Мътни за тълкуване са процесите в българския политически, културен и социален живот. Мътни и кървави. То живот ли е да го опишеш? Опиташ ли да го тълкуваш трагически, а все на комедия бие. Вземеш, че се хванеш за комичното, на сълзи те избие. Седиш си на бюрото, гледаш стената пред теб и ти иде да си счупиш главата в нея. Но малко ли я чупи същата тая твоя глава онова, което ден и нощ се случва по българската земя? Как да опишеш с думи картините, които беснеят из невинното ти съзнание като същински башибозуци? Не си ти Бекет, нито Йонеско, че да предадеш българския абсурд. Не си Маркес и Борхес, за да нарисуваш платното на магическия реализъм на Балканите. Не си Зола, за да уловиш всичките нюанси на натурализма. Не си Дали, за да изографисаш светците на българския сюрреализъм – тиквите, дините, луковите глави, маймуните, вълците, лисиците и всички останали представители на растителното и животинското царство, които вилнеят по министерства, институции, тротоари, улици из нашата клета (че и проклета, но поради нашата проклетия) родина.

А тръгнат ли да вършат нещо? Стой си, братче и само им гледай сеира. Може да говорят за идеали, проблеми, еврофондове, инфраструктури, но ти добре знаеш, че това са пустословия. Както е казал в древни още времена Софокъл: „Едно е да говориш, друго е да кажеш.” Та и нашите така. Скъсват се да говорят, братче, а нищо не казват. А и вътре в душичките им гори само алчното пламъче на техния най-висш и всъщност единствен идеал – келепира. За тоя пуст келепир те главите си затриват, но какво нещо е главата и потребна ли ни е тя? Виж им само телесата и веднага ще ти стане ясно, че техните глави са в шкембетата – глътнали ги и тях по погрешка с храната, крачат гордо с претъпканите си джобове, а главите им се мандахерцат нагоре-надолу като дини.

И как да го обясниш, братче, това, дето го вършат? Как като и ти често не можеш да си го обясниш? Те едно мислят, друго говорят, трето тръгват да правят. Ама нали и подизпълнители има, та и те така – едно мислят, друго говорят, трето правят. Върви се оправи после с тяхната… Първо си казваш, че положението е „Страх и омраза в България”. Но е и „Патардии и усукване на локуми в България.”

Добре, ама както си седиш и гледаш стената с някакво невиждано озлобление (да каже човек, че тя е виновна за дереджето ти – не е), а в същото време чувстваш как тая невинна стена разкървавява главата ти, но някъде там вътре, в твоята душа. Както си седиш така, казвам, погледът ти се плъзва по лавиците с книги, сякаш сам погледът ти търси нещо. Попада той на Бай Ганьо от щастливия страдалец Алеко Константинов, сърцето ти се разтупква, ръцете грабват книгата и я разлистват. И като те напуши тоя ми ти смях, викаш си, аз в стената мислех да си бия главата, ама по-добре е май с Бай Ганьо да си я бия. Барем най-накрая дойде акълът в моята проста кратуна и като светулка ме изведе от тоя злокобен балкански тунел, дето от години се миткам из него в търсене на излаз, тук-таме просветне някоя табела ИЗХОД, но и тя само към по-дълбоки тунели води, да опустее гадта с гад мръсна!

Как не си се сетил досега, бе, идиот с идиот? Ти напразно се мъчиш да търсиш средство, с което да изразиш батака, в който злата ти съдба те е пратила, а батко ти Алеко Константинов преди години е създал нужния ти инструмент. Пляскаш се по челото и изпробваш новия метод. Тези дни, например,  избираха нов директор на националната телевизия. Случи се да изслушаш един-два кандидата и като те перна онова ми ти отвращение в лицето. Но по новия метод нещата излизат така: „Бай Ганьо избира директор на националната телевизия.” Ето, мракът на мига се разпръсква и чудна светлина озарява нощта в главата ти. Колко лесно било!

Стане ли корупционен скандал за строящите се магистрали, веднага ще го обърнеш на „Бай Ганьо строи магистрали”. И пак ще ти светне. А ако стане скандал с някой мастит продуцент на сериали, който завлече половината си екип с пари? „Бай Ганьо прави сериал.” Вдигне се шум за новия конкурс за Мис България, защото там пак избрали някакъв звяр човешки. И то точно у нас, където да вървиш по улицата, звяр рядко ще видиш, даже ще си кажеш, че откриването на подобен екземпляр от женски пол е във висша степен мисията невъзможна. Но друго е като като „Бай Ганьо избира Мис България”… Всички сме чували и как „Бай Ганьо прави избори”, но за съжаление често пропускаме, че по същото време „Бай Ганьо избира ново правителство.”

Едни са българите и Бай Ганьо е техният пророк.

Това е, скъпи читатели, сега можем поне да си блъскаме главите в стените с една идея по-малко. Да се смеем и да плачем едновременно с чисто сърце. И да се молим някой ден Бай Ганьо да престане да ни управлява, защото 139 години стигат! Време е управлението на Бай Ганьо да падне. А ще стане ли времето наше – на останалите българи, които не могат да търпят вече тиранията на Ганьо Балкански, това и Бог не знае. Защото Бай Ганьо е в нас и ние сме в Бай Ганьо. Той нас обръща и ние него обръщаме…