Началото на 70-те, Санто Доминго, Доминиканската република.

4-5 годишно хлапе стои на брега на океана, докато приятелите му правят първите си опити в създаването на сравнително сносни DnD герои. Chaotic good или evil? Баща му го няма. Майка му му е казвала, че е в Съединените щати, защото там има повече възможности. Защото там той може да изкарва повече пари, а така ще има повече и за голямото им семейство. Хлапето знае, че баща му има тяхна снимка, за да не ги забравя. Майката на хлапето му казва, че отсъствието на мъжа й е за добро. Но хлапето усеща, че има нещо, което не е както трябва. Баща му го няма. Как може нещо да бъде наред изобщо?

В рамките на следващите десетилетия Джуно Диас ще получи няколко неща, сред които американско гражданство, диплома от Рътгърс колидж, авторско място в New Yorker, награда Пулицър, наградата за къс разказ на Sunday Times EFG Private Bank  (възлизаща на 30 000 паунда), както и славата на един от най-добрите съвременни писатели в световен мащаб.

В рамките на същите десетилетия Джуно Диас ще загуби  други неща, сред които връзката с баща си, една годеница, няколко други жени и дори за няколко години вдъхновението си. То обаче, за щастие, се връща.

Джуно Диас е убеден, че иска да стане писател, но определено не му е лесно. Желанието и упоритостта са налице в началото на кариерата му, но правилната посока за роман не се появява почти десет години, в рамките на които границата на добрия текст не се простира отвъд 75 страници.

Това е.

75 добри страници, след които всичко отива по дяволите и Диас не знае накъде да поеме. Годеницата му по това време го съветва да се преориентира и да си намери някаква работа, но упоритостта на Джуно тогава може да се сравнява по интензитет единствено с успеха, който го застига после. Можеш да опиташ да избягаш от романа си, но сянката на ръкописа винаги ще стои в ъгълчето на съзнанието ти и от време на време, точно когато не очакваш, ще се прокашля, за да ти напомни, че е там и няма намерение да си иде.

Така се ражда Краткият чуден живот на Оскар Уао. Роман, който излиза на англоезичния пазар пред 2012 година, а на българския през 2013 (изд. Жанет 45). Колкото и да не си си мислил, че историята и настоящата социална картинка в Доминиканската република не те вълнува, тази книга ще те накара да премислиш нещата и бързо ще те хвърли в дълбокото, благодарение на адски ярките си персонажи, чиито животи стават фон за разгръщане на огромната латино картина на страната.

Но този текст не е за този роман.

От близо седмица на български език се подвизава и сборникът с разкази Ето така я губиш (изд. Orange Books). Това е книга, която съдържа 9 истории, всички обединени около литературното алтер его на Джуно Диас. Това е Юниор, който е доминиканец, чието семейство емигрира в САЩ, докато той и брат му са малки. Той е герой във всичките три книги на Диас, без това да ги е направило досадно изтъркани. Също като Джуно Юниор е лишен от бащинска фигура, често е обект на предразсъдъци заради произхода си и често прецаква взаимоотношенията си с жените. Освен пряка връзка със създателя си, героят носи ДНК-то на почти всички доминикански мъже. Или поне Джуно Диас желае това да бъде така – от външния му вид до поведението. (Юниор говори т.нар. spanglish – американски английски, смесен с испански жаргон, който кара читателят всеки път като попадне на думата sucio, да се усмихна.)

Вместо да сведеш глава и да подходиш като мъж, ти вземаш дневника с два пръста, както се държи наакан бебешки памперс или наскоро употребен кондом. Поглеждаш изобличаващите пасажи. После се обръщаш към нея и лепваш усмивка, която лъжливото ти лице ще помни до сетния си час. –

„Миличка – казваш – ама миличка, това е част от романа ми“.

Ето така я губиш.

Първосигнално лампичката, която светва в главата на всеки, който прочете заглавието на книгата е – „А, да, книга за задник, който губи момичето си“. Само където момичетата са много повече от едно, а освен тях някъде по пътя се губят и други неща.

Понеже обичам нещата да са ясни, ще направя бърза деконструкция на загубата в Ето така я губиш.

Юниор е класически случай на чаровен негодник, който не ти мисли злото, но в крайна сметка ще преспи с няколко твои приятелки, които, разбира се, се оказва, че не са ти никакви приятелки. Освен това този лъжлив доминиканец дори няма да се престори, че съжалява. Колкото и да не ти се вярва, на него му пука. Само че му пука наистина малко и твърде недостатъчно, за да направи опит да се промени.

И тогава проумях, че всичко е свършило. Замислиш ли се за началото, значи е дошъл краят.

Няколко от разказите в Ето така я губиш са под формата на пълни самопризнания на Юниор, който не се притеснява да разкаже как е живял с една жена, докато спи с още няколко. И как наистина, наистина няма намерение да си признава греховете, дори и дамата му да има ясни доказателства за измамата. Други от историите се фокусират около по-големия брат на Юниор, който въпреки, че е болен от рак, продължава да мисли за жени, повече отколкото мисли за самия живот.

Всички доминиканци ли са такива? Горещата кръв може би трудно изстива, особено когато е жертва на магическата аура на засукан задник.

По дяволите, баща ти те водеше на курварските си походи и те оставяше да чакаш в колата, докато оправяше приятелките си. Брат ти и той не беше по-стока, чукаше момичета в леглото до твоето. Sucios от най-лошите, а сега вече официално и ти си такъв. Надявал си се този ген да те е прескочил, но очевидно си се самозалъгвал.

Какво би казал психоаналитикът?

Бащинската фигура отсъства. Тя е сянка, която съществува в мазето на подсъзнанието на Юниор и загубата на ясните й очертания са по-важни, отколкото някогашното й съществуване. Героят е класическа жертва на липсата на авторитет и поведенчески модел, който да следва. Онова, което Юниор не знае, е там, благодарение на факта, че някой друг не е там. Единственото, което момчето знае, е, че няма проблем една жена, дори и най-добрата на света, да бъде съчетавана с други такива.

Съществува мост между САЩ и Доминиканската република. Мост между изоставящите и изоставените. В Санто Доминго са онези, които очакват другите да се завърнат при тях. Но чакането винаги е напразно. Дори когато предизвика движение и чакащите сами прекосяват моста.

Джуно Диас говори свободно за емиграцията и я подкрепя. Героите му са жители на света, които все пак носят определени черти от образа на родината си. Това му носи няколко кофи с критики от доминиканска страна, а американските случайни предразсъдъци го преследват по принцип.

Тъй като татко го няма, на младия Юниор му остава да боготвори по-големия си брат Рафа. Онзи, самоувереният гъзар, който прави каквото си иска, когато си иска. Онзи, който е по-силен от раковите образувания. В крайна сметка Рафа също се превръща в поредното измерение на загубата, но и в единствен пример за следване. Дори почти всички жени, с които по-големият му брат е бил, се превръщат за Юниор в блян, в символ на любовния успех.

Всички герои на Диас се борят с времето и с щетите, които то нанася. Колкото повече години минават, толкова повече се губи невинността и непорочността на идеалите и илюзиите. Особено, когато си беден. Особено, когато някъде в костите е заложено твърдението, че си втора ръка. Тогава илюзиите отстъпват пред цинизма и иронията.

Ето така я губиш представя грандиозното падение на един мъж, който е изгубил много, но е запазил умението да остава сух след всяка ситуация. Джуно Диас умее да кара читателите да се смеят. Бруталната му искреност прави героите му симпатични, дори в ситуации, които, когато се случват в действителност, не носят нищо забавно и приятно.

 

Книгата е изградена от 9 любовни истории, но всяка една от тях е горчива и обречена на провал. Диас умее да пише за изтърсаци и за такива, на които филията винаги пада с маслото надолу. А между това успява да прокара ярките нюанси на доминиканската култура и история и на неуспеха да боравиш със самия себе.

Популярна тайна е, че българските читатели избягват разказите. Това отчасти е и причина издателите да подхождат с предразсъдъци, когато опре до работа по сборник с разкази. Не участвай в затвърждаването на клишето.

Чети без рамка.

Ето така я губиш е на издателство Orange books и струва 12,90 лв.