През 2004 Мадона и Самуел Бурден постигат взаимоизгодно извънсъдебно споразумение по негово обвинение, че клипът й Hollywood (трети сингъл от албума American Life) е не вдъхновение както тя твърди, а директно плагиатство на работата на баща му, известния френски фотограф Ги Бурден (1928-1991). Това е и едно от най-графичните доказателства за голямото влияние на фотографа не само върху негови колеги. Любопитното в случая е, че по време на дългата си и успешна кариера самият Бурден умишлено не внимава около запазването на правата върху работата си. Той не публикува дори и една колекция от творбите си. Съществува дори легендата, че е настоявал снимките му да бъдат заличени след неговата смърт. В резултат от неханието му много от фотографиите му стават притежание на частни колекционери. Което освен всичко друго затвърждава името му на един от най-култовите фотографи на ХХ век.

Guy Bourdin Charles Jourdan, 1978 © Guy Bourdin Estate, 2017 / Courtesy Louise Alexander Gallery

Сега  Helmut Newton Foundation в Берлин показва до 13 май 2018 тройната изложба Guy Bourdin.Image Maker/Helmut Newton. A Gun For Hire/Angelo Marino. Another Story. Протагонист е именно „радикалният шик“ с който Бурден прави своеобразна революция в модно-рекламната визия и присъствието й в медиите.  Всъщност по това доста си прилича със своя колега Хелмут Нютън. Както и по чувството за хумор. Често оцветено в наситено черно.

Helmut Newton Blumarine, Monaco, 1995 © Helmut Newton Estate

През 1954 Ги Бурден се превръща в един от любимите фотографи на френския Vogue. В продължение на 30 години той снима енигматични, сюрреалистични и провокативни репортажи, които приличат на съспенс на Алфред Хичкок.

Helmut Newton Thierry Mugler, Milan, 1998 © Helmut Newton Estate

Еротиката в тях нерядко се приближава повече до откровената порно визия. В своя запазена марка той превръща ярките цветове начело с червеното, драматичния сюжет, използването на фрагменти от тела. Всъщност той е художник, а като фотограф е самоук. Специално за изложбата издателство Assouline публикува книгата Guy Bourdin. Image Maker.

Helmut Newton Yves Saint Laurent, Paris, 1993 © Helmut Newton Estate

От своя страна Хелмут Нютън самоиронично се определя като A Gun For Hire, а „псевдонимът“ е използван за заглавие на негова посмъртна изложба през 2005г. Подобно и на Бурден, силно кинематографичният му стил размива линията между реалност и фикция в снимките му.

Angelo Marino Another Story, Week 44, Cagnes, 2014 © Angelo Marino

Работата на Анджело Марино е показана в June’s Room, по-малка зала на фондацията-музей която е запазена за по-близки сътрудници и приятели на семейство Нютън. Марино работи като асистент на Хелмут Нютън, а след смъртта му и на съпругата му Джун. Освен че е най-добрият му сътрудник, тя дълги години снима и самостоятелно под псевдонима Alice Springs. Снимките на Анджело Марино са правени с iPhone докато пътува с влак между дома си в Кан и Монте Карло.

Guy Bourdin Charles Jourdan, 1975 © Guy Bourdin Estate, 2017 / Courtesy Louise Alexander Gallery

Хелмут и Джун Нютън създават фондацията през ноември 2003 като място на което да се пази и показва не само тяхното творчество, но и това на други фотографи. Два месеца по-късно 84-годишният Хелмут Нютън катастрофира с колата си и загива.  Джун изпълнява заплануваното от двамата и фондацията отваря през същото лято в родния град на Хелмут, Берлин. Без нито ден закъснение.

Angelo Marino Another Story, Février 2014 © Angelo Marino