Преди месец се разчу, че най-големият циклотрон (вид ускорител) на Балканите вече се намира в България, където скоро вероятно ще се намира и Националният циклотронен център. Новината мина малко незабелязано поради липсващия в нея футболист, певица или подслушани разговори между съдийки, а коментарите варираха от истерично неразбиране на случващото се – „това съоръжение е доста вредно и ще облъчва цялата област повече от мобилните телефони. Аз не искам ускорител на ядрени боклуци в София!” до даване на ценен акъл къде трябва да бъде построен националният център – по-близо до Казанлък или до Велико Търново. Някои хора отидоха и по-далече в песимизма си, обяснявайки вещо, че „това няма да тръгне или ще бъде с такива разходи, че ще го спрат след някой месец“ – като че ли става дума за трамвай, а не за ускорител.

Очевидното неразбиране по въпроса какво е ТОВА, дали ще успее да тръгне и въобще защо ни е ТО, ме отведе при директора на Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН (известен като ИЯИЯЕ) доцент Димитър Тонев, надявайки се да успея да внеса малко яснота по тези екзотични въпроси. И така, ако вече тропате нетърпеливо с крак и си казвате – добре, де, хайде, обясни ни защо ни е това нещо – ето, обяснявам ви веднага.

Основното предназначение на циклотрона ще бъде производство на вещества (радиофармацевтици) за медицински нужди – предимно диагностика и лечение на онкологични заболявания. В началото плановете са да се произвежда свръхценният флуор 18 – вещество, което се „закача“ много добре за обикновена глюкоза. Двете работят в комбинация с технологията на PET скенера – той позволява в амбулаторни условия, по безкръвен начин и много точно да се установи дали пациентът има отклонения от онкологичните норми. С това изследване формата и размерът на тумора могат да се определят с точност до 1 мм (!), което е изключително ценно както за диагностика, така и за лечение. Тъй като контрастът е голям, очертанията са резки и това дава възможност да се облъчи точно и само туморът, без да се убиват здрави клетки.

Магията в диагностиката всъщност е проста – раковите клетки са силно гладни за захар (помислете за това, когато си изсипвате захарницата в кафето), тъй като са по-активни от нормалните клетки и консумират повече от тях. Така, при наличието на глюкоза в кръвта, тя отива именно във вече увредените, ракови клетки. В същото време закаченият за глюкозата флуор 18 или друг радиоизотоп (тук се хванете здраво, четете бавно и си водете записки) отделя позитрон, който анихилира с електрон, а след това PET скенерът (в който се намира пациентът) регистрира получаващото се лъчение.

Ако сте се замаяли, ето го и просто казано: на пациентите им се влива глюкоза със закачен за нея флуор 18. Ако в тялото има ракови клетки, те привличат глюкозата, а с нея в тях отива и флуорът, който ги осветява и лекарите могат да видят светещия тумор с абсолютна яснота. При това, всичко е щадящо за пациентите – тъй като периодът на полуразпад на флуор 18 е 110 минути, той бързо се разпада в кръвта и пациентът не носи радиоактивност в себе си (нещо, което със сигурност би искал, особено ако вече носиш и рак).

При такава прецизност на технологията веднага възниква въпросът – защо толкова много хора се диагностицират твърде късно, когато лечение е почти или напълно невъзможно?

Ето че стигнахме и до обяснението защо този циклотрон е толкова важен за България, а може би и региона.

Тъжната истина е, че в момента страната ни разполага само с три PET скенера – един в болница Света Марина във Варна, един в Александровска болница в София и един мобилен PET скенер в онкологичния център в Шумен. За да могат да бъдат използвани за вече описаната диагностика на туморни образувания, те имат нужда от флуор 18, който обаче не се произвежда никъде в България, освен от така наречения бейби циклотрон, намиращ се във варненската Св. Марина, и то в единични дози. Отскоро бейби циклотрон има и в Александровска болница, но той все още не е пуснат в експлоатация.

Тъй като нуждите на пациентите са много по-големи от това, което може да осигурим сами, се налага да разчитаме на вносен изотоп (предимно от Австрия и Унгария), който ни струва колосалните 8 милиона лева годишно! Поради супер бързия период на полуразпад (110 минути), можете само да си представите – или по-скоро не можете да си представите, през каква убийствена организация, обработване на митнически документи и логистика трябва да се мине, за да може пациентът, намиращ се в болницата, да се сдобие с функциониращ изотоп (идващ от Австрия или Унгария) навреме.

Дори и с вносния изотоп обаче успяват да се изследват едва 3500 души. Други над 20 000 нуждаещи се от такава диагностика или лечение остават без него. Надеждите са новият циклотрон да изпрати всичко това в миналото – освен че транспортирането на изотопа ще става много по-бързо и лесно, ще бъдат задоволени нуждите на всички пациенти в България, а освен това и целият процес ще е значително по-евтин.

Според директора на ядрения институт, за съжаление, България е изостанала с около 30 години с тази технология, но това прави придобивката още по-важна, тъй като с нея вече гоним нивото на развитите държави. Световната добра практика показва, че на 500 000 души население трябва да има по един PET скенер, тоест в момента в България трябва да има 14-15 PET скенера (а имаме 2-3). Новият циклотрон дава възможност да се обслужват всички скенери, които би следвало някога да имаме, а освен това се допуска и възможността за износ на флуор 18 за други държави.

Ускорителят се очаква да заработи догодина (2017 г.) – дотогава трябва да е готов и Националният циклотронен център, а мечтата да станем регионален център и лидер в производството и износа на изотопи се оказва съвършено осъществима – в Румъния има подобен циклотрон, но той е с доста по-слаби възможности (в светлината на последните събития, това е повод за гордост – поне в нещо да сме по-напред от румънците).

Разбира се, циклотронът няма да бъде използван само за медицински цели, но и за изследвания в областта на физиката и приложните науки. Тъй като в България няма нито изследователски реактор, нито изследователски ускорител, този циклотрон ще бъде чудесна възможност и за обучение на млади физици и други специалисти в ядрената физика.

Говорейки за наука и млади физици, не можем да подминем критиките срещу академията и нейните институти. Всеки е слушал за „старците от БАН“ и колко непродуктивни са те – тези думи дори прекалено леко започнаха да циркулират из общественото пространство, без хората да си дават сметка какво всъщност вършат отделните институти и работещите в тях.

Ядреният институт, например, е един от най-силните в България и въобще в академията. Продукцията му отговаря на стандартите на развитите институти в чужбина, а основната причина за това е, че международно сътрудничество е на изключително ниво – почти няма голям физически институт по света, с който българският да не е имал сътрудничество или свои представители. Това включва базата на ЦЕРН в Женева, ОИЯИ в Дубна, ICTP и SISSA в Триест, Фермилаб в САЩ. Хора от ядрения институт има в почти всички държави от Европа – Италия, Австрия, Германия, Франция, Обединеното кралство, Швейцария…, както и в Щатите, Япония, Бразилия и Аржентина.

Това, разбира се, е повод за гордост, но също така повдига въпроса и как се мотивират останалите млади учени, които избират да останат в България. Според доцент Тонев важни за тяхното оставане тук са три неща – да имат възможност да работят със съвременна апаратура (циклотронът е решителна стъпка в тази посока), хора със знание и опит, които да ги ръководят, и третото, където е и най-слабото място – възнаграждението.

В този смисъл, наличието на собствен циклотрон може само да ни радва – след като нямаме достатъчно пари, с които да се грижим за учените си, хубаво е, че поне можем да им предложим адекватни и модерни технологии, с които да се развиват. А останалите от нас сме като в оня стар виц – „по-добре здрав и с мацка на морето, отколкото беден и болен“.

Демек – по-добре да има циклотрон и да не ни трябва, отколкото да няма, когато ни потрябва.