Познаваме близките си по хиляди начини, най-вече чрез специфичните черти на лицето им. Оказва се обаче, че не всеки може да идентифицира себе си в огледалото, дори и физиономията на майка си. Един на всеки 50 души или 2% от световното население могат да имат прозопагнозия – състояние, в което мозъкът не възприема лицата по същия начин, по който се помнят другите предмети.

Двадесет и четири годишната Иви Причар, обяснява пред BBC какъв е животът, когато ти е почти невъзможно да познаеш приятелите и семейството си.

„Бях на 19 години, когато се блъснах в един невзрачен човек на едно парти и го попитах дали познава бившият ми приятел, с когото се бях разделила няколко месеца по-рано. Познатият глас, ризата и парфюмът му би трябвало да бъдат достатъчни, за да се усетя, че говоря на точния човек, но вместо това по някаква причина ме накара да мисля, че този непознат е може би приятел на бившия ми, който вероятно е взел назаем ризата и одеколонът му. За съжаление това се оказа точно старото ми гадже. Просто беше подстригал брадата си, а аз бях на по-високи токчета и височината ни беше изравнена – заради „лицевата слепота“ не го разпознавах. Естествено изглеждах като идиот, но прозопагнозията разчита на сигнали като прическа и височина, за да разпознавам хората.“

Хората, страдащи от тежка форма на прозопагнозия не гледат често филми или телевизионни предавания, защото им е трудно да наблюдават персонажите и губят нишката на събитията. Но компенсират своя “дефект” с това, че запомнят вторични белези като прическата, походката, гласа, дрехите. Проучванията показват, че до 2% от населението може да се живее с прозопагнозия, по-известна като лицева слепота. Мнозина дори не осъзнават, че го имат.

Иви разказва, че за нея лицето е като сън. „Изглежда като далечен спомен. Имах период, в който не можех да разпозная дори собственото си отражение в огледалото. Случвало се е да подмина на улицата и къдроглавата си майка, когато е с друга прическа.“

И до днес не е ясно какво лежи в основата на това заболяване. Известно е, че мозъкът не възприема лицата по същия начин, по който помнят другите предмети. Прозопагнозията е неврологично състояние, при което част от мозъка, която разпознава лицата не се развиват. В миналото се смятало, че в повечето случаи може да се случи след мозъчна травма, но изследванията го отричат. Възможно е да има генетичен компонент: много хора с подобно състояние имат родител, брат или сестра в същото състояние. Няма по-специфично лечение, но се разработват програми за обучение и подобряване на разпознаването на лица.

Заради заболяването си Иви винаги може да се извини, че целува непознат, а не своят приятел.