Музикалната индустрия (засега) не е разобличила своя Харви Уайнстийн и слава Богу. Церемониите по раздаването на музикални награди в този смисъл през 2018 ще бъдат далеч по-ведри и смешни в сравнение с филмовите събития. Песни и танци все едно нищо не се е случило. Нищо освен Тръмп, разбира се. (И Путин)

Да, на снощното събитие в Ню Йорк ги нямаше черните рокли от Златните глобуси и сълзите в очите при всяко стъпване на жена на сцената. Не че много жени си тръгнаха със статуетки, де. Големите победители на вечерта бяха изключително мъже, но пък не бели, така че всичко бе в реда на политически коректното.

Накратко – най-номинираният за вечерта с цели осем заявки бе Jay-Z.

Бионсе, Джей Зи и дъщеря им на церемонията. (Снимка от Christopher Polk/Getty Images for NARAS)

Тръгна си с нула статуетки. За сметка на Бруно Марс и Кендрик Ламар, които си разделиха голяма част от основните категории.

Кендрик Ламар и Риана (Снимка от Christopher Polk/Getty Images for NARAS)

Момчето от Комптън обра всички рап категории, докато Бруно Марс спечели Албум на годината с 24K Magic, едноименното парче бе отличено за Запис на годината, а „That’s What I Like стана песен на годината.

От белите мъже трябва да споменем Ед Шиърън (може ли без него?) с две награди за Най-добро соло поп изпълнение за „Shape of You“ и Най-добър поп вокален албум.

Поп дует/група с най-добро изпълнение станаха любимите ни Portugal.The Man с „Feel It Still“.

Portugal. The Man (Снимка от Nicholas Hunt/Getty Images for NARAS)

В по-тежките категории – Най-добър алтернативен албум The National – Sleep Well Beast, Най-добър рок албум – The War On Drugs – A Deeper Understanding и Най-добра рок песен за Run“ на Foo Fighters.

Водещ на вечерта беше Джеймс Кордън, чийто скеч бе едно от малкото изпълнения ненатоварени с политически послания. Нюйоркска версия на запазената му марка carpool karaoke със Стинг и Шаги в метрото.

Откриващото изпълнение бе на Кендрик Ламар – гигантско американско знаме, маршируващи войници, рапиране, съпорт от Боно и Едж от U2 и включване на комика Дейв Чапеле с изречението “Единственото по-страшно нещо от това да гледаш как черен мъж говори честно в Америка е да бъдеш честен черен мъж в Америка”. 6 минути, които обобщават почти цялата картинка на музикалния и политически свят отвъд океана.

И за да бъде манджата истински пресолена (без да сме критични, имат право, все пак имат и Тръмп), имаше и отделно цяло изпълнение на U2 на лодка пред Статуята на свободата, като на финала Боно с боядисан в цветовете на американското знаме мегафон изрича откровени анти-Тръмп послания в духа на “Благословени да са т.нар. shithole нации, защото те ни дадоха американската мечта”.

За тези, които са викали “Още, още (Тръмп)” имаше и такъв скеч с четене на откъси от новоизлязлата Fire and Fury, която разказва истории от кухнята на Белия дом откакто Доналд Тръмп е негов обитател:

И за финал стига толкова политика, нали все пак е музикално събитие. Красиво и истинско изпълнение в памет на жертвите на една от музикалните трагедии на годината – стрелбата на кънтри фествала в Лас Вегас. Част от изпълнителите тогава, на сцената на наградите Грами снощи с акустична версия на „Tears in Heaven„.