КВ: Ако трябва сега да си направиш визитка какво ще пише под името ти?

ГН: Ами смятам, че в момента съм в такъв период, в който се опитвам да намеря себе си. Този период може и да не приключи точно с „намирането на себе си“, ами по-скоро с някакъв вид усъвършенстване. Аз съм студент, уча „Връзки с обществеността“ в СУ „Климент Охридски“ и в момента се опитвам да открия с какво наистина искам да се занимавам и кое е точно моето нещо.

КВ: Преди да започнеш да учиш, имаше ли някаква мечтана професия, дори да е странно? Нещо, което като малка си искала, но то не се е случило.
ГН: Още от седем-годишна много обичах да гледам Disney Channel и оттам се зароди някаква страст към модата и актьорското майсторство. Мечтата ми от дете е да стана актриса и мисля, че все още е, но не го практикувам, не се занимавам с нищо свързано с това.

КВ: Те връзките с обществеността изискват актьорско майсторство.

ГН: Да, аз се замислям все повече, че актьорското майсторство е навсякъде в живота, в която и да е сфера, понякога дори в личният ни живот се изисква. Осбено, ако го свържем с „Връзките с обществеността“, то е и изграждане на имидж. Това много би ми помогнало, ако реша да се развивам в сферата на моделството, актьорското майсторство, модата.

КВ: Какво не ти харесва в обучението в Софийския университет?

ГН: Много интересен въпрос. Това, което не ми харесва е по-скоро това, че са се запазили по-старите начини на обучение. Техниката не е много добра. Самите факултети не са особено съвременни. Аз имах много големи очаквания, когато се преместих от гимназията в университета и то в по-голям град, защото аз съм от Пазарджик, и очаквах да изглежда много по-различно, на следващо ниво, а то е като класна стая и всичко си е малко както си е в гимназията.

КВ: Мислила ли си да учиш в чужбина?

ГН: Да. Това беше и целта ми, за това учих в езикова гимназия. Исках да уча в Англия, но нещата така се стекоха, че това отпадна като вариант, малко стана невъзможно да се случи и затова дойдох в София. Нашите искат и да съм възможно най-близко до тях. Те не бяха много сигурни дали и в София ще се справя, изглеждаше им страшно, но аз мисля, че за сега се справям доста добре.

КВ: Всички герои на поредицата са непознати лица, избрани от Instagram.  В твоя профил  основният акцент е мода. Разкажи ни за твоите първи стъпки в модата, как се появи в живота ти?

ГН: Аз  никога не съм мислила, че бих станала модел, че съм подходяща. Казвали са ми, че съм много фотогенична, но никога не съм го приемала сериозно. Intermodels също ме откриха по Instagram, когато започна всичко аз въобще не знаех какво да очаквам. Бях като уплашено зайче, което не знаеше какво се случва в тази сфера. Все още не знам, все още я изучавам и се опитвам да навляза по-навътре в сферата.

КВ: Хората си мислят, че фотографът снима едно момиче с много скъпи дрехи, ходят навсякъде в чужбина и е много забавно, а всъщност това е един доста тежък труд и занаят.

ГН: Да, със сигурност е доста, доста сложно. То е като всички професии. Отстрани изглежда много развлекателно, много приятно, а всъщност, когато си отвътре разбираш, че има доста странични неща, за които дори не си подозирал. Изисква се доста силен характер, аз сега това се опитвам да правя, защото когато си ОК със себе си, когато качествата ти са по затвърдени, това със сигурност се отразява във всяка една сфера от живота ти. Смятам, че това е единственият начин, с който мога да се справя с нещата от живота и с нещата, с които искам да се занимавам, защото те не са само моделство. Искам да се запиша на курсове по актьортво, искам да открия кое е точното нещо, с което искам да се занимавам.

КВ: За да бъдеш модел какво трябва да научиш?

ГН: За момента градя портфолио. За него от агенцията те изпращат на тест-снимки, за тях работиш с фотографи, опитваш се да се отпуснеш, да се почувстваш „себе си“ пред камерата, да не се притесняваш, да се чувстваш естествено и тестовете много помагат за тази цел. Има, разбира се  странични неща, които зависят изцяло от теб, защото ти си си бизнесът и трябва да се грижиш за себе си. Има изисквания, които трябва да покриеш.

КВ: Точно това исках да те попитам. Има някои изисквания, които са много агресивни, по-скоро амбициозни в Instagram, в социалните мрежи, в маркетирането. Ти как чувстваш това?

ГН: Аз лично не съм много по технологиите, не обичам социалните медии, аз съм по-дискретна. Доста хора ме смятат за интроверт, защото не споделям много, а социалните медии са точно това. Предполагам, че трябва да стана по-активна, ако искам да се занимавам с това, даже със сигурност, защото доста от моделите споделят личния си живот, правят влогове, youtube канали.

КВ: В един момент това се изхабява, защото всичко го правят. Може би твоят начин ще бъде по-интересен?

ГН: На мен ми се струва по-истинско да си в момента и да си гледаш своя живот, да не си толкова в живота на другите. Социалните медии правят живота по-розов и със сигурност карат всичко да изглежда много по-лесно, много по-прекрасно, отколкото всъщност е. Смятам, че това ме прави по-реалист.

КВ: Амбициозна ли си?

ГН: Като малка бях много амбициозна, но със времето се видях в много силна светлина, защото, когато си много амбициозен си много вглъбен в това, което правиш и действително това ти позволява да разбереш много за себе си като човек, способности, но за момента съм леко по-неамбициозна от преди. Може би това се дължи на факта, че пораснах и разбрах, че нещата не се случват точно така, защото когато си малък си мислиш, че всичко е много по-лесно и достъпно, отколкото като пораснеш и разбереш, че има доста по-сложни неща, през които трябва да преминеш .

КВ: Всеки има някакъв талант, твоят какъв е?

ГН: Това се опитвам да разбера и аз сега. Смятам, че, с каквото и да се захване един човек, ако  е отдаден и го иска, ако го постига по почтен начин, то това се превръща в негов талант.