Това е министър Николинка.

Тя позира пред крайно нелепа възстановка на посрещането на ослепените Самуилови войници на фона на винил за Траянови врата.

Министър Николинка не знае, че при Траянови врата българите нанасят най-тежкото поражение на византийската армия, а войниците са ослепени 28 години по-късно при Беласишката битка.

Министър Николинка не познава българската история и е нелепа.

Обаче в тая снимка най-малкият проблем е министър Николинка с черните ботушки, черните ръкавки (които са в тази багра сцел да превърнат лятното розово ансамбълче в зимно), голи коленца, бледорозова рокличка с лежерно коланче (лятното ансамбълче) и тъмнорозово шалче, което значително по-добре подхожда на стюардеса от авиокомпания, известна с ниския си стандарт за качество на обслужванетo (впрочем, в едно изследване от онзи ден Bulgaria Air са на второ място сред петнайсетте най-ужасни авиокомпании).

Кошчето и найлоновите торбички

Oтляво на министър Николинка неизбежно се набива на очи едно черно кошче за боклук. Навярно то символизира атавистичния страх от смъртта, но и примирението пред факта, че всички ще отидем някой ден на бунището на битието, т.е. у гробищата. И ако кошчето символизира пръстта, при която като пръст ще се върнем, то черното найлоново чувалче е метафора на ковчега като вечен дом, който все някога ще изгние, макар и значително по-бавно от органичните материи.

До тях сценографът е поставил две торбички– една найлонова от козметичен магазин и друга, но тя вече хартиена и с герба на община Костенец, които трябва да ни наведат на аналогията с дихотомията на тленността и вечността. Тленността на хартиената торба е значително по-ценна и важна за общността, защото зад нея стои не преходният спомен за каменния зид, станал свидетел на една от най-героичните битки в средновековната българска история и случил се именно при Траянови врата. Найлоновата торбичка може да символизира тъкмо обратното или да не символизира нищо, а да е там, защото в нея лелката от задния фон си чете внимателно написания от нея нелеп сценарий. През торбичките зрителският поглед плавно преминава към следващата смислова и композиционна единица, включваща един брой лелка, момче и няколко броя момичета.

Скепсис и отчаяние в Костенец

До лелката стои момче, което носи псевдосредновековни дрехи и остовърха кожена шапка, засвидетелствана за пръв път в оловен печат с образа на кан Тервел. Момчето гледа министър Николинка с известен скепсис, а вероятно и с недоволство, тъй като тя очевидно смущава изпълнението на сценария по възстановката на историческото събитие. Под псевдосредновековното кожухче момчето е с панталон с ръб и с лачени обувки, за разлика от момичето пред него (а и другите, които не се виждат съвсем). To (момичето) също носи псевдосредновековно ансамбълче и златни обувки, но за финал – и голи рамене. Момичетата наблюдават с известно отегчение цялата сценка, защото вероятно предчувстват, че съвсем скоро ще бъдат обект на подигравка, но все пак са щастливи, че са дошли до София без пари.

Дългите сиви пуловери и розовите превръзкиза очи

Така стигаме до цялостната композиция на друга особено важна част от картината, която би била в центъра, ако не беше министър Николинка: ослепените войници, които идват пред коленичилия български цар.

До него стои друго момче с островърха шапка, което състрадателно потупва по рамото коленичилия български цар, носещ очила и ортопедични обувки. Пред тях двамата са наредени хора с едроплетени дълги сиви пуловери, които трябва да наподобяват метални ризници. Тези хора очевидно са в ролята на ослепени, защото носят някакви превръзки на очите, които са мацнати с розово. Сигурно не са имали червено. А може и да са в този цвят, за да отиват на ансамбълчето на министър Николинка, но това няма как да знаем.

Всичко горе изброено се случва пред отпечатано на винил изображение на реконструираната с европейски средства крепост Траянови врата. На него ясно личи асфалтовият път към т.нар.културно-исторически туристически обект.

За капак от двете страни на винила стоят два пръта с конски опашки, които явно трябва да символизират знамената на българската армия. Разбира се, не бихме могли да изискваме от сценографа да знае, че след покръстването през 60-те години на ІХ-ти век българската средновековна армия се отказва от конската опашка като знаме, защото конската опашка е пряко свързана с езическия тотемизъм и орендата (свръхестествената сила на животното), които са несъвместими с християнската религия.

Диагноза

За огромно съжаление дори не може да кажем,че нивото на българския туризъм е слабо, защото такова просто няма.

В тази трагедия няма нищо древногръцко. Тя е тъкмо обратното на всичко съвременно, нормално и истински привлекателно за туристите. Това е туристическа реклама по български.

P.S. И все пак учѝ българска история и не бъди нелеп като министър Николинка:

Битката при Траянови врата (на гръцки: Μάχη στις Πύλες του Τραϊανού) на 17 август 986 г. е най-голямото поражение, което византийският император ВасилийII претърпява в походите си за покоряване на България.

Бела̀сишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион (на гръцки: Μάχητου Κλειδίου), се състои на 29 юли 1014 г. в хода на българо-византийските войни от времето на цар Самуил. Тя е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II, продължил десетилетия в края на Х иначалото на XI век.