„Първо танцувай, после мисли. Това е естественият ред“, казва Бекет и е прав. По тази структура се движат и взаимоотношенията на Дани (29 г.) и Роберта (31 г.). Техният танц е танцът на апашите – танц, в който боят и ударите се редуват с нежността и приласкаването.

Така е в пиесата на Джон Патрик Шанли Дани и дълбокото синьо море – една среща в бар в Бронкс изкарва на показ раните и уязвимостта, самотата и страха от другия, невъзможността за мечти. Дани и Роберта са привлечени един от друг, но всячески се опитват да разрушат шанса за онова, което би следвало да е най-лесно и естествено – заедността.  Всеки от тях се оказва белязан завинаги от собствените си лични пропадания. От общуването им разбираме, че дълбокото синьо море винаги има двойно дъно, затова трябва да сме нащрек.

Излизането от омагьосания кръг на живота, който не се оказва такъв, какъвто си го представяме е въпрос на способност да видиш вратата, която е боядисана като стена. Могат ли двамата да повярват в истината, от която ги е страх и да си простят ударите? Представлението се играе на 27 април (четвъртък) от 19:00 часа на камерната сцена в Народния театър. Следващите дати са за театър Възраждане на 20 и 30 май.

Заслугата за изкупените билети този месец в Пловдивския театър е заключена в карето Джон Патрик Шанли, Ованес Торосян, Георги Гоцин и Каталин Старейшинска (номинирана за АСКЕЕР за изгряваща звезда за ролята й в представлението). Джон Патрик Шанли е един от най-харесваните съвременни американски драматурзи и сценаристи – носител на Оскар за филма Лунатици с Шер и Никълъс Кейдж и с награди Пулицър и Тони за пиесата Съмнения, която превръща и във филм с Мерил Стрийп и Филип Сиймур Хофман в главните роли. „Не съм смел човек по природа. Просто открих, че в определени ключови моменти в живота, трябва да намериш кураж в себе си, за да продължиш напред и да живееш. Като мускул е и трябва да се тренира, първо по малко, после все повече. Всички наистина вълнуващи неща в живота изискват малко повече кураж, отколкото имаме към момента. Дълбоко поемане на дъх и скок“, казва Шанли.

Смелостта е присъща на Ованес Торосян, за когото това е първата постановка, която режисира, след като вече е завършил театрална режисура и втория път, в който работи като режисьор с актьора Георги Гоцин (за протокола – който е изпуснал моноспектакъла му Записки на един луд в театър Възраждане, веднага да навакса). Ето какво ни сподели Ованес в бърз пинг-понг на въпроси и отговори:

Какво трябва да знаем за дълбокото синьо море?

Че е опасно.

Къде да търсят спасението онези, които не могат да плуват?

Онези, които не могат да плуват се паникьосват и ако няма кой да ги спаси се давят.

Има ли изход от положението на Дани и Роберта?

Има и изходът е любовта.

Какво най-много те вълнува в техните взаимоотношения?

Вълнува ме тяхната упоритост и умението им винаги да намират отговор. И в повечето случаи – правилния.

Защо наричат тази любовна история „нетипична“?

Тя е нетипична, защото двамата не желаят общуване и не искат да си общуват. Те са като два магнита, с два еднакви полюса.

Кой е въпросът, заложен в пиесата, на който нямаш отговор?

Въпросът, който няма отговор е свързан с отговорността на техните родители. Защо са ги „изпуснали“. „Онова“ поколение преди нас, защо е създало враждебна среда и ни е пуснало там?

Какво би попитал Дани и Роберта?

Нищо няма да ги питам, ще ги прегърна.

 

Ние пък стреляме директно към героите Дани (Георги Гоцин) и Роберта (Каталин Старейшинска) с няколко основни въпроса, от които да разберем повече за тях. От името на героите – отговарят актьорите:

Какво има в дълбокото синьо море?

Роберта: Свобода и бутилка ром.

Дани: Тупаник! Ебавам се. Ела да видиш.

Къде искаш да отидеш?

Роберта: Рио де Жанейро.

Дани: Да се махна, да изчезна, може би на някой остров, където хората говорят само буга-буга.

Какво мислиш за себе си?

Роберта: Че съм на дъното.

Дани: Почваш да ме дразниш, не ми минавай линията, глей себе си.

От какво те е страх най-много?

Роберта: От прошката.

Дани: Че остава много време, докато стана на 30 и да си тегля куршума…

Какво те вбесява най-много?

Роберта: Нищо не ме вбесява, много ми е гот.

Дани: Хората. Не слушат кво си говорят. Чакай, оня мене ли гледа?

Кое е най-лошото, което може да ти се случи?

Роберта: Да загубя детето си.

Дани: С’е ми е тая. Ако продължиш да ме питаш може да разбереш кое е най-лошото, което може да се случи на теб.

Какво искаш?

Роберта: Да бъда майка, но не знам как.

Дани: Да ме оставят на мира.

Разкрий една тайна за теб.

Роберта: Няма.

Дани: Трябва да дойдеш в Дълбкото синьо море първо и тогава ш’ти кажа.

Какво ще правиш сега?

Роберта: Секс.

Дани: Ще седя тук и ше си пия бирата. Не ми се прибира. Имам лошото усещане, че ще се сбия с всеки срещнат по пътя, а вече ми писна. Що? Да не ти преча нещо, а?

 

„Дани и дълбокото синьо море“ в София:
27 април (четвъртък), 19:00 – Народен театър, камерна сцена

20 май (събота), 19:00 – театър Възраждане

30 май (вторник), 19:00 – театър Възраждане“

„Дани и дълбокото синьо море“ в Пловдив:
19 април (сряда), 19:00 – Пловдивски театър, Zoom Зона

28 април (петък), 19:00 – Пловдивски театър, Zoom Зона

3 май (сряда), 19:00 – Пловдивски театър, Zoom Зона

16 май (вторник), 19:00 – Пловдивски театър, Zoom Зона

„Дани и дълбокото синьо море“ се реализира, благодарение на Пловдивския драматичен театър и с подкрепата на програма „Дебюти“ на Национален Фонд Култура.

Постановката във фейсбук – тук.