Изоставеният минерален плаж е първото, което виждаме. Въоръжени с новия Stinger, 370 конски сили, 8-степенна автоматична скоростна кутия и постоянен 4×4 режим, решихме да излезем извън града в търсене на калдаръмен път, но в никакъв случай не живописен и лек.

Светлин Давидов

Имаме не повече от 3-4 часа време, затова избираме посока село Костенец. В описанието за селото пише, че след построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепостта Гиген на Дунав до Солун. Открити са останки от стар калдаръмен път от курорта Вили Костенец. Звучи ни добре, пък и сме чували истории за „писателските вили“ там, отиваме да проверим…

Константин Вълков

Посоката е ясна – Вили Костенец. Автомобилът е готов. KIA Stinger с 3.3 – литров двигател и любимия класически Гран Туризмо дух.

Светлин Давидов

От няколко месеца планираме това пътешествие с KIA Stinger и най-после се случиха няколко свободни часа, в които то да се осъществи. Още тогава ни впечатли концепция на автомобила и това, че южнокорейците не са пощадили средства, експертиза и технологии, за да създадат отличен модел. Stinger e най-бързия и най-луксозен автомобил в историята на KIA – факт, който става ясен в момента, когато затворим вратите, сложим колана и потеглим.

Константин Вълков

Наскоро пак ни разказаха за западналия аристократизъм на това място – малко след село Костенец – и как въпросните „калдаръмени“ пътища водят до интересни вили, които просто трябва да се видят. После си припомнихме, че сме набелязали дестинацията още преди години, когато приятелите ни Whata писаха за мястото. Както и историите за кръга „Мисъл“, но затова след малко.

Светлин Давидов

Засега се наслаждваме на красиво оформените измервателни уреди в колата и новия албум на Janelle Monáe.

Тъкмо напуснали Костенец и криволичещи в посока Рила, попадаме на въпросния изоставен минерален басейн, за който стана дума в началото. Влизането с автомобила до него е след едно-две препятствия, но веднъж озовали се там, гледката е впачетляваща. Обгърнат от иглолистни и широколистни гори, както и с тази мъгла около близките върхове, басейнът (водата е идвала от хипертермалните минерални извори с температура 46 – 73°C и дебит около 12 литра за секунда) е бил приказно място, личи си.

Светлин Давидов

Общинският басейн – плажът на летовище Георги Димитров – се опитваше да оживее в мислите ни, разгледахме няколко стари пощенски картички, налични в мрежата, които показват чудното спокойствие на летовниците, ако ни позволите тази позавяхнала терминология. Атмосферата напомня на почивните станции към ведомствата преди 1989 година, а със сигурност архивите пазят интересни данни по линия „почивно дело и курортно лечение“. А после се отдадохме на снимки.

Константин Вълков

 

Константин Вълков

В свой материал Михо Червенков разказва как се е натъкнал на материал във вестник „Марица“ от 2 юли 1882 година, където пише: „Над село Костенец, до водопада, извира една гореща вода, гдето много от селяните са отивали и отиват за изцеление на някоя болест.“ Червенков продължава: „През 1889 г., като съдия-изпълнител в село Костенец пристига Стоян Михайловски. Изкачва се до водопада, радва се на красивата околност и когато се връща, споделя отличните си впечатления с Иван Вазов.“

Константин Вълков

Твърди се, че именно Вазов е причина за създаването на вилната зона след село Костенец. Той отсядал в няколко къщи, а най-често в дома на Стефан Ганев.

Константин Вълков

За въпросната къща на Стефан Ганев откриваме няколко реда в мемоарната книга „Моят жизнен път“ на социалдемократа Христо Ганев: „Притежавам една малка вила с голям двор в курорта Костенец. Имам я по наследство от покойният ми брат Стефан Ганев, бивш гимназиален учител по история. Строена е през 1909 -1910 година. През април 1948 г. на вратата на моята вила е била поставена бележка, че вилата се заема за летовищни нужди на МВР със запечатване. А към 10 май бях поканен по телефон да се явя в министерството при интенданта, което и направих. Съобщи ми се, че вилата ми се взема – че трябва веднага да замина, за да я опразня и предам. На възражението ми, че това ми е невъзможно, отговорът беше, че “трябва” най-късно до 2-3 дни. И наистина явихме се там с жена ми на 12 май, дето вече беше пристигнал интендантът. Беше дадена строга заповед да се изпразни в два дни, инак ще бъде изпразнена от милицията. Нямаше какво да се прави. Повикахме жени на помощ и опразнихме съгласно нареждането, като изнесохме всичко и струпахме в дворните кухни, а някои неща предадохме на хранение в съседните вили. Бързаше се, защото щели да дойдат бояджии и след това да пристигне смяна. Вилата бе предадена на 14 май на пристигналия домакин Варджиев в пълен порядък, само с кревати, пружини и дюшеци, съгласно нареждането. Но никакви бояджии не дойдоха нито докато бяхме там, нито по-късно, защото се намери, че вилата е чиста. За приемането на вилата не се състави и не ми се предаде никакъв протокол, нито опис. Ключовете, разбира се, бяха взети.“

Константин Вълков

Поемаме с удивително пъргавата KIA Stinger по поредния неравен и калдамърен път в търсене на въпросната вила, някъде около почивната станция (надяваме се) на МВР. Постоянното 4×4 и функцията DriveWise, която комбинира серия от системи за синхрон работят отлично.

Във въпросната вила на Стефан Ганев, която Вазов нарича „вила Росен“, е написана стихосбирката „Юлска китка“, която по-късно (1921 година) издава и под името „Какво пее планината“. Прочитаме първото стихотворение и пак тръгваме на път:

Навред зелено: лесове,
гори, гори до кръгозора,
зелени чуки, долове,
в зеленина потъва взора;

в зелено къпят се очите,
в зелено къпи се душата,
смарагдени са планините
и сенките, и светлината.

Зелени красоти, омая!
Кипи живот във сила мощна.
Вред рай зелен! О, вред все тая
природа царствено-разкошна!

Светлин Давидов

След Вазов във вилната зона започват многобройни посещения на писатели. Създава се „писателска махала“, пише Червенков. Видният литературен критик д-р Кръстьо Кръстев построява вила на три етажа, която кръщава „Мисъл“ на името на списанието, което редактира. Авторите на списанието често посещават вилата, което ще рече, че там са се подвизавали Стоян Михайловски, Величко Йорданов, Александър Балабанов, Алеко Константинов. Червенков пише още, че „гости на домакина често били и Ангел Каралийчев, Елин Пелин, художниците Александър Божинов, Никола Петров, Николай Михайлов, както и Кръстю Раковски, Йосиф Хербст, Лора Каравелова и други общественици и хора на изкуството. Тук се обмислят книги, разкази, есета, стихотворения.

Светлин Давидов

Самият Кръстев е изключително интересна персона – роден е през 1866 година в Пирот, завършва философия в Лайпциг, реално той е първият професионален литературен критик в страната. Главен редактор на списание „Мисъл“, което говори достатъчно. Вестник Култура напомня за едно писмо на Кръстев до Дора Габе от 7 август 1912 година: „Много ме зарадвахте с цветчето от Пенчова гроб – заслужавате да Ви пратя здравец от Костенец, най-голямото отличие, което дава „Мисъл”. И второто отличие, малините, не е за изхвърляне, но те на море не са навикнали, щом го зърнат и ще повехнат, ще изгубят радост и живот… А блазе ви, че сте при море. Мен твърдата земя почна да ми омръзва. И без туй доста хиляди години ще „другаруваме” с нея, сега по бих желал с морето да приказвам и да го сещам до себе си и около себе си.“

Светлин Давидов

Михаил Неделчев допълва във вестника: „… вила „Мисъл” е в писателската вилна махала на рилското летовище Костенец и тази обител има в бита на писателите от Кръга ритуално място; тя е гостоприемен и вдъхновяващ за размисъл, литературно творчество и дружески беседи извънградски дом.“ Неделчев припомня, че и не всички от авторите в списание „Мисъл“ са били удостоявани с покана за гостуване. Яворов например съчинил „Много съм писал за вила „Мисъл”,/ но не съм я помирисал.“

Съвсем забравили, че София ни очаква, поемаме със Светльо Давидов обратно към града. Тази KIA Stinger ни запали с концепцията си Gran Turismo, няма спор. Повече на: kia.bg

***

Дарик радио и egoist.bg представят интересни автомобили, които се борят за Дарик Автомобилни Награди. Очаквайте повече информация скоро.

Екипът ни снима автомобилите с фотоапарати Sony. За тази фотосесия използвахме Sony α6500 фотоапарат – премиум фотоапарат APS-C с байонет Е α6500. Ние не обработваме допълнително фотографиите, които сме направили. Този фотапарат е с безгрешен автоматичен фокус, непоклатима стабилност и интуитивно управление на сензорния екран, създаден да се събира в дланта ви, α6500 е идеален навсякъде, където не можете да изпускате момент.