Изобщо много е важно да има размах. Дали ще привличаме туристи с вампири или ще обясняваме, че българското море е достапо-атрактивно, чисто и евтино от гръцкото, или пък направо ще направим заявкада приютим Лондонското сити в България – няма никакво значение. Необходим еразмах.

За него са нужни няколко съществени условия. Първото – тотално неподготвен висшдържавен чиновник, за предпочитане министър. Веднага след това трябва да имапроблемна ситуация – я криза с безспорно недъгавия туризъм у нас, я Брекзит, янещо съвсем различно, но по същество неразбираемо нито за народонаселението,нито за политическата класа. И не на последно място абсолютно необходимо е дасе намеси премиерът Борисов, който да обобщи явилата се пред нас геополитическа ситуация с хитроумен коментарв стил  – англичаните да си берат ягодитеи аспержите.

“България може да спечели от Брекзит като привлече големите компании, които се готвят данапуснат Великобритания след излизането от Европейския съюз, ако това изобщо сеслучи“. Това умозаключи икономическият министър Божидар Лукарски. Според него обаче не трябвало да се избързваи да се правят крайни заключения, а да бъдем “хладнокръвни” (wtf?!). Само по тая причина не бил изработен и план запривличане на напускащите Острова компании.

Отчитайки, че кралството може да не напуснеЕС, Лукарски, известен с обясненията си какво е „политически трик“ и има ли тойпочва у нас, обясни, че е важно да се знае каква е процедурата, защото „вмомента е една голяма неяснота, докато бизнесът иска предвидимост“.

Според него една такава процедура има своите положителни и отрицателни страни.Плюсът, който може да извлече страната ни, идва от сигналите, че ще има отливна големи компании от Острова. По думите му България ще се опита да ги привлечес добрите си условия за правене на бизнес у нас – ниски данъчни ставки иоборотни разходи, квалифицирана работна ръка. Като минус Лукарски отчетенамаляването на еврофондовете за страната ни.

Ама, естествено, че привлича напускащи Лондонското сити фирми. Държавата, чийтопремиер се снима почти всеки ден, прерязвайки лента на полуготов обект, стабела обозначаваща финансиране от Европейския съюз, е идеалното място подслънцето за световния бизнес.

Също толкова естествено е територия, в която40% от учениците са функционално неграмотни да претендира, че може дапредостави на световния бизнес квалифицирана работна ръка. Още по-голям плюс за нас са „добрите условияза правене на бизнес“, които Лукарски рекламира. Разбитата съдебна система,корумпираните дребни чиновници, тежките административни процедури и изцялоподчинените политически регулаторни органи, създават истински бизнес рай залондонските компании, които истерично се опитват да нахлуят в България, докатоние пазим „хладнокръвност“, както казва човекът с триковете. 

Всъщност, всичко това също е трик. Съвсем предизборно банален. Този трикобслужва друг един трик. Този на премиера за „стабилността“. И понеже всекитрик  обслужва предходен е добре даизнесем поредността им в план конспект. 

Трик №1 Създава се Реформаторски блок спретенцията, че ще опита да създаде нормалност в политическия живот у нас. 

Трик №2 Обяснението, че РБ няма да подкрепямоделът „КОЙ“ към когото самият РБ включи Бойко Борисов.

Трик №3 Блокът в крайна сметка подкрепивъпросният модел „КОЙ“ и в частност лидера на ГЕРБ за премиер.

Трик №4 Божидар Лукарски си призна, че всичкое било трик за влизане в управлението. 

Трик №5 (вече в условията на управление)Борисов повтаря, че държавата е стабилна. 

Трик №6 Лукарски приглася на мантрата съсстабилността, проявявайки „хладнокръвие“ пред инвазията на световния бизнес вСофия след Брекзита. Естествено, имагинерния наплив се дължи на имагинернатастабилност.

Впрочем, ефективността на тези ПР-триковепочти със сигурност е по-ниска от рекламата на българския туризъм посредствомвампирите на Ангелкова. Но както е ясно – важното е да има размах. Защоторазмахът се дължи на… стабилността. Астабилна е и икономиката ни, която се крепи на глинените (вече) крака наеврофондовете, и институционалността ни, която се крепи на „независимата“ нисъдебна система с главно действащо лице Сотир Цацаров.