Думата “веднага” има нюанси на своята категоричност. Когато ми писа, Артур Бийфъс използваше думата в смисъл на мигновено, колкото се може по-бързо, още-ли-не-си-го-направил-по-дяволите. Сигурно е случайно, но такива имейли идват винаги по тъмно, когато също толкова случайно си проверяваш телефона, за да станеш, пак по тъмно, и оправиш белята. Tout de suite.

“Веднага махни моята снимка.”

Преди няколко часа бях изпратил на Артур интервюто с него, публикувано в малкия ми блог, където просто архивирам интервютата – хей така, да си стоят на едно място. Освен десетки други от новата му книга Branding Terror, имаше и негова снимка.

По-късно допълни: “Виж, аз се занимавам с чувствителни теми. Не трябва да има моя снимка там.”

Отдавна я нямаше. “Веднага” този път проработи веднага.

“Чувствителните теми” са всъщност част от енциклопедичния му труд Branding Terror,в който са събрани графичните символи на десетки терористични организации по света. Дори и когато разлиствам на посоки, вече си представям забулено креативно студио в Техеран или Бейрут, където разни мъжаги с автоматично оръжие и подострени моливи спорят за зеленото в логото на Хизбула, с Pantone скала на цветовете в ръка, разбира се -дали пък да не е малко по-тъмно зелено или пък червеното в логото на иранската МЕК – достатъчно марксистко ли е, пфу.

Дори най-големите хипстъри по дигиталните агенции не работят така ефективно с новите възможности на социалните медии, както терористичните организации, тъй че визуалната им идентичност е крайно належаща, съгласете се. Никога не съм мислил обаче, че ще се намери някой като, Артур, доскорошен специалист по контратероризъм към Обединените нации, а днес писател и вглъбен изследовател, който да подскаже – дори не и с намигване, а чисто енциклопедично, че всичките оръжия на света не струват нищо без едно хубаво лого.

Терористичните организации – са досущ като две марки портокалов сок например – търсят разграничение помежду си. Черният флаг на Ал Кайда.  Петолъчката, картата и пистолетът в знамето на Народния фронт за освобождение на Палестина.

Стивън Хелър, дългогодишен автор в New York Times, казва,че “брандингът е средство, което няма съвест или морал – може да бъде използван за добро или лошо, а понякога и за двете, в тандем.” Branding Terror е изключителен наръчник, който може да служи на специалисти, но и на обикновени хора.

Как ще реагирате, ако видите книгата си на масата в хола? Знаете за тези книги – с хотели, с екзотични дестинации и изведнъж вашата – с лога на терористични организации?

Ще бъда щастлив, естествено. Това със сигурност би означавало,че хората я харесват и четат.

Няма ли да е странновсе пак? Истината е, че книги като вашата, но в друга сфера, често стоят по тези масички, в модни магазини и т.н. Но Branding Terror е за друг вид брандинг.

Всъщност книгата така или иначе е за брандинг, разликата е, че поглеждам на нещата от друга гледна точка: тероризмът. Въпреки това книгата е направена по много достъпен начин, не съм използвал терминология, която да е специфична и хора, които не са запознати с контратероризма, да не познават. Книгата да е насочена към по-широката публика. Неслучайно използвах темата “брандинг”, за да я направя наистина достъпна.

Очевидно , за да се напише по-сериозно проучване по дадена тема, е необходимо проучване. Как точно се прави проучване в сфера като тероризма? Въобще как проверявате дали това е точното лого? Не питате съответната терористична организация, надявам се.

Правя разлика между основни и допълнителни източници. Основни източници за мен са материали, които са създадени и произведени от самата организация. Например има видеозаписи, които съответната група е направила.През 2004 имаше няколко на Ал Кайда, на които беше поставено лого. Друг пример са уебсайтовете, които терористичните организации използват. Примерно Хамас имат такъв сайт. Ако не успея да намеря такъв тип основни източници, се захващам с допълнителните. Възможно е това да са статии, написани от журналисти. Въпросът е да имам ли доверие на такива източници, но когато няколко се засекат, тогава нещата са ОК. Дори и при основните източници, ако едно лого се среща само на един сайт, не бих го използвал в книгата. Винаги проверявам и за допълнителни източници.

Защо въобще терористичните организации трябва да имат лого?

Причината е същата, поради която корпорациите и компаниите имат лога: нужен им е отличителен знак. Има толкова много терористични организации и всички се борят приблизително за едно и също нещо. Независимо дали става дума за разпространие на ислям, за освобождение на света от неверниците, за налагане на комунизъм, те имат сходни цели. Все пак трябва да се отличават, за да могат хората да ги разпознават, да знаят за коя група става дума.

Каква беше реакцията на графични дизайнери, когато им показахте за първи път книгата си?

Не съм получил много реакции засега, но всички, с коитоговорих, ми благодарят за обстойното проучване. Тази информация е полезна за тях. Особено интересна е за онези, които се занимават с дизайн на компютърни игри. Те непрекъснато получават задачи за произвеждане на различни униформи, лога, всякаква друга идентичност. Гейм индустрията е много голяма и за хората в нея тази книга е наистина ценна.

Липсват ли някои организации, поради невъзможност да намерите достоверна информация или дори заради страх, че може да попаднете в опасна престъпна и политическа мрежа?

Да и не. По първия въпрос – да, има такива организации, които отсъстват от книгата. Както споменах по-рано, ако не успея да намеря достатъчно източници, които да потвърдят определено лого, не го използвам в книгата. В началото започнах да изследвам 120 организации. В книгата съм описал едва 60 от тях. За останалите не можах да намеря или лого, или възможност да потвърдя автентичността му.
Що се касае до втория въпрос, не съм се опасявал от определени политически дискусии и затова не съм избирал кои организации да включа и кои не. В началото на книгата написах, че с нея не целя никакви политически обвързаности, защото тя прави само анализ на визуалната идентичност на терористичните организации. По никакъв начин не казвам, че терористите са добри или лоши, че Щатите и Европейският съюз правят определени добри или лоши неща. Става дума за чист анализ на логата.

След като завършихте книгата, какви общи черти откривате между терористичните организации? И също така – има ли лого, което наистина е много добро и се отличава от останалите?

Това е интересен въпрос, защото – знаете ли –терористичните групи ползват общо взето един тип средства, за да постигнат целите си. През повечето време става дума за въоръжени нападения. Използват оръжия, за да постигнат целите си. В този смисъл е логично, че елементи, които представят тази въоръжена борба, ще присъстват и в логата им. По този признак могат да бъдат открити много сходни черти. Например една терористична група от Италия няма да използва популярното оръжие AK-47 (Калашников), но ще има италианско оръжие в логото си.
Относно логото, което се отличава, винаги давам пример с това на Хизбула, защото е наистина добре направено. Разказва много за историята на организацията, има различни елементи в него, комбинирани по добър начин. Поради тази причина то се отличава от останалите.

Казвате, че логото на Хизбула е професионално направено. Но как тези организации правят логата си? Не мога да си представя, че в главните квартири на Хизбула има маркетинг шеф,  работи на един Mac и се занимава с визуалната идентичност на организацията…

Хизбула е по-специален случай, но за да отговаря на въпроса – нямам абсолютно никаква информация за това как точно са направени тези лога. Изключително трудно е да се намери или пък въобще не е налична като такава. Защото ако имате име, което да свържете с логото, то този дизайнер също ще бъде обявен за терорист и ще бъде обект на съдебно преследване.
Конкретно за логото на Хизбула има такава информация, защото при създаването му, организацията не е била включена в терористичния списък. Когато говоря с графични дизайнери, защото аз не съм такъв, те ми казват, че логото на Хизбула е направено професионално. Използвали са стар калиграфски стил, който се забелязва и в първите издания на Корана. Така че наистина е направено с умение и то не от някой, който просто има компютър с инсталиран Photoshop.

Възможно ли е да се обобщи, че точно като търговските компании, независимо от оръжията, които притежават – образно казано – за да се рекламира нещо, винаги е важно да има хубаво и запомнящо се лого?

Не, не бих казал. Нека погледнем към логото на Ал Кайда. Те нямат конкретно лого, но имат знаме. Това не е точно лого, но въпреки това чрез операциите си, те успяват да се наложат. Всички помним 11 септември.

Има ли други подобни книги? Вие сте пионер, така ми се струва.

Точно така, няма подобни книги. Въпреки това за различни организации, които се занимават с антитероризъм, са писани много доклади по темата. Имал съм възможност да видя само един от тези документи и логата вътре бяха с много лошо качество, липсваше какъвто и да било анализ. Никой преди мен не беше анализирал логото, не беше ровил в историята или извадил съответните изводи.

Не се ли притеснявахте да съхранявате всички тези лога на компютъра си? Можеше някой да дойде и вземе хард диска?

Да, това би могло да се случи. Но в ежедневната ми работа се занимавах с контратероризъм, тъй че използвах тези лога всеки ден. Работех с тях. Всичко засега е наред.

* Проект Иноваторите на егоист и Дарик радио е вдъхновен от Innovation Starter. Заедно вярваме, че добрите идеи и иновативния подход помагат да се развиваме. Всяка седмица Константин Вълков представя хора с различни професии, които вдъхновяват. Проектът стартира в началото на 2011 година с интервюта с Ричард Куест (водещ в CNN), Йорген Виг Кнудсторп (шеф на Lego), Хидетоши Наката(футболист и предприемач), Енрике Пенялоса (кмет на Богота), Елиф Шафак и Исабел Алиенде(писателки), Магнус Карлсен (световен шампион по шах) и много други. Интервю в проект Иноваторите: Артур Бийфъс, специалист по контратероризъм

Повече за Innovation Starter тук:

Артур Бийфъс работи по нов проект за ДАЕШ, а книгата му Branding Terror може да бъде поръчана през Amazon.