Дискусията относно легалния избор за раждане и аборт разбуни духовете, когато правителството на Полша започна ефективно обсъждане на изменение в законодателството, съгласно което абортът е нелегален, освен в редките случаи, в които не се налага, за да се запази живота на жената. Ако бъде приет, законът в Полша предвижда затвор от 5 до 10 години, както за жената, направила аборт, така и за лекарите, помогнали ѝ в умишленото отнемане на живота на човешко същество.

В действителност и днес в Полша абортите са забранени, с изключение на драстични случаи на изнасилване, кръвосмешение, извънматочна бременност и риск за здравето на жената. Лекари масово отказват да извършат и законни аборти, като се позовават на морални аргументи. Въпреки че до момента абортът в Полша е разрешен в определени случаи, на практика по официални данни едва 1 000 жени годишно го извършват. Въпреки че Европейският съд по правата на човека на 2 пъти е отсъдил, че Полша няма право да отказва аборт без обжалване и е наложи финансови санкции на държавата. На практика и в момента в Полша правото на аборт е сериозно накърнено, ала поне не е криминализирано. Католическата църква в Полша публично многократно е настоявала за пълна забрана на аборта. Резултатът от тези рестрикции е ръст в нелегалните аборти и последиците от тяхното изпълнение без контрол и застрашаващо здравето на десетки хиляди жени. Или до процъфтяващ бизнес – с целеви пътувания да съседни държави, в които няма такава забрана.

Темата за пълната забрана на аборта никак не е нова, многократно е била повдигана в периода 2010-2015 г. Преди седмица обаче обществената съпротива достигна своята кулминация. Още през пролетта на тази година при обявяването на намеренията за законодателни изменения от дясната партия „Право и справедливост” се повиши общественото напрежение по темата и бяха организирани редица протести. Огромен брой активистки и защитници на човешките права излязоха на масови протести по улиците на Полша и посолствата в редица европейски държави облечени в траур – като символ на “убийството” на репродуктивните им права. На 3 октомври, т.нар.  Черен понеделник стотици хиляди излязоха на масова стачка – под различни причини те отказаха да отидат на работа и на училище. В знак на съпричастност стотици магазини, кафенета и ресторанти също спряха работа. Редица граждански организации призоваха жените да не отидат на работа за един ден и да се включат в масови протести или да дарят кръв за благотворителност. Събрана бе подписка за легализиране на аборта, подписана от над 215 000 поляци. Внесена е и коренно противоположната подписка – на комитета “Спрете абортите” в подкрепа на криминализацията на аборта, зад която са застанали 100 000 души.

Няколко дни на бурни протести накараха висши представители на управляващата партия „Право и справедливост“ да се разграничи от спорния закон.  Според Ярослав Говин, министър на науката и висшето образование предложението няма да бъде внесено, тъй като обществената реакция е дала урок по смирение на държавниците. Комисията по право и човешки права, през която минават предложените закони, също направи препоръка законопроектът да бъде отхвърлен.

Според социологическите проучвания от последните дни, масовият протест е изменил обществената нагласа по темата за аборта и неговите поддръжници не само са намалели чувствително, но също така мнозинството от поляците искат либерализация на съществуващия закон за абортите. В същото време подкрепата за правителството е стигнала най-ниските си нива в рамките на последната година, през която то е на власт.

Съгласно официалната статистика наЕвропейската комисия 16% от нелегалните аборти в развиващите се държавизавършват фатално. Ето защо една от Целите на хилядолетието (Millennium Development Goals)е подобряване на здравните грижи и здравословното състояние на майките.

Зад сухите цифри стои животът исъдбата на 47 000 жени. Ето защо темата за законодателството по повод наабортите не е само юридическа или полова. Тя е социална и морална, защотозасяга не само норми и изисквания, а отношението към собственото тяло и съдба икъм бъдещото поколение.

Както и по редица други въпроси,държавите в ЕС имат коренно различни позиции по темата за правото на аборт -като се започне от Франция, Германия, Великобритания, Португалия, Гърция,Холандия и скандинавските държави, които защитават свободата на личността, тасе стигне до Унгария, Малта, а от няколко дни и Полша, за които освен моралнонередно, умишленото прекъсване на бременността е криминално деяние.

По отношението към аборта в рамките наЕС се оформят два силни “фланга”:

1. “Групата на прогресивните”, в коитовлизат Франция, Дания, Холандия и южни държави като Италия и Португалия, вкоито решението за аборт принадлежи на бременната жена и той може да бъде извършен в рамките на определенсрок – вариращ от 10-12 седмици за повечето държави до 18 седмици отбременността във Великобритания и дори 18 седмици в Швеция. В Люксембург срокътотново е 12 седмици, но съществуват редица изисквания и писмени документи,докато във Великобритания, Белгия и Финландия е необходимо само лекарскосъгласие – получено 5-7 дни преди самия аборт. В Дания е нужно да се посочи“социална причина” – като например бедност, стрес или над 4 деца.

В Швеция абортът е разрешен до 12седмица от бременността, а ако жената е на възраст под 17 години – дори врамките на 20тата седмица. Според шведския евродепутат Малин Бьорк “Правото набезплатен, свободен и законенаборт е ключов фактор в равнопоставеността между половете и трябва да бъдегарантиран навсякъде. Ето защо е твърде смущаващо намерението на полскотоправителство да го забрани напълно. Подобна забрана ще бъде немислима атакасрещу правото на жените да вземат решения за собственото си тяло”.

2. Консервативните държави катоВатикана, Полша и Ирландия, където католицизма е силен фактор, изцяло отхвърлятдори разговора по темата за правото на аборт.

През юли 2013 г. в Ирландия бе приетзакон, съгласно който абортът е легален само ако има лекарско потвърждение, чебременността е опасна за живота на бременнатажена или ако има становище на най-малко двама психотерапевта, че имариск от самоубийство на бременнатажена в случай на отказ. Ирландският евродепутат Лин Бойлан обяснява, че“в родната ми страна, където има сериозна забрана върху извършване на аборт,напоследък се забелязва явен ръст в подкрепата на желанието за драстичнапромяна. Здравето и емоционалното състояние на жените твърде дълго е билонеглижирано. Крайно време е политиците да започнат да се вслушват в гласа намасите и да отменят този архаичен закон.”

До 1990 г. в Белгия, а доскоро само вМалта абортът бе изцяло забранен и незаконен.

На международната сценапротиворечията са също толкова драматични.

Спорът по темата никак не е нов. Ощепрез май 2013 г. Съветът по международни отношения към ЕС прие текст, в койтосе отбелязва важността на “сексуалното репродуктивното здраве” и човешките права (post-2015 SDGs). Малтийският министърпублично възрази пред медиите и с това диалогът бе нарушен. Той е още по-ожесточенна ниво ООН, където позициите на Саудитска Арабия и Ватикана са още по-крайни.

Далеч извън границите на ЕС аконаскоро тази година в Северна Каролина, САЩ бе приет закон за забрана нааборта, то в Китай той е напълно разрешен и дори доста евтин. В Канада абортъте може би най-улеснен като се извършва по предварителна заявка от жената ивсички разходи по него се поемат от системата на здравеопазване. В Израел,където въпреки че над 93% от населението подкрепя правото за извършване нааборт, той е разрешен само ако жената е изнасилена, плодът е доказано болен илифизическото и психическото здраве на бременната жена са сериозно заплашени. Засемейни жени на възраст от 17 до 40 години абортът е престъпление. Наскоро вРусия бе приет закон за допълнително усложняване на провеждането на аборт до12-тата седмица от бременността, а в Украйна също се обсъжда закон закриминализиране на аборта.

Дали абортът е въпрос на морал илина общо благо?

Това отново е въпрос, на койтоотговорът е съвършено различен по целия свят и силно зависи от влиянието исилата на религията.

Ако слоганите при протестите срещуаборта в САЩ гласят “Аз съм човек, не избор”, “абортът е убийство”, то в Европаабортът е обект на по-широка дискусия в обществото и дори са във фокуса на държавата.Във Финландия и Дания например се счита, че новородените и бебетата са актив заизграждане на успешно общество и държавата има осезаемо отношение към тях.

Дори в либералните европейски държавие нужно да се посочи социално приемлива причина, която да оправдае действиятана бременната жена не пред нея самата и личната ѝ съвест, а пред обществото, вролята му на морален съдник.

А това дали обществото има право дапредаде урок по морал на една бъдеща майка дали да роди своето дете илидесетките хиляди граждани могат да научат на смирение своите държавници?

Това изцяло зависи само и единственоот гражданите.

Поляците успяха.