Потребителят има лична страница, профилна снимка и мотивиращ текст от опечалените приятели и семейство, а в таймлайна саотбелязани важни житейски събития като раждане и смърт. Отделните страници саобединени в социални мрежи, залепени на регламентираните за това места и никойне е истински мъртъв докато не умре там.  

Некролозите са фейсбук за умрели, така е.

През 1850 г. първият българскинекролог е публикуван в пресата и разпространен самостоятелно. Днес уличнитенекролози са характерни за България до степен такава, че когато Wikipediaтрябва да обясни obituary, използва снимка на български некролози. 

У нас живи и умрели живеят мирно заедно иникой няма нищо против другият да рекламира мъртвите си (В НАРЕДБА № 1 заобществения ред на територията на Столична община разпространението нанекролози е регламентирано заедно с разпространението на “афиши, плакати,рекламни и пропагандни материали, обяви, агитационни материали и други”).Връзката между тези, които са били преди и тези, които са сега в Самоков например, е причина след полунощ на Великден хората от църквата да ходят на гробищата. Навхода на самите гробища пише “И ние бяхме като вас”, а на изхода -“И вие ще дойдете при нас”, т.е. мъртвите говорят.

Не е задължително да си мъртъв, за даимаш некролог – слухове за смъртта на различни звезди периодично „взривяватсоциалните мрежи”. Както при истинските, такива смърти са повод за многокоментари, сред които най-популярни са горяща свещ, RIP, плачещо емотиконче иекспресивно многоточие. Напоследък популярност набират и True legend/icon,както и онлайн скръбта на брандове, които също много страдат, когато умиратзвезди (Принс, да речем, разрева доста лога). Скромният ви разказвачоще не е виждал плачещ български бранд във фейсбук (може би не е умрялаподходящата звезда), но тихо и яростно се надява да доживее първите фейсбуксълзи на Русенско варено, Тахан халва и Смядовска луканка. Защото никой не знаеза кого ще заплаче Русенско – може да е всеки, в качеството си на жертва надостойна за първа новина зверска катастрофа. Тогава, между другото, 9 от 10журналисти ще вземат кадри на жертвата от едно и също място.

Погледна ли си вече профилната снимка?