Виждате се за първи път в библиотеката или в малко магазинче за книги втора употреба. Разменяте си бързи погледи.Време е да направиш първата стъпка. И да миришеш неудържимо. Например на книга.  

„Книжнатамиризма“ за светът на парфюмерията днес е нещо като ванилията или сандаловотодърво, отбеляза сайта Quartz. В последните няколко години напазара има бум на десетки продукти, които ухаят на рядка колекция книги. Макар, както справедливо да отбелязват, ароматза дома и тялото за около 200 $, да е твърде скъп. За същите пари можеш да сесдобиеш с поне три кашона стара литература.   

Страстта по миризмата настари книги е проучена в дълбочина. Хартията, базирана на дърво, съдържа лигнин,химически тясно свързана с ванилин – съединението, което придава ванилов аромат. Состаряването на страниците, съединението започва да излъчва специфичен аромат. Опитнитеантиквари могат да определят приблизителния обем на книгите само по интензивността на миризмата им.  

Трябва да отбележим, че ароматът е силно обвързан с паметта.Точно както миризмата на слънцезащитен крем, прясно окосена трева или измитистълби могат да ни върнат в детството (спомни си Вазовото „Люляка мизамириса/върнах се в цветуща младост/сетих трепети и сладост“). Освен товаима и елемент на носталгия. Хартията, която се използва днес, съдържа многопо-малко лигнин от старите издания. Което иде да рече, че преиздадения Вазовникога няма да мирише така, както първото издание откраднато от баба, колкото идълго да престои на рафта. Но това ереликва, най-вече заради удоволствието от прекараното време. Дали следдесетилетия ще се бутилира аромат „Сам на канапето с Под прикритие„?