Нали така казват в сериалите – в предишния епизод на “Предай Нататък” адвокат Свилена Димитрова, която се занимава с медитация и извънсъдебни споразумения, избра да интервюираме Катя Тричкова. Новият епизод започва…

За Катя Тричкова накратко – тя също се занимава с право, магистър е по право, но всъщност работи като продуцент. Специализира Филмова и Телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при акад. Людмил Стайков. Продуцент е на няколко театрални постановки, късометражни филми и видеоклипове, навярно сте чували името й покрай работата със Стефан Командарев (да речем филма “Посоки”). Но стига описание, време е за поредно интервю от поредицата ни “Предай нататък”, в която всяка дама, с която се срещаме, избира коя да бъде следващата.

Маринела Величкова: Колко дълъг е списъка ви със задачи за понеделник?

Катя Тричкова: Още не съм го направила, но по принцип варира между 5 и 25. Чакайте обаче (усмихва се), аз пиша всичко. Понеже много се разсейвам, когато получа имейл, когато ми звънне телефона, аз пиша всичко. Естествено нещата в списъка се пренасят и за следващата седмица. Но гледам всеки ден да си актуализирам списъка, т.е. имам някакво средносрочно планиране на задачите.

МВ: Например да се видя с приятелка, има ли го в списъка?

КТ: Няма го, правя го спонтанно.

Константин Вълков: Като говорим за списъци, може ли един бърз списък тип кой какво прави в един филм, за да сме наясно. Основните неща – продуцент, режисьор, директор продукция…

КТ: (смее се) Добре, този въпрос ми е много любим, защото баба често ми го задаваше. Питаше ме какво правя точно. Така че започвам. Режисьорът е най-важния човек в екипа. Той е като диригент в един оркестър. Режисьорът събира всички необходими съставки и ги обединява в едно цяло, за да имаме добре изглеждащ филм накрая. Тоест това са актьорите, основните хора от екипа, които са оператор, художник, сценарист и въобще всеки член от екипа.

Продуцентът прави това, че той намира парите и осигурява спокойствието на режисьора да може да оркестрира филма и да работи с хората, с които иска. Да направи сценария да се случи във филм, да разкаже в картинки това, което иска да направи. Сценаристът е този, който пише сценария, на базата на който после обръщаме думите в изображения. Директор продукция е много интересна длъжност. Това е човека, който отговоря снимките да протичат абсолютно гладко. В България няма много ясно дефинирани отговорности на отделните позиции, както е в Западна Европа. Там има изпълнителен продуцент, после линеен продуцент, че и делегиран продуцент, пък и асоцииран продуцент, но има много ясно очертана йерархия. Но, вижте, всеки в киното е много важен. Защото какво става ако шофьорът се успи и закъснее с докарването на някого, от това започва да страда цялата продукция. Киното е екипна работа.

МВ: То излиза, че всички вършат страшно много неща, а продуцентът едно единствено – да намира пари.

КТ: Да, в общи линии. Хората се чудят какво прави този човек (смее се). В моята идеалистична представа, когато започнах да се занимавам с продуценство, беше така – аз стоя под една тента и пия шампанско и си говоря с актьорите. Но в България не става така, възможно е в някои държави да се получава, но тук освен, че намираме парите ние помагаме на режисьора, на другите звена. Следим как се разходват средствата. Сключваме договори. Аз лично обичам да ходя на снимки и ходя всеки снимачен ден, за да видя, че нещата тръгват гладно, да няма неясноти. Ако стане проблем, ние го разрешаваме. Идеята е, че продуцентите премахват едно административно-техническо бреме от плещите на режисьора и на творческия екип, за да може те изцяло да бъдат фокусирани.

КВ: Продуцентът как решава за кой филм да даде пари?

КТ: Мога да отговоря за себе си, при това ние не даваме пари. Мисля, че всеки продуцент това е въпрос на личен вкус, т.е. много важно е да се знае, че продецунтът прекарва в един филм средно между две и четири години. От самата идея до стигането на филма до киносалоните. Това означава, че четири години трябва да живееш с този режисьор, с този сценарий, с част от този екип. Ако не ти харесват, аз не виждам просто как може да стане това. Ако не вярваш в режисьора, ако не вярваш в сценария, няма как да стане. Ако виждаш, че режисьорът гори и има да каже нещо важно. Това е лично моето решение.

МВ: Вие сте юрист?

КТ: Да, имам юридическо образование.

МВ: Откъде изскочи вашето спасение, къде дебнеше?

КТ: Не мисля, че спасението скача и дебне хората, те самите скачат в някакви начинания. При мен историята е доста прозаична – да, завърших юридическия факултет, после работих в държавната администрация, работих в Министерство на околната среда и водите, занимавах се с европейския интеграция, преговорният процес и т.н. Стоях си зад това бюро, пишех си доклади, пътувахме до Брюксел, в един момент се запитах дали така искам да продължа, с това да се занимавам. И реших, че искам да правя нещо, което има друг смисъл, има повече смисъл за мен. Отидох да уча кинорежисура. Имах възможността да уча при академик Людмил Стайков като специализант. Стана така, че с мои колежки и приятелки направихме заедно фирма, за да може да работим по наши проекти. Те и двете са режисьорки, едната се занимава много активно с театър, другата повече с кино. И в един момент те ми казаха – нали имаш юридическо образование, малко разбираш от сметки, виж този договор, тук да кандидатстваме, в един момент се оказа, че аз поемам по-голяма част от административно-организационната работа. В последствие се оказа, че всичко това се прави от т.нар. продуцент.

В този процес на работа, който вече продължава над 7 години, аз срещнах много хора, минах през много обучения и в крайна сметка пак се озовах предимно зад едно бюро, на което пиша договори, гледам сметки (усмихва се) и работата на продуцента не е чак толкова вълнуваща, освен ако сам не си я направиш вълнуваща.

КВ: Какво показват наблюденията ви – кога един филм се получава по-добре: когато е от адаптиран сценарий или от оригинален?

КТ: Не мога да преценя. При всички случаи сценарият е най-важен. Имам много добри оригинални сценарии, които са много добре написани. Както има и много лоша адаптация на книги. Със сигурност обаче една добра и силна литературна основа помага. От едно много добре произведение може би трудно можеш да направиш много лош сценарий. Ще имаш някаква прилична основа. Както казва акад. Стайков, от много добър сценарий ще направиш горе-долу сносен филм. Но от лош сценарий, колкото и да си добър като ражисьор, няма шанс да направиш добър филм. В основата е текста, словото.

КВ: Кои са най-трудните за заснемане сцени според вас?

КТ: Интересен въпрос. Всъщност не съм се замисляла, не мога да преценя. Възможно е една сцена да изглежда, че не е сложна – примерно някакъв екшън, убийство, гонене. Просто един актьор трябва да влезе в едно състояние и да каже нещо, но това нещо може да е пет минути на екран и да бъде много трудно. При всички случаи са трудни тези сцени и които по някакъв начин са свързани с много голяма организация, когато има риск за актьорите. Например в един от последните филми, в които работих, имаме ситуация на самоубиец на мост. Обезопасяването беше много сериозно, винаги има едно притеснение, трябва да мислиш за безопасността на актьора, пък той, освен, че  стои посред нощ, вързан, минусови температури, трябва да говори някакви драматични неща, за него съвсем не е лесно, но българските актьори наистина са страхотни.

(цялото интервю слушайте по Дарик радио и търсете на darikradio.bg)