Чухме от климатолога, че само ние жените силно се впечатляваме от рязкото застудяване, което е в ход. Така ли, на вас мъжете, неви ли е студено?
Не зная, може би той е климактериолог! Аз разбрах,че западът е виновен за доброто и лошото време и понеже имаме хубави зимникурорти, те ни завиждат и пускат лошо време, за да не може тук да се карат ски.

Как сте?
Днеска гледах да стана по-навреме, гледах да не си забравяпротезата, за да мога да говоря ясно.

Вече сте в активен работен режим, къде могат да ви гледатпочитателите, по принцип в Народния театър играете?
Играех в три-четири пиеси там, смениха се директори,пострадах доста, но мина вече, сега стана добре. Един режисьор дойде задиректор, не искам да му казвам името, и махна например Тестостерон, което сеиграе десет години и беше най-печелившoто представление в театъра. Ходехме дажев провинцията да изкарваме пари. След това свали Чайки пият чай, в коетотолкова труд хвърлихме, и бе толкова забавно представление… Но това е политическата действителност вмомента в театъра.

А сега?
Сега в театъра дойде нов директор. Не искам да казвам, чесъм много доволен от Мариус Донкин, ще звучи като подмазване, но имам и работав Сити Марк Арт Център, на съседната улица на бившето кино Левски. Чудя се на акъла на новите собственици, но направиха много добропомещение – лишили са се от места, ако са могли да направят четиристотин, санаправили триста. Но хората се чувстват удобно, а не като в един театър, пак няма да му казвам името, къдетохора над един и седемдесет не могат да седят и трябва по диагонал да си държаткраката. Там играем две пиеси сега- едната с дългогодишен живот със спиране и пускане – Детектор на лъжата сПавел Попандов и Албена Колева, а другата – Аудиенция, която я играем вечемного години, но е с нова редакция. Забавляват се хората.

Препоръчвам го на хора, които обичат да гледат смешнисериали, тамън се зарадваш и пускат един смях режисиран и записан, докато принас смехът е автентичен. Така, че всички, които обичат да се смеят дазаповядат.

Как стана така, човек като вас, да не може да се пенсионира?
Няма нищо страшно, даже е много добре, защото ако бях сепенсионирал, щях да взимам 200 лева пенсия и да умирам от глад. Докато сега си взимам заплата. Получи се, тъйкато нямам трудов стаж. През 90-те години ходих в Германия за две години, послетук ми беше трудно да си плащам – бяха много тежки времена. Нямам трудов стажоще, иначе възраст имам. От пет години трябва да съм пенсионер, но не сечувствам толкова възрастен.

В гладните години сте били в Германия, където работите катохамалин, шофьор на камион, после тук карате такси, не ви е било лесно?
Фактически за мен тези години не бяха гладни, защото изкарвах пари там. Всичко съм работил в Германия. Това беше една фирма запреместване – отиваме, опаковаме мебелите на хората и ги местим. През товавреме бях изкарал немска книжка и после нещо стана, един от моите колеги себеше напил, та аз влязох и почнах да карам камиона. Тогава годините не бяха гладни, защото жена ми още беше на работа, добре печелеше в България, бешестюардеса. Аз пък пращах продукти, защото тук нямаше. И даже като се прибрахимахме още един кашон олио.

Какво научихте от времето, когато бяхте на гурбет – черодината ти е там, където се изкарват повече пари ли, както се шегувате или несе шегувате всъщност?
Където има възможност да се изявиш. Раждаш се някъде икъдето намериш. По мое време не даваха да се пътува, сега като отворихаграниците мисля, че около два милиона души ги няма тук и издържат родителитеси. Ако бяха затворени границите тук, представяте ли си какво щеше да стане, тосега няма работа…

Делите хората на българи, турци, роми и комунисти, казахте,че много хора са извън страната ни. Значи ли това, че са останали предимнокомунистите?
Не аз това го давам като начин на мислене, да не стане за политикада говорим. Значи, разбира се. Даваха по телевизията един писател, който каза,че нищо не се е променило и действително е така. На времето, ако е ималонационализация – първата кражба, сега пък имаше приватизация. Същите хора сивзеха парите вече и в тях са парите. Явявах се на конкурс за директор наНародния театър, защото като стане дума все казват – ти все много знаеш, що ненаправиш нещо. Ами какво мога да направя – да си изиграя ролята, какво друго данаправя. Викам си, чакай да се пусна на конкурса за директор. Отидох там и като видях какви са в комисията – тонепробиваема работа, все хора с псевдоними, синове на партийни секретари, товаси е непоклатимо положение.

Не се оплаквам де… има такива места, където може човек даработи.

Лошо ли е, че сега не може да си купите боза от 6 стотинки,не струва толкова, една от любимите реплики от Момчето си отива?
Не знам колко струва сега, но мога да си купя, преди неможех. Аз преди си купих трабант, за да мога да карам с държавен бензин, той епо-евтин и като сипеш масло не могат да те хванат. Сега си карам колата, пъккато минах и на газ се чувствам като някакъв милионер. Въобще не спирам с нея,докато преди винаги съм се ограничавал, уж взимах пари.

Така, че сега повече боза може да си купи човек.

Трабантът, лилав металик го бях боядисал. Само от Корекомимаше едни бои, но не можеше да се добереш до тях. Този цвят никой не гокупуваше. Боядисах го, но лошото беше, че ме знаеха винаги къде съм.

Харесва ли ви животът тук в България? Вижда ли ви се трудно?
На мен не ми се вижда трудно в момента, но за другите хоране знам как е. Утре като го принудят собственикът на този нов център да гопродаде, защото тука гледам – някакви свестни хора правят нещо и някаквибанки искат да им го вземат. Не знаеш това колко ще продължава. 

Всъщност Момчето си отива – филмът, който ви изстрелва вкариерата, парадоксът е, че тъкмо с репликата – “Момчето си отива”, не става закино, липсват му наивност и вяра. Боян Дановски ви изпраща от първите пробниснимки, на които отивате като дете. Само наивност и вяра ли са нужни запрофесията?
Аз никога не съм мислел да ставам актьор, че да ме амбицира.После съм се сетил и то в кръга на шегата.

Какъв сте искали да станете?
Като малки всички искахме да бъдем пожарникари. Едно времете бяха с красиви златни шлемове, но милиционер никога не съм искал да бъда.Даже като Левски мина към МВР войските се отказах от отбора, дотогава бях отЛевски.

Да си пожарникар виждаме, че можеш да стигнеш доста далеч ипремиер да станеш?!
Ако трябва да бъда искрен винаги съм мислел, че няма даживея в България, а ще избягам в Западна Германия, защото всички моисъседи на Славянска, във всяка къща имаше по един избягал. Даже бяхмеединственият клас, в който се учеше професионално за шофьори. Мен ме скъсаха,но аз не се ядосвах, защото си казвах, че нито ще имам пари за кола, нито щеставам шофьор, а и няма да живея тук. После намерих себе си в киното и несъжалявам.

Във филмите си не говорите много, но пък репликите ви сепомнят…
Да де, аз се майтапя така – култовата реплика на 70-тегодини – “Една боза от  6 стотинки“ икултовата реплика на 80-те – “Ай сиктир, да не е Лайза Минели, че ще ѝ свиряпод прозореца всеки ден“, нещо такова.

Сякаш цените всяка дума?
В работата да, в живота не. В работата много се внимава,защото най-страшното нещо при снимките във филмите е, че всеки си мисли, чеможе да пише сценарий и малко са хората, които пишат хубав диалог. И тогавапо-хубаво е да махнеш нещо и да мълчиш, отколкото да говориш глупости и да еобяснително.

Дамите, с които сте си партнирали казват, че трудно саприемали начина ви на работа в началото. Какво правите по време на снимки?Сашка Братанова така е разказвала.
Аз съм бил студент тогава. Какво да си спомням, това ми ебил вторият филм.

Безропотно напуснахте Сатиричния театър – заради скандала снамалените заплати ли с аргумент недостатъчна заетост?
По това време си тръгнах, но не по тази причина. Имахвъзможност да отида в Народния театър, тогава Сърменов каза, че харесва Детектор на лъжата. Даже си поисках по-висок хонорар и той каза, че ще ми годаде, но Павел Попандов тогава се отказа и после играхме в Народния. Не съмстрадал от Сърменов. Ако мога от някого да се оплача в Сатиричния театър, товае Попйорданов един директор, който свали Тестостерон. Един преподавателАтанасов спря Позорище – наказва ме нещо, сякаш сме ученици.

Защо изоставахте бокса навремето, може би в днешните временащеше да ви е от полза?
Като деца навремето всички спортувахме, идваха треньори,всеки те караха нещо да спортуваш, но сега трябва да търсиш. Като беше малъксинът ми – 1993-1994 година никъде не можах да намеря къде да тренира. Само таекуондои някакви такива щуротии.

Не съжалявате, че не сте се развили професионално в бокса?
Аз за нищо не съжалявам, защото моят живот е минал многодобре – в центъра на София, с по-големи хора, приятелите на моята сестра, седемгодини по-голяма от мен. Живял съм в много хубава среда с хубави родители,спортувал съм, играл съм по улиците. Закакво да съжалявам?! Намерих си работа, слава Богу, попаднах и на свестни хора.Имам чувството, че нещо ме пази. И в най-голямата пропаст изведнъж ще се появинещо и то най-хубавото.