Разговор с автора на романа Възвишение и съавто на сценария за филма Възвишение – за невежеството, за това кога се появява дявола и за необходимостта от възвисяване.

 

Какви бяха първите ви впечатления от филма Възвишение, след като видяхте филмиран вашия роман?

Ами аз бях много приятно изненадан от качеството на филма. Имам предвид чисто професионалните му качества. Според мен филмът е безупречен откъм звук, откъм камера, и това ми направи най-голямо впечатление в първия момент – как всичко се чува добре, изглежда много красиво. И след това, разбира се, като изгледах целия филм, бях много развълнуван и смятам, че филмът има много силно художествено въздействие, което разбира се, в края на краищата е най-важното.

Кое от филма, което липсва в романа Възвишение, ви харесва най-много?

Те са много малко тези неща, които липсват. По-скоро има неща, които са преработени, например действие, сложено от едно място на друго, за да може да се сгъсти сюжетът. И аз въобще даже не си давам труда да гледам кое колко съответства на книгата, тъй като за мен е важно филмът да е хубав сам по себе си. Дали съответства на книгата много много не ме интересува. Но истината е, че той всъщност много съответства на книгата, той е много близък на книгата.

Казвате, че финалът на филма ви е впечатлил най-много, защо?

Защото е много трагичен, той има грамадна трагическа сила. Така както и в книгата финалът на книгата отскача много рязко в посока на трагичното и същото нещо се случва и във филма. Освен това смятам, че там артистите са изключително достоверни, т.е. много истинско е това, което са направили, и много добре е предал филмът това фатално опарване, което става накрая, т.е. ти си мислиш едно, а пък става друго. В един момент разбираш, че ти не можеш да се измъкнеш от тука, къде си се заврял и ще ти отиде животът и няма шега. И това е предадено във филма чудесно.

„От народа – за народа“. Какво означава тази фраза, днес?

Ами, не на последно място това означава, че в края на краищата демокрацията е добра, може би най-добрата политическа система. Също така означава, че народът не трябва да бъде презиран, нещо към което интелигенцията е много склонна. Народът трябва да бъде уважаван без в същото време да бъде нито героизиран, нито да се смята, че той е винаги прав, понякога не е. Народът е много сложно понятие. И в зад историята на тази фраза се крие известна ирония, защото тези хора, които се опитват да направят нещо „от народа – за народа“ в края на краищата катастрофират.  И защото те всъщност не правят нещата от народа за народа. Това е, което казват, че правят и може би те искрено мислят, че правят така, но дали наистина е така, лично аз не съм сигурен. И в историята, в разказа, който съм написал, отговорът на този въпрос е много двусмислен.

Казвате двусмислен, такава е и българската история и българската съдба в крайна сметка. На какво се дължи това националната ни съдба – да е винаги  разделена на две, на Левски и на Димитър Общи, на Гичо и на Асенчо, на сини срещу червени, на протестиращи и контрапротестиращи?

Може би всички национални съдби са разделени на две. Просто ние не знаем в другите нации кои са типичните образи. Затова може би си представяме другите нации като много по-единни, отколкото действително са. Може би българите не са изключение в това отношение. Струва ми се, че има такова нещо в човешката природа. Хората са много склонни да се групират в две големи групи и да се противопоставят едни на други, защото според мен това отговаря на импулса на човешката природа да има враг. Хората си търсят, от една страна, приятели, и от друга страна, врагове. Аз не съм много сигурен доколко те осъзнават, че си търсят врагове, защото осъзнават, когато си търсят приятели, това е съзнателен стремеж. Но според мене има един несъзнателен стремеж да има някой, на когото да се противопоставяш, над когото да властваш, когото да надмогваш. И всъщност една голяма част от приятелствата, които се сформират, са приятелства въз основа на противопоставяне, т.е. ние се сприятеляваме, ние образуваме една група, за да се противопоставяме и да се борим срещу друга група, т.е. един и същ волеви механизъм движи и сприятеляването, и свражаването. Едното може би всъщност не може без другото.

Добре, но воюването включва в себе си и злото. В романа, пък и във филма този въпрос също е валиден – например въпросът за дявола. „Дяволът хваща човека най-лесно, когато се отчая“. Въпросът – е как да не се отчайваме?

Да, и между другото, воюването винаги е зло. Всичко, което сее смърт, страдание и разруха, е дяволска работа. То понякога може да се прикрива зад много добре звучащи каузи, защото дяволът е много хитър и ако тъй да се каже кажете на хората хайде елате да сеем смърт, страдание и разруха, почти никой няма да ви последва, но ако им кажете елате сега да ходим  да се борим за свобода или да ходим да се борим за  правата на народа, или да ходим да се борим за освобождението на класите, или да ходим да се борим за нашите поробени братя зад граница, много хора ще ви последват и вие сте сигурни, че вършите нещо добро. А това,  което действително вършите,  е да сеете смърт, страдание и разруха. Тъй че човек трябва да бъде много много внимателен, защото дяволът е много хитър.

Въпросът беше, че той се проявява, когато е налично отчаянието. Как да не достигаме до отчаяние?

Той светът е така направен, че това изглежда понякога направо невъзможно. Има много отчайващи неща в света. Просто човек трябва може би винаги да си дава сметка именно за това, че дяволът може да го хване най-лесно, когато е отчаян, че отчаянието прави хората много податливи на злото, много лесно се подлъгват от него, когато са отчаяни, тъй като престават да ценят ценностите, с които обикновено хората живеят в света. Когато престанеш да цениш тези ценности, те са в някакъв смисъл ежедневни, много добре познати банални ценности. Когато престанеш да цениш тези човешки банални ценности, в името на  някакви други, тогава нещата стават  опасни. Това може да е много висока и наистина много благородна кауза, а може да е и нещо много опасно, което се прикрива зад високата и благородна кауза, за да може да сее смърт, страдание и разруха. Затова когато човек отчае и загуби вяра в такива неща като приятелство, любов, социална справедливост и прочие, трябва да внимава, защото това отчаяние може да го подтикне към много лоши неща, т.е. човек трябва да  има винаги наум, че когато е отчаян – не мисли добре.

Добре. „Помогни ми да те възвися“. Доколко според вас е налична в обществото ни осъзнатата необходимост от възвисяване, от образование, от обратното на невежеството, за което става дума и в романа, и във филма?

Ами,  в немалка степен, т.е. много хора разбират, че образованието, знанието е ценност. Много хора имат морални скрупули, т.е. те смятат, че има морални изисквания, на които трябва да отговорят. За съжаление има и хора, които не са такива, и те също не са малко. Има хора, за които невежеството е приличен начин на живот, те не желаят да го напуснат, те се чувстват добре в това нещо. И има хора, които смятат, че всичко на този свят са просто тела и движеща се материя и следователно моралът е пълна измислица и те могат да правят каквото желаят стига това да ги ползва, да бъде в техен интерес. Тези хора между  другото образуват един много интересен съюз на пълно безскрупулните хора, които обикновено не са невежи, често са доста добре образовани и онези, които са невежи. Тези хора често образуват съюз. Най-малкото защото невежите хора много лесно се лъжат. А тъй като онези хора нямат скрупули – те си служат свободно с лъжите. Нещо, което другите хора, които имат някакви морални скрупули не правят. Тъй като хората без морални скрупули лъжат свободно, много нагло и без въобще да имат каквито и да е задръжки, сипят огромен поток от лъжи – и невежите хора застават зад тях, тъй като те пък започват да вярват на тия лъжи.

Как ви промени тази история – Възвишение?

Ами накара ме да гледам малко по-дълбоко към света и хората и да бъда много внимателен по отношение на разграниченията между добро и зло и категоричните оценки. Впрочем аз винаги съм имал такава нагласа и тъкмо заради това и написах тази книга, защото действително аз не смятам Димитър Общи за отрицателен герой. Димитър Общи е нещо много по-сложно от отрицателен герой, той накрая фактически изиграва такава роля в българската история. Но той не е нито лош човек, нито страхлив, нито е предател тъй да се каже по душа. Просто всичко е много много сложно в живота и аз исках да напиша една книга, която предава тази сложност и в същото време предава и крайния резултат.  Накрая тази сложност се свежда до едни много прости неща – като си направил големи грешки, плащаш много скъпо. Така ме промени. Това беше първата книга, в която аз успях да предам цялата сложност на света и на живота, така както ги виждам. Дотогава не успях да предам това художествено, това успях да го направя във Възвишение и то ми вдъхна голяма увереност за в бъдеще.

Романът, и след това  филмът Възвишение задават един такъв въпрос на позиции какво е да си българин, име на народ или болест някоя. Вашият отговор?

То продължава цитата в книгата, продължава така : „Вечно не сполучил“ . Там се казва  „Българин туй сякаш не е име на народ, а болест някоя – вечно не сполучил“ и оттам започва това разсъждение защо той е несполучил. И в края на краищата изводът на Гичо е, че той е несполучил, заради невежество. Това седи в основата на мътните води, както е казано в книгата.

Добре. Чрез литературата, чрез вашата литература изследвате националния характер и давате своите отговори на въпросите за това кои сме. Бихте ли могли да предположите на базата на качествата, които имаме – какви можем да бъдем?

Ами, можем да бъдем свободни хора, образовани хора, разумни хора, добри хора. Всеки човек може това. Това не е въпрос на национални качества според мен, то е вложено в човека, всеки човек може да бъде това, стига да го желае и, разбира се,  да попадне в среда, която дори да не е благоразположена, поне да не е враждебна. За съжаление има хора,  които попадат във враждебна към тия качества  среда, и те почти сигурно се провалят. Но не мисля, че в България условията в момента са такива, че една огромна част от българите да не могат да бъдат това, което казах. Българите, голяма част от тях могат да бъдат свободни, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри, могат да бъдат градивни. До голяма степен това зависи от тях, от тяхното собствено решение.

 

Повече за личността на Милен Русков.

Повече за Възвишение.

Филмът Възвишение е в кината.

Налично е и третото издание на романа Възвишение.