Воденето на военен отчет на определени проценти от населението в милата ни родина беше официално прекратено през 2008г. Това се случи заедно с уволнението на последния набор срочно служещи. През 2016 г. обаче и директно от Министерството на отбраната, се появи предложение за нова проекто мобилизация на всички българи от 18 до 32-годишна възраст. Ако промяната влезе в сила, на военен отчет ще минават и дамите, а списъкът ще е само „служебен“, но ще се използва по предназначение в случай, че страната ни влезе във война или възникне военно положение. Разбира се, цивилните ще бъдат обучавани, преди да бъдат пуснати в боя, а на сайта на ведомството се уточнява, че „с отпадането на наборната военна служба, възможностите за попълване на въоръжените сили във военно време са силно ограничени. Това води до необходимост от определяне на по-широк кръг от български граждани, които трябва да се водят на отчет и да се извикват във военно време за военна подготовка за защита на отечеството“.

Промяната е съобразно с тенденциите – защитава равноправието или с други думи – да не се прави разлика на полов принцип. В повечето европейски армии обаче нещата стоят по-другояче, а най-съществената разлика между нас и тях е, че тях ги има. На 14 октомври 2014 година парламентът на Норвегия прие закон за въвеждане на задължителна военна повинност за жените. На набор в Отбранителната армия на Израел, съгласно закона за военна повинност от 1986 година, подлежат жени над 18-годишна възраст. В САЩ жените са допускани до военна служба още от 1942 година, във Франция пък те служат в армията от 1939 година насам, а във Великобритания и в състава на въоръжените сили в периода 1917-1919 година са били сформирани Женски кралски военновъздушни сили, Кралски спомагателен корпус на военноморските сили и Женски автотранспортен легион.

Понастоящем на договор към армията в Германия служат 19 хиляди жени, които са допуснати до всички видове военни специалности. В Испания жените служат в армията наравно с мъжете, а да не отваряме дума за Иран, където съществуват женските батальони Аз-Зохра, които са специални подразделения, влизащи в полувоенната групировка „басидж“ към министерството на вътрешните работи. Традициите са си важно нещо и е хубаво, че поне някъде ги има. А у нас? Действително понякога в Студентски град ситуациите са почти като на бойното поле, ама… не съвсем.

Ако обаче ненадейно повярваме на приятелчето ни Нострадамус и през 2016 г. на прага ни почука Трета световна и в отговор мобилизираме родните продавачки, юристки, млади майки и фолкпевици, защото просто не можем да се похвалим с гореизброените женски военни постижения у нас, то най-вероятно вместо да се опазим и да четем за победи и нежни революции, от фронта ще пристигат ето такива писма…

О, Скъпи,

Пиша ти за пръв път, откакто съм тук. Знам, че преди да замина се скарахме за доматите в Била и че пак си забравил детето в детската градина, но сега искам да ти се извиня. Намирам се на майната си и изобщо не знам кога ще се прибера. Войнишкият живот не е лесен. Тук около двайсетина жени сме мобилизирани да пазим границата с Турция. Уж било секретно, но генералът всеки следобед усилва на макс новия хит на Фики и Преслава „Убий ме, обичам те“ и според мен вече и на три села разстояние знаят, че се намираме в село Маточина, югоизточните покрайнини, на десния бряг на р. Тунджа при Сакар планина. Границата с Турция минава буквално в покрайнините на селото, а тук сме на запас аз, още около десет ударнички от Сливенския, четири маникюристки, една плеймейтка, две домакини и още няколко жени, от които преди си купувахме зарзават на Женския пазар. Не мисля, че ако стане нещо, ще опазим родината, любов моя. Наистина не съм сигурна.

Повиквателните пристигнаха скорострелно, а мен буквално ме изкараха от банята, даже и легенът, в който бях накиснала любимата ти риза и новите си стягащи пликчета, не успях да изплакна, обич моя, ненагледна. Ще те помоля, ако това писмо стигне до теб преди някой обезумял талибан да открие огън по нас, да ги проснеш, пухчо. Тук иначе не е чак толкова лошо. Генералът се стреми да повдига бойния ни дух със солидна доза сръбско, „Soldier of Love“ на Sade и „Моето мъжко момиче“ на Стефан Данаилов и Маргарита Хранова. С момичетата се разбираме, имаме си и лазарет, в който мургавелките от Сливенския висят подозрително често, а плеймейтката Ася ходи да гепи коректор от канцеларията, за да имаме поне с какво да се лакираме. Добър маникюр винаги отива на лъснат автомат, са казали древните или поне така каза Ася. На нея маникюрът й е много важен. Мисля, че даже се разплака, когато ни учиха да разглобяваме и сглобяваме автомат. Каза, че гаджето й е рапър и е недопустимо да я третират така. Опита се да организира Мис Граница за най-секси граничарка, но всичко пропадна, когато генералът видя, че ще дефилира само по оръжие и национален флаг.

Не съм наясно каква е йерархията тук, любими. Имаме една жена генерал, която отговаря за нас, но тя по-скоро прилича на леля Петя от третия етаж. Донесла си е гоблена, а когато нощите са по-топли, вари лютеница за внуците зад спалните помещения на малък газов котлон. Доматите и чушките ги реже във фронтовите ни каски, от което следва, че на следващия ден, когато сме на мисия, всички миришем на паприкаж. Като млада й викали Пепи войската, защото обслужвала целия взвод, а сега понякога забелязвам как генералът я щипва отзад, когато застане пред строя. Аз реших проблема със сексапила радикално, мечо. Филмирах се, че съм редник Джейн и си обръснах главата. Също като Деми Мур в онзи филм, сещаш ли се? Е, не изглеждам като нея и след седмица осъзнах, че тук не е базата на тюлените. Не си говорим на „yes, сър“, а по-скоро на „Бай Милчо тука ли да се строим“, а той все ми казва „Генерале, бе Лиде! Генерал съм“ или беше полковник – вече забравям. Напоследък се чувствам като ограбена, мили ми съпруже. Без децата, без скандалите с теб и без новините в 7. Дори бирите пред Народен ми липсват. Искам да ти готвя мусакичка всяка вечер, а тук раздаваме само някаква трета цедка супа на бежанците, когато не ходим да ги обстрелваме по ГКПП-тата.

Имаме и лоша новина от вчера. Митко Пайнера щял да праща взвод от около 30 нови момичета. Нали според ген. Атанас Запрянов жените на възраст между 18 и 32 г., ако бъде обявена война,ще могат да бъдат мобилизирани, а както знаеш Пайнерът държи около 80% процента от женското население на тази възраст в страната. Малко съм скептична как ще дойдат тук без стилист и гримьор и като цяло – как ще чистим силикона от окопите, ако вземат да гръмнат някоя. В лошо настроение съм, прасчо, затова спирам да ти пиша. След малко сме на проверка, а довечера май ще има нощна тревога. Облепили сме спалното с черно фолио, за да не светим и да предизвикаме вражески бомбардировки, а аз съм с ПМС и честно казано не мисля, че е редно да ми дават оръжие, защото ще я гръмна тази от третото легло вдясно. Прережда се в банята и си оставя сутиените до личните ми гранати и до снимката на пудела ни Рошко. И кой, за бога, ме заби тук, та аз преди това работих в МОЛ!!!!?!!

Целуни децата от мен, любов, не им давай боклуци за ядене и проверявай сметките от Топлофикация, че непрекъснато ни я надписват, копеленцата. Моля те също да не ми изневеряваш. Разчитам на лоялност, докато любимата ти се бие на фронта, а и за теб ще е по-добре, защото вече имам военно обучение, а и съм най-точния стрелец във взвода. Остани само мой, любими!

За благото на родината
и за бъдещето на нашите деца –
твоя благоверна, Лидия

P.S. и в системата и на фронтовата линия – нищо ново