Какви бяхме, какви станахме? Кои ние?

Поколението, носило червена връзка поне за малко. Готините, модерни родители днес. Хем постигнали, хем изоставили мечтите си. Може би ви звучи малко объркано, но той и животът е такъв. Както и Дъвка за балончета. Но не объркан в обичайния за българското кино смисъл, в който още на ниво сценарий има дузина сбъркани неща и оттам нататък всичко отива по дяволите. Единственото объркващо във филма е, че поставя космическия въпрос “Какво ще стане, ако имаш една много голяма мечта и я осъществиш…” И така ти бръква в главата и в сърцето, че излизаш от киносалона, така както често се излиза след два часа “по действителен случай”. Но в този случай действителността е едновременно пределно обща за цяло едно поколение и откровено лична за всеки поотделно.

Но да влезем в конкретика без да издаваме детайлите, които правят филма наистина емоционално преживяване. Историите в последния от толкова много нови български филми за 2017 са разказани като по учебник – паралелно, с детайли и препратки, с чудесен диалог, с развитие, с фини настройки, с усет…

Да, Дъвка за балончета е най-хубавото родно кино, което ще преживеете. Казваме го с цялата отговорност, която носи след себе си подобна петзвездна оценка и с подчертаване на “преживеете”. Разбира се и с уточнението, че трябва да сте на правилните години, за да ви “проговори”. Да знаете какво е “химитричка”, “шпек” и цвета на корицата на 5 том на Карл Май. Да сте загубили една любов преди 25 години, да сте я срещнали отново. Да сте отговаряли в лексикон на въпроса Харесваш ли си някого?

На плаката на Дъвка за балончета пише, че това е филм на Станислав Тодоров – Роги, но истината е, че най-хубавото на филма е историята (която е и добре снимана, режисирана и изиграна), а тя идва от сърцата на четирима професионални сценаристи – Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова и Тео Чепилов. Сценарият е писан преди 10 години, от тях за тях. Без да се съобразяват кое е политически коректно, извън конюнктура и комерс, без претенция за модерност, сложност или артистичност. Единствено за искреност и истинност и това личи и разчуства. И те като автори, и ние като зрители имаме късмета, че за тези 10 години никой в България не се е осмелил да направи филм за първата любов. Невероятно, но факт.

За любителите на категориите Дъвка за балончета е повече от “романтична комедия” или “комедийна драма” каквито определения ще срещнете. Любовна история – да. Coming of age разказ – също става. В какво се превръщат мечтите? – защо не. Но най-вече Дъвка за балончета е още една много добра новина в може би най-силната година за българското кино, каквато беше 2017. Добри операторски и режисьорски примери е имало и преди. Единично силно актьорско присъствие не е липсвало. Липсваха красиви и добре разказани истории и диалог, който да не изкълчва езика на актьорите. Нямаше и много нови лица. Вече не е така.

 

А децата в Дъвка за балончета … децата са страхотни. Браво на децата!