С всички средства за комуникация от дистанция по време на пандемията изолацията е предимно физическа. Тaка не би следвало да е толкова трудна за понасяне, защото все пак оставаме в контакт. Имаме социална среда. Ежедневните дейности на повечето са със забавен ритъм, но далеч от прекратени. Представи си какво би било преди 20 или 30 години да живееш в условия на извънредното положение от днес. Време на шумни великденски спомени в дворни или апартаментни сбирки с фамилията. Жените се суетят покрай козунаците, агнето и яйцата. Всеки минава и грабва някаква прясна вкуснотия без никаква мисъл за хигиената на ръцете си. Децата изпълват пространството като бързо сменящ се фон от кадри и звуци. Разговорите градират от новостите при фамилните членове до спомени от миналото, с увеличаване на градуса. Прегръдки и целувки отекват в усмивки. Достъпна е само телевизията с кабеларките. CD-то, което искахме да пуснем е останало в кутията на друго, а алтернатива има в радиото. Толкова – домашен телефон, тук там някой тухлоподобен мобифон, телевизия, CD player или касетофон (грамофон, евентуално магнетофон) и радио. Музика и телевизия, ако изобщо може да се чуе нещо при цялата семейна врява. Днес имаме много, но е тихо… дори хората навън се разминават, преминавайки на отсрещни тротоари. Малките градски улички пустеят. Тук там някой неразпознаваем стопанин с куче изчаква търпеливо животното да се измори поне малко, докато гузно се отдалечава от разрешената дистанция, от адреса по местожителство, в мечти поне за достъп до парка и слънцето.

Новините от света в същото време включват, че САЩ спира финансирането на Световната Здравна Организация. Същото възлиза на 400 милиона долара годишно и е най-голямото от държава вносител. Общият годишен бюджет на организацията възлиза на 4.8 милиарда долара и според експертите това решение на The Donald, в този момент, би затруднило много работата по разработване на ваксина…

Photo by Bhagyashri Sharma on Unsplash

Научаваме за това в мига на изказването. Live. И онлайн. Мястото, където също се виждаме, общуваме, работим, пазаруваме… Дори да ти се наложи физически да се предвижиш за някоя покупка не е нужно да си носиш портфейл (вече и той е дигитален) или дори да докосваш ПОС терминала при покупка, независимо от сумата. Само мобилното си устройство. Лимитите в мегабайти растат, но не за сметка на сумите, а за удобство в свързаността помежду ни. Активираме нови или сменяме фиксирани услуги оналйн. Телевизионните програми се увеличават. Интернет достъпа също, при това с безплатна антивирусна защита. Е! Tinder стана безпочвен за много, но все още има хора, които търсят запознанство и разговор с непознат, дори и без изгледи за скорошна среща лице в лице. Използваме ли правилно всички тези удобства и свързаността си, обаче?

В едно интервю Саймън Синек говори за напрежението, на което сме подложени в ежедневието си. Онова преди covid 19. И твърди, че то може да бъде преодоляно само с кураж. А куражът е следствие на външна подкрепа. Тази от близки и съратници. “Световно известен акробат на трапец, никога няма да пробва нов, често самоубийствен, номер без защитна мрежа. Защо тогава ние си мислим, че можем да преодолеем себе си, страховете и несигурността си без външна подкрепа също? Имал съм възможността да се срещна с живи герои на нашето време. Такива, които са рискували живота си за други. И когато ги попитам “Защо са го направили?”, отговорът винаги включва “Те също биха го направили за мен.” Затова трябва да отделим време за укрепване на връзките си с останалите.” – твърди той. И когато сме изправени пред трудност или в тотално непознати среди, а трябва да оцелеем, винаги е добре да има някой, който да ни подкрепи. Да ни вдъхне кураж, вяра в самите нас. Така подобряваме света около себе си, реалността си и тази на околните. “Не е ли именно това смисълът на вечния живот? Да оставим света по-добър, отколкото сме го намерили? Компаниите, за които работим да станат по-добри с наша помощ? Да подобрим семейната си среда?”

По време на пандемия, когато ежедневните темпове са забавени и стресът е с привидно намалени нива, сякаш тези думи звучат дори по-актуално. Кураж! Добри примери има около нас. Дарения за борещите се на първа фронтова линия от бизнес и индивидуални дарители. Подкрепа бизнес-бизнес, съсед-съсед. Такава за възрастни и инвалиди. Жертви на битов тормоз. Близки и далечни. Всички сме едно. Противникът е невидим, инвазивен и упорит. Кураж! Използвай свързаността целенасочено. Подкрепи, отдели внимание, приобщи с вяра в силата на емпатията. Тя е тази, която ни развива в правилната посока, казват. Но как би и могла да е грешната?

Всички технологични нововъведения, достъпност, бързина и удобство на услугите един ден ще са инструмент за повече време сред природата и с близките, но до тогава и за да има за повече #оставамвкъщи .

Photo by Matt Flores on Unsplash

***

Как и защо да рекламирате безвъзмездно в егоист.бг сега?