Формата на водата, най-новият филм на Гийермо дел Торо, е съвършено разказана модерна приказка за любовта. Филмът е номиниран за 7 награди Златен глобус, носител е на Златен лъв от 74-я фестивал във Венеция, както и на няколко други статуетки, като присъствието му в списъците за Оскар е безспорно. Българската му премиера се състоя в рамките на фестивала Киномания в зала 1 на НДК на 17 декември.

Участват:

Сали Хокинс като нямата Илайза

Майкъл Шанън като полковник Ричард Стрикланд

Ричард Дженкинс като съседът на Илайза

Октавиа Спенсър като чистачката Зелда

Дъг Джоунс като съществото

Формата на водата е магически танц на приказен сюжет (обикновеното момиче се влюбва в Звяра) със страхотната атмосфера на 50-те години на 20 век. Докато си в залата и текат финалните надписи си мислиш, че е напълно вероятно това да е най-добрият филм на дел Торо, който някога си гледал. Един от най-добрите филми за годината. Разбира се, това би било безкрайно субективно и вярно за момента твърдение. Все още чуваш музиката, все още искаш да потанцуваш с Илайза, все още си омагьосан от добрината на филма. Чувстваш се по-лек отпреди 2 часа и си представяш, че живееш в просторното ѝ жилище в съседство до милия уволнен и застаряващ художник, който всеки ден ходи в една и съща закусвалня, за да си поръча отвратителен пай, само защото е влюбен в бармана. Би искал да работиш със Зелда, огнената тъмнокожа чистачка, която е най-забавният и смел човек, живял в средата на миналия век.

Ставаш от мястото си, заставаш на една от вече пустите пътеки в киното и се връщаш малко назад.

Илайза е нямо момиче, коeто живее само в уютно жилище. Животът ѝ е пропит от рутината и всичко от звънването на будилника до прибирането вкъщи от работа е едно и също. Работата ѝ като чистачка в научно-изследователски център е скучна, като изключим колежката ѝ Зелда, която прекарва много време с Илайза. Това е началната картина, но нейната обикновеност бързо е строшена от появата на необикновено същество в изследователския център. То прилича на хибрид между човек и риба и дълго време е било преследвано из река Амазонка, където местните го почитат като божество. Илайза не се страхува от съществото. Още от първата му поява, тя проявява любопитство към него, което бързо се превръща в удивление и преклонение. Тя започва да общува с него и малко по малко се влюбва. Тъй като произходът, възможностите и анатомията му са напълно непознати за учените, неговата съдба е неясна и мрачна. Американците са онези, които го държат в плен, но руснаците са тези, които правят по-агресивни действия за придобиването му. Къде е мястото на любовта между нямо момиче и водно същество в Студената война, в обществото на предразсъдъци и жестокост, където най-новият модел Кадилак е един от важните измерители за успех и щастие.

Филмът на дел Торо е чисто удоволствие. Най-обаятелната любовна история и най-добрата приказка, която някой ни е разказвал тази година. Деликатната динамика на действието, кротката мощ и безкрайната добрина на взаимоотношенията между Илайза и съществото, брилянтната кинематография и музика (дело на Александър Дeспла), правят Формата на водата един от най-важните филми в кариерата на режисьора, особено след като основната реакция след Пурпурен връх (Crimson Peak, 2015) граничеше със смях. Всъщност, по-адекватен би бил паралелът с Лабиринтът на Пан и Хелбой, като по повечето параграфи определено Формата на водата има предимства. Той звучи по-универсално и елегантно. Хибридът между човек и риба не изглежда неестествено в контекста на обстоятелствата, макар за повечето да не е нищо повече от изрод, който трябва да бъде разпорен и проучен. Въпреки че се развива в конкретен времеви период, новият филм на дел Торо може да живее в различни общества и култури по различно време, защото есенцията му е в приказката за близост между две същества, които са различни от останалите и които имат нужда от общуване и близост.

Във Формата на водата живеят персонажи, които носят своя социален кръст и клеймо – ням, чернокож, хомосексуалист. В средата на миналия век предразсъдъците към тях са в най-чиста и съвършена форма. Тези хора живеят в своя балон на гордост и отрицание на отрицанието, а дел Торо ги обединява около Илайза и съществото. Всички унизени и оскърбени се изправят срещу насилниците в името на любовта. Филмът очарова не само  с романтиката си, но и успокоява с кротката си доброта и човечност. Хората с лекота приемат любовта между Илайза и съществото. Никой не е скандализиран от интимността им, а чистосърдечността на чистачката е впечатляваща. Нямото момиче започва да общува с безсловесното същество, като използва всички изразни средства, с които разполага – знаци, музика, докосване, танц.

NY, Дел Торо разказва за филма в МОМА (Photo by Brad Barket/Getty Images for Museum of Modern Art, Department of Film)

Формата на водата е не само поредното кинематографично постижение на дел Торо. Актьорският състав ни размаза от кеф. Майкъл Шанън има едно от най-идеалните лица в света за ролята на ултимативния зъл пън, който ще те мрази до последната си глътка въздух и който ще направи всичко възможно да те очисти, ако си пречка на пътя му. Сали Хокинс е деликатна като класически танц. Истинско удоволствие е да я гледаш, облечена с пола до коленете и обута с ниски обувки на ток, докато се разхожда по дървения под на квартирата си. А когато се среща със съществото? Тогава очите и пръстите казват всичко.

Любовта на режисьора към чудовищата е известна и ясна. В този филм хибридът между човек и риба е препратка към Съществото от черната лагуна (1952). Визуалната прилика между двете същества е впечатляваща.

Венеция, Дел Торо със Златния лъв. (Photo by Vittorio Zunino Celotto/Getty Images)

Гийермо дел Торо е мексикански режисьор с богата кариера, която започва с филма Кронос през 1993 година. Следват Хелбой, Лабиринтът на Пан, Огненият пръстен и др. Често влиза и в ролята на сценарист. Дел Торо спокойно споделя, че Формата на водата е не просто най-добрият филм, който някога е правил. Той го определя като първият му филм изобщо. Сякаш 25-те години на работа досега са имали за цел да го отведат точно до момента, в който ще го заснеме. Всичко в кариерата му е живяло между приказността, чудовищата и насилието, но крайната точка на режисьора е съвършенството и красотата на спокойствието. Но не на скучното и рутинно спокойствие, а на онова, което живее и в най-невъзможните и абсурдни ситуации и същества. В крайна сметка в края на деня всеки иска да получи малко любов и разбиране, нали?

Любовта, с която дел Торо говори за филма, ни кара да го харесваме още повече. Любовта не е в думите, не е в онова, което изричаш. Тя е вглеждането в другия, нежността на докосването. Затова и филмът се казва Формата на водата, защото точно като водата, любовта няма форма. Тя е божествена и чиста.

Като самото същество. Хората край Амазонка го почитали като божество. Може би заради различността му, може би заради формата и размерите му. Но все си мислим, че божествената му аура, която Илайза усеща още от първата среща, е не във физическите му възможности, а във възвишената му готовност да обича.

Ако трябваше да ви разкажа за нея, принцесата без глас, какво щях да ви кажа?

Следващи прожекции на Формата на водата в София:

вторник, 19 декември 2017, 20:00, Дом на киното
сряда, 20 декември 2017, 19:30, G 8
четвъртък, 21 декември 2017, 20:30, Одеон