От музикалната сцена в България има още много какво да се желае. Но качването на Hayes & Y до 13 място в Spotify Viral 50 UK с парчето „Always So Simple, Always So Cold“ е светъл лъч в индикултурата. Догодина им пожелаваме да са сред малките букви в афиша на някой голям фестивал. После е лесно.

ДВЕ Е ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО на годината

Вторият сезон за успешен сериал е като вторият албум след сензационен дебют – неимоверно трудно е да запазиш нивото и да отговориш на очакванията. През 2017 един от най-успешно издържаните изпити за второ ниво беше на сериала Stranger Things, който по всичко личи няма да е в безкрайния списък с one-hit-woners.

ХРАНА на годината

Крафт бирата. Шегуваме се. Местата със сезонна, вкусна, качествена кухня и селекция от добри напитки стават все повече. Дори масовите вериги вдигат стандартите, или поне така ни се струва. Една от причините да продължаваме да сме тук е, че хапването навън с приятели не е прекалено скъпо удоволствие. Наздраве.

 

СМЕСЕНИ ЧУВСТВА на годината

Тълпите раянеърци по улици, барове и заведения в нощна София, особено през уикенда. Станахме евтиния Амстердам, Прага или Будапеща. Градът ни със сигурност печели от това, но ефектът от изпитите литри евтин алкохол е леко смущаващ. И това ще мине.

 

САУНДТРАК на годината

Отдавна не бяхме слушали филм с такъв кеф, с какъвто ни се искаше Ансел Елгорт изобщо да не си вади слушалките от ушите. Baby Driver категорично е най-добрата филмова музикална компилация за 2017. Добре, че излезе през лятото и гледахме Кевин Спейси с невинни очи. Но това е друга тема.

ПРИЯТНА ИЗНЕНАДА на годината

Изгледахме почти всички нови български филми и за поне три от тях дадохме по четири от пет звезди. Досега нямаме спомен да се е случвало. 2017 ще остане годината, в която от абе-става-за-български минахме на гледай-го-добър-е. Малка стъпка за културата, гигантски скок за киното. Браво.

 

ЗАЩО? на годината

В началото не можахме да повярваме, после ревахме, днес все още не ни е ясно как е възможно. Първо беше Крис Корнел, след това в деня, в който трябваше да навърши 50, неговият приятел, кръстник на децата му и човекът пял на погребението му Честър Бенингтън повтори, сякаш ритуално, историята. Самоубийствата на Корнел и Бенингтън са голямата черна завеса, паднала не само на музикалната сцена тази година, но и над нашите умове, които не могат да поберат безсмислието на трагедията. Нали ще са последните, нали?

ЗАВРЪЩАНЕ на годината

В тежкия двубой между Трейнспотинг и Туйн Пийкс Дейвид Личн като че ли е една крачка напред пред Дани Бойл. Хубаво е да виждаме как другите са остарели като нас, подмладяващо и носталгично. Хайде, Тарантино, извади едно Криминале 25 години по-късно и ти.

СНИМКА на годината

Бионсе по гащи и сутиен в различен цвят, в нещо като легло от рози, с воал на главата и ръце върху корема, бременна с близнаци. 11+ милиона лайка в инстаграм и доказателство, че някои неща никога няма да се променят. Като народната любов към звездите и воайорството. Какво да се прави.

РАДОСТ на годината

Без да отваряме отново напълно излишната дискусия имаме ли право да се гордеем с постиженията на другите българи и да ги припознаваме като наши собствени, си закачаме снимката на Гришо, който целува купата в Лондон и броим дните до Уимбълдън 2018. Аре стига с тоя хейт, Гришо е БОК!

LONDON, ENGLAND – NOVEMBER 19: Grigor Dimitrov of Bulgaria plays a forehand during the singles final against David Goffin of Belgium during day eight of the 2017 Nitto ATP World Tour Finals at O2 Arena on November 19, 2017 in London, England. (Photo by Naomi Baker/Getty Images)

2018 на годината

Все още не ни е много ясно точно какво е, колко е голямо и как ще промени света. Нарича се криптовалута и се заяви сериозно през 2017. Досега закопани и разкрили блясъка си само за избрани в тек средите, биткойните ще ни занимават все повече през 2018. От нас си зависи колко надълбоко ще се заровим в изкопаването им.

 

БГ АРТИСТ на годината

Разпродава зали за минути без да пее чалга. Иво Димчев е преди всичко артист, едва след това (евентуално) можем да го определим и като български. Провокация, различност, талант. Друго не ни трябва, друго не искаме.

НЯМА СМИСЪЛ на годината

Да правиш псевдо пародии на чалга, поп, диско, когато не си направил нищо кой знае колко смислено и авторско или никога, или много отдавна е проява на безсилие и лош вкус. Първо покажи, че (още) можеш, после осмивай и се подигравай на другите. Така смятаме ние по въпроса с правенето на кекс и въртенето на гъзи бузи боцуни. Може и да не сме прави, но по-скоро сме.

ИМА СМИСЪЛ на годината

В самия край на 2017 Мария Василева отвори галерия Структура и ни каза, че “Изкуството ни дава усещане за свобода, а то е нужно, за да ни пречи да преминем през живота си, дремейки.” Мълчим и гледаме.

ЖИВ Е ТОЙ, ЖИВ Е на годината

За щастие не е само един. Титаните продължават напред и нагоре, разчупвайки законите на медицината. Кийт и Мик, Дейв Гахан, Роджър Уотърс, Деби Хари, Ринго Стар… правят музика и световни турнета. Имат повече животи от триста котки и дават живот и на нас, които едва се справяме с един-единствен. Магия, мистерия, майсторлък.

КЪСОГЛЕДСТВО на годината

Вдигаме бури в чаши вода, все още. За игрите на дребно и малките гадости. За големите битки сякаш сме слепи. Вече дори не помним кой е Спас от Кочериново. (Аааа, онзи дето се представяше за Александър Николов във фейсбук). Вместо това да запомним този туийт (цитираме по памет) “Някакъв излъгал хиляди във фейсбук. Хора, Бойко Борисов го избират три пъти подред.” Шибан факт.

 

ДЕЖА ВЮ на годината

За вековните мури в Пирин, за лъвчетата в зоопарка, за лекарствата, за болните деца, за независимостта на четвъртата власт… и през 2017 бяхме по площадите. Някои от нас. Много малко за съжаление. Уморили сме се да имаме високи изисквания, те не се уморяват да имат нисък морал. Не бива.