Напоследък пространството около нас е изпълнено с всякакви художествени прояви, но като че ли не можем да разграничим стойностното. И защо е или не е? Водещо остава личното усещане на първия поглед. Дали ни допада или не. Спускаме се по инерция често, заради която сме готови да погълнем всичко, което ни се предлага, оценявайки го като “хубаво е” или “не е хубаво” #hubavoe. Но достатъчно ли е това? Не е ли функцията на изкуството да остави повече? Кога за последно гледахте нещо, което да предизвика у вас емоция или да ви провокира по дадена тема, а може би да ви накара да се разровите из дебрите на вътрешното си аз? Тази рубрика ще бъде не само вашият месечен културен гид, но ще може да оформи и вашия мироглед относно какво и как да гледате, и как да формирате аргументирано мнение.

Отваряме сезона с Диана Попова. Тя е български изкуствовед, журналист, критик на визуалните изкуства, куратор и преподавател. През 90-те работи като редактор във вестник “Култура” и е от първите, които в зората на българското съвременно изкуство през 90-те използват терминa “неконвенционални форми” за навлизащите нови тенденции в изкуството. От 2009 г. е автор и водещ на предаването „Музей в ефира“ – БНР, програма „Христо Ботев“.

Софийска Градска Галерия:

1.    Елиезер Алшех и „Естетиката на безобразието“

21 Септември – 18 Ноември 2018

 

2.    Александър Добринов “Ретроспективна изложба”

25 Септември – 28 Октомври 2018

Мартина Стефанова: Какво ти е впечатлението за тези изложби, разположени на двата етажа от галерията? И двете са ретроспективни, имат ли общо, как ти стоят като хронология? Дават ли нужната информация? Какво да гледаме там?

Диана Попова: Покрай тези настоящи изложби се сетих за един мой културен шок. Не става дума за Западните страни, а шокът го изпитах 2002 година в Белград, когато отидох в техния музей за съвременно изкуство и видях изложбата “Югославското културно пространство 1900-1990 г.” Изрядно направена историческа изложба. С отделните теми, хронологията, кратките надписи за периодите, които ужасно улесняват зрителя, защото и нищо да не знае за изкуството ще разбере как са се движели нещата. Там видях за първи път видео документация на някой от страхотните пърформанси на Марина Абрамович. След това се връщам в София и отивам в националната галерия, където попадам на изложба “Българско изкуство от 1950-2000 г.” Пак би трябвало да е хронологично, но не. Нямаше нито една картина от 50-те, само две на Дюлгеров от 60-те и безброй неща от 70-те без никаква причина да са заедно, без никакво обяснение. Просто струпване на някакви неща. И какво би разбрал зрителят от това, което гледа? Че има някакви си произведения от този период. Културният ми шок бе че Сърбия току-що е излязла от война и, въпреки това, нивото на кураторите, на изложбата и на музея беше страхотно. Изведнъж у нас, без причина, попадам на тази изложба, която наистина на фона на другата изглеждаше доста непрофесионална.

Мартина Стефанова: Колко добри историческо-архивни изложби си виждала в България и имало ли е някоя, която се доближава до това ниво според теб?

Диана Попова: Софийската галерия от няколко години правят забележителни изложби. Правех и аз – “Градини на паметта”, която беше за 80 години от създаването на Музея, част от който са били Софийската галерия, Библиотеката, Държавния архив и Музеят за история на София, когато бяха заедно. Но Софийската галерия умее да прави и ги прави по най-добрия възможен начин.

Относно двете изложби на Елиезер Алшех и Александър Добринов на двата етажа, макар и да нямат ясно описана връзка или препратка, са много интересни заради това, че по едни или други причини и единият и другият художник се явяват засегнати от властта, комунистическата и тази преди това.

И двете изложби са подредени въздействащо, но и двете си имат кусури. При Елиезер ефектна е подредбата и оформлението, има много текстове, които обясняват житейския му път. Това до някъде прикрива момента, че в първата зала картините са малко, докато във втората е представен и с други формалисти, също отхвърлени навремето от властта. Решението като цяло е добро, един вид отговаря на въпроса как да направиш изложба с малко важни произведения. Това е ход, не е недостатък, а един чудесен начин да привлечеш вниманието на публиката.

Изложбата на Добринов на горния етаж е важна и добра, само че там всичките тези прекрасни шаржове са твърде близо един до друг, толкова на гъсто, едва ли не тапетно. Надписите са долу, ниско и трябва да клекнеш, за да прочетеш. Трудно можеш да се съсредоточиш върху едно изображение, защото в полезрението ти попадат много, а още по-трудно да прочетеш.

И двамата автори имат сходна история, и двамата страдат от близките политически режими. И макар и да няма връзка с това, защо именно тези две изложби едновременно са заедно, е интересно, че са там по този начин. Не се споменава, но е много интересен паралел. По време на Цар Борис III Елиезер Алшех като българин от еврейски произход е пратен в трудов лагер, после става формалист и е низвергнат като художник и бяга в чужбина. При Добринов е друга ситуацията. Той попада под ударите на властта поради това, че е карикатурист. В един момент се оказва твърде добър и пророчески. Така през 20-те години предвижда, че ще се случи атентатът на Св. Неделя, което му създава проблеми, а след 9 септември попада в затвора заедно с Александър Божинов, Никола Танев, за да се явява пред народния съд.

Тези рисунки на Добринов от Централния затвор са много важни и са добре изтъкнати в средната част на изложбата. Но отново, липсва на текст, който да вкара зрителя в контекста. Около мен се дочуваха въпроси, защо този художник е бил в затвора? Някак си не се разбира от по каква причина. Например ето неговата корица на списание “Скорпион”, 1925 г. Върху развалините и костите се веят две знамена, върви Христос с трънения венец, а отдолу надпис “Фашизъм и болшевизъм – две окървавени знамена, които още продължават да се развяват за целия човешки род”. Тези карикатуристи са били много наясно със своето време, виждали са заплахата, предупреждавали са за това още преди тя да стане явна и са пострадвали за това.

Интересно е самото съдържание на изложбите и затова съм си ги набелязала за многократно посещение, не само за едно.

Софийски арсенал-музей за съвременно изкуство:

„Кутия с негативи” на фотографа Галина Йотова

4 септември – 14 октомври 2018, дарение на институцията

Диана Попова: Преминавайки от ретроспективните изложби в Софийска градска галерия, логически се насочвам към тази на архивите на Галина Йотова в Софийския арсенал. Наскоро фотографката дари колекцията си изцяло на институцията. В нея има не само нейни кадри от зараждащата се тогава сфера на съвременни артисти, първите изложби и пърформанси, но и такива, които тя е събирала през годините. Интересното е, че намерих себе си на няколко кадъра. Тогава не си давахме сметка колко е важна документацията на подобни събития, затова това е един прекрасен архив, база, от която могат да се създадат много неща в бъдеще. Снимките на авторката не са само документални, но и художествени. В различните събития на 90-те тя е търсила ракурси, ъгли и е създала прекрасни портрети.

Снимка: Виолетов генерал на фестивал Процес – Пространство 1992 г., Балчик-2

Самата изложба е наредена по линия, буквално. Но пък е нещо като разгънат вестник в хронологичен период. Има и видео, което на слайд-шоу показва и другите кадри от архивa, не успели да влязат в изложбата. Тази, както и предните две изложби посетителят е добре да гледа подготвен, защото иначе ще му е трудно ясно и бързо да разбере времето и стойността на произведенията. Отново и тук няма информация, която да разказва за хронологията и времето, освен надписите към фотографиите от къде и от коя година са. Но пък може и обратното, посетителят да се заинтригува от видяното и да направи своето проучване в последствие. Така че има две страни.

Снимка: Виолетов генерал на фестивал Процес – Пространство 1992 г., Балчик

The Fridge: “Апартамент за продажба”,

куратор Мартина Йорданова (Foundation for Contemporary Art and Media)

26 септември – 30 септември 2018 до закриването на пространството

Диана Попова: Харесвам какво правят The Fridge, винаги са имали интересни изложби, макар да са нещо като номади, сменящи пространствата си. Видях сегашната и последна изложба за това им пространство “Апартамент за продажба” на Мартина Йорданова (Foundation for Culture and Media).

Вдъхновен от интериорни и лайфстайл списания, Егон ван Херевеге отправя критика към съвременно общество и превръщането ни в консуматори от капитализма. В ръчно изработени изрисувани текстури, той създава една илюзия, достъпна за всеки. Изключително интересно е хармоничното вписване на изложбата в пространството, някой елементи са истински, някой не, като например камината, която беше истинска, но не работеше и изглеждаше част от изложбата. Освен критиката, Егон препраща и по някакъв начин към занаята, всичките мебели са арт обекти, макар и от далече да не изглежда така. Авторът ръчно изрисува всяка текстура: дърво, мрамор, дори и самия телевизор. Иронично, но изложбата е планирана преди да научат като пространство за култура, че апартаментът, с който се разполагаха до скоро е в продажба или даже към момента и продаден. Това осмисля още повече изложбата, която именно заради това, остана само четири от плануваните си трийсет дена.

Мартина Стефанова: И това е интересното на алтернативното пространство The Fridge. Позиционираха се на последната си локация с темата за паметта и “Ръкопис на изтриването” на Михаела Лакова някъде преди година и половина. Паметта като магнитна лента, която остава. Kакто споделят сами, след първото си място преди 10 години никога не са откривали официално пространствo. Eдин вид започват от където са спрели или стигнали със или без пространство.

Гьоте институт: “Материя над материята”

5 септември – 5 октомври 2018 г. (с минала дата, но си заслужава да се спомене)

Диана Попова: Ретроспективно от началото на сезона е интересно да се спомене и тази изложба. Тя призовава за връщане към физическото, към реалността, но това е някаква двойна измамност, защото се връщаме към материята през виртуалното. В този случай то придобива друга реалност, различна от изходната. Не това искат да кажат кураторите там, но това бе моето усещане. За последните около 10 години в пространството на Гьоте институт успяват да се справят, въпреки сложността, добре различните автори и куратори. Цялостно изложбата е бе наредена добре, макар да има работи, които са по-силни и такива, които не разбрах защо са там, като цветните 3D принтирани обекти в средата на залата. Те бяха там, просто защото са направени на 3D принтер. Поне аз като зрител така го разбрах. Навремето така възприемаха и интернета, но после си дойде на мястото и започна да си изпълнява функцията. В изложбата имаше произведения, които не предизвикаха в мен любопитство да науча повече и не ме призоваваха да ги пипна. Сигурна съм, че можеха да се намерят по-подходящи творби, но винаги има и такива. Занимателни бяха обектите на Пепа Иванова “Еволюционна игра”. И, макар трудно разбираема в контекста, беше красива и любопитна авторска творба. В пространството работите стояха добре заедно, едната подсилваше другата, но сами по себе си биха изглеждали слаби и неоправдани.

 

Галерия “Структура”: “Подривна игра”

5 септември – 13 октомври 2018 г.

Диана Попова: Говорейки си за играта с материите, преминаваме постепенно към една наистина великолепна изложба. Галерия “Структура” е едно от пространствата, което може да бъде сравнявано със западните галерии и места за култура. Подобно, наистина, като че ли не сме имали. Освен това е важно, че кураторът и артистичен директор на галерията е Мария Василева, благодарение на която наблюдаваме наистина много силни изложби там.

“Подривна игра” с куратор Изабел Галиера говори за детските площадки oт една страна от една страна като силно обезопасени, подготвени за определен тип занимания на децата, но от друга, това са опасните места, необезопасени, диви, в които се развива детската игра. Галиера повдига темата за механизмите за социален контрол и детските площадки като създаващи рамки и норми на поведение.

Изложбата е добре наредена и определено те провокира да разгледаш всяка работа, да й отделиш време и да се загубиш в нея. Разбира се, някои творби емоционално ме трогнаха повече от други. Така, например, превръщането на бункер в стена за катерене не ми беше нищо ново. Но пък още от входа австралийците Рейчъл Пичей и Пол Мосиг ни посрещат с чудесни кратки видеа и инсталацията им “Попита ли първо?” и “Парклайф”, където авторите ту балансират с прът и топка, ту с друго. Като ги видиш, разбираш, че в живота всичко е игра на баланс: отношенията, работата, хората, действията. Другата силно впечатляваща работа е на Сонгюл Бойраз и историята й в снимки “Краят на играта”. Художничката заснема сирийски деца в Истанбулско гето, които в един разрушен двор  съграждат това, което нямат. Друга интересна работа е “Loose” на Даниела Костова. Авторката работи от години в темата за играта и детските площадки. Подобно на Сонгюл, нейната детска площадка е дива, опасна, децата създават съоръжения от намерени обекти, непригодени от обществото за моделът поведение. Впечатляващи са и непригодните за игра и леко зловещи играчки на Давид Пейдж от Южна Африка. Изложбата има силен социално-политически контекст и е лесна за разбиране. Както още преди години Мария Василева създаваше вестник, вместо просто текст, така и в тази изложба има вестниче, което може да си го занесеш вкъщи и да четеш.

Институт за съвременно изкуство: “Присъстващо отсъствие” на Радостин Седевчев

18 септември – 20 октомври 2018 г.

Диана Попова: Той е от младите автори, които правят впечатление. Работи върху темата за паметта и намерените обекти като стари дневници, архивни кадри или друго, което му попада и, от което авторът създава истории. Не защото е в ИСИ, но тази изложба прави впечатление. Още на самото откриване имаше много хора, които обаче в залата на видеата спазваха огромна тишина. Явно заради ефектът от изложбата. Авторът разказва за кръговрата на живота, а е едно просто видео, заснето от автора на изоставено старо гробище, където семейство язовци си копаят жилища в изоставените гробове, играят си с костите и изкарват всичко ненужно. Наистина е въздействаща.

 

***

“Експертен коктейл” e културна рубрика с различен виртуален гид – експерт, който Мартина Стефанова кани всеки месец, за да разкаже и представи своята оценка, критично мнение относно актуалните изложби и събития по света, и у нас. Какво да гледаме и как? Световни тенденции. На какво да обръщаме внимание и как да си върнем удоволствието от изкуството?