Доц. д-р Мариела Гемишева е моден дизайнер и артист в областта на пърформанса, инсталацията и обекта, преподавател по Моден проект в специалност Мода към Национална художествена академия.

Носител е на наградата Златна игла 2017 за  дизайнер на годината на Академията за БГ мода.

Завършила е Академия за архитектура, дизайн и изкуства, Прага, член е на Съюза на българските художници и на Института за съвременно изкуство.

В актуалната си изложба в Credo Bonum – Автопортретна инсталация Мариела Гемишева събира основни моменти от работата си досега.

 

Кога модният дизайн става изкуство?

Когато доставя удоволствие на автора. Като професионален дизайнер, който има постоянни клиенти, съм много доволна. Клиентите са ми специални. Занимавам се с личности, което е голям късмет. Веднъж в годината в арт контекст се занимавам и със себе си, което се вижда  в подобни изложби и това занимание мога да нарека почивка.

Вие изследвате и модния дизайн във форма на пърформанс. Кое е най-важното, за този тип изразяване?

Мисля винаги отзад напред. Когато ми хрумне идея, веднага я виждам в някакво движение, действие т.е. виждам я в пърформанс. Модата я употребявам за материал и средство, което влиза в пърформанса. Аз съм дизайнер, който не се интересува от мода. Интересувам се от личността.

Каква е крайната цел на това занимание ?

Основната цел ми е да провокирам. Да бъдем по-смели, от там нататък ми се струва, че нещата стават по-лесни, по-приятни и доста по-забавни.

Работно заглавие: „ИДЕЯ ЗА СОБСТВЕН БУДОАР”, 1998-2015 г.

Вие сте и последният носител на наградата Златна игла за дизайнер на годината. Печелите тази титла още няколко пъти преди. Кои са качествата, които трябва да притежава според вас един моден дизайнер?

Трябва да има доста добра професионална подготовка, за да издържи на съвременните изисквания за дизайн. Понеже и преподавам съм наясно, че без професионална подготовка, много трудно можеш да се справиш със съвременните комфорт-дизайн-стилистика. Смелост и работа. Това е тайната.

 Американският куратор Роджър Коновър казва за вас, че сте „неподражаема в превръщането на ограниченията в предимства”. Кога ограниченията се превръщат в предимства?

Условностите, които се превръщат в ограничения и които трябва да бъдат спазвани в обществото, за да бъде по-комфортно ми се струва трудна задача. Освен това моето чувство за мярка е по встрани от регулярното и когато успея да манипулирам общоприетите идеи за мярка, се чувствам изключително добре. Премереният стил ми е скучен. 

Кога сте преминавали тези граници с ваши произведения ?

С твърде провокативни модни ревюта. Това не са просто пърформанси. Удоволствие от работата си, започнах да изпитвам след години. В началото използвах модели, които да представят мои облекла и изглеждаха като скулптори. С времето промених нещата. Понеже моята майка е изключително атрактивна личност, която поддържа един и същи фасон от много години, реших че ще е интересно да вкарам и нея в един мои проект: Пролет, лято, есен, зима. И за да бъда честна спрямо хората, с които работя и моите близки, реших да употребявам себе си. Реших да изиграя различни роли, да се представя по-различни начини.

 

Разкажете ни за проекта Self-portret?

Преди две години имах повече време и реших, че е време да си подредя творчеството.  И реших, че книгата е най-добрата форма, която би го побрала. Само, че да издадеш арт книга е дълъг процес, отнемащ много прецизност и внимание и ето, че две години по-късно е на лице.

Бихте ли ни казали повече за историята на тази фотография ?

Това е един експеримент със себе си. Идеята беше с фотографа Данаил Щърбанов да извадим един по-различен портрет. И понеже сватбената рокля ми е любима и обожавам да я трансформирам в различни неща, например женски аксесоари и решихме, че с тази глава на моруна можем да изцапаме тази класическа сватбена рокля и с този си акт да надскочим морала на обществото.

За работата си разглобявате сватбени рокли. Всъщност, в какво се превръща сватбената рокля в годините?

Това е проект, който се казва Интериорни  аксесоари в женски род. Сватбената рокля е много специална, ритуална и важна, но аз не смятам така. Тези пайети и дантели биха могли да функционират като интериорни аксесоари от женски род-постелки, възглавници, изтривалки, завески.

Нека погледнем отвъд. Какво се случва с тази рокля, която се облича само веднъж. Как й се отразява времето?

Аз като моден дизайнер съм много критична към подобен тип облекла. Те носят някаква ритуална стойност и извършват ритуална функция, но аз съветвам професионалния театър, отколкото дилетантския, защото една сватба, изисква репетици и прочие и имаме много прекрасни театри, тук в София.

Преподавате в НХА. Кое е най-важното, което учите студентите?

Първо се опитвам да ги провокирам с работа от самото начало, за да разберат дали искат да се занимават с това.  Защото тази работа е трудна и изисква съответното време и усилия.

Какво инсталирате в своето изкуство?

Инсталирам себе си. Изследвам се и се опознавам. Разбрах, че това ми доставя огромно удоволствие и ме прави по-толерантна към хората, около мен.

С кой моден дизайнер бихте искали да работите в общ проект?

Провокира ме Жан Пол Готие. Един дизайнер, който извади кича като естетическа категория и затова много го уважавам. Той е човек, който може да употребява кича за себе си, което го прави още по-интересен.

Кой е проектът, който оценявате като най-впечатляващ?

Всичките ! (Смях). Най-впечатляващият ми е FASHION FIRE 2013, когато изгорих цяла модна колекция в Централната пожарна. Поканите бяха под формата на кибрити и някой хора не обърнаха внимание и съответно не дойдоха. Но не чувствам вина, поканила съм всички.

Защо се върнахте в  България?

Защото след падането на режима, тук можеше да правиш каквото си поискаш. Всички заминаваха, аз се върнах. И бях изключително щастлива от този факт. В началото на 90-те ситуацията беше трудна, но пък беше много романтична. Тук беше мястото ми.

Каква трябва да е съвременната жена, според вас по отношение на модата?

Трябва да има самочувствие и вкус.

Какво е модерно сега?

Много цвят. Микс във визията от смесени стилове и много цвят.

 

Автопортретна инсталация на Мариела Гемишева може да се види до 16 юли 2017 в галерия Credo Bonum, ул. Славянска 2 в София.