В близост до дома ми, в центъра на София има „бар“. Всички му викаме така, само и единствено от благоприличие. Иначе си есъвсем ясно какво представлява. Публичен дом. С кофти посетители и доста окаян вид на „работниците“, които всяка вечерпо едно и също време започват да прииждат с таксита. Иначе отвън – има някакъв опит за „маскиране“на ситуацията. Надписи, светлинки, табелка. Ще рече човек, че наистина може давлезе и да пие едно. 

Същата работа като с Реформаторския блок.Отвън саниран, отвътре – погром. Отвън с претенции, отвътре – прогнил. Отвън –морален, отвътре – лаком. Отвън гарант за реформи, отвътре – истински гарант застатуквото.  Съвсем като „заведението“ донас – гледаш го бар, а всъщност бардак. 

Истината е, че Реформаторският блок е опасен.Влязъл не просто в парламента, а във властта с претенцията за „морал вполитиката“, блокът стартира „кариерата“ си с трик (по Божидар Лукарски) и е напът да приключи отново с трик. Трик, който изпразни от съдържание думата„морал“. Трик по-опасен от маневрите на ГЕРБ, ДПС и БСП, защото техните ходовепоне не са маскирани под благовидни… фльонги.

Каква обаче е фактическата ситуация къммомента:

Реформаторите са хем управляващи, хемопозиция.

Хем казват на Борисов, че той гарантирастабилността в страната, хем му искат оставката. 

Хем се гънат на въпроси от страна на премиера „Страх ли те е, пиле шарено?“, хем му подвикват „Бай Хуй“ от сутрешните блокове.

Хем смятат за безотговорна парламентарнатаваканция, хем гласуват за парламентарната ваканция.

Хем на пресконференция в понеделник лидерът наДБГ Меглена Кунева обясни, че ако кандидатът за президент на блока ТрайчоТрайков нямал 200 000 гласа, партията ѝ щяла да сметне това като вот нанедоверие от избирателите и да напусне властта. Хем лидерът на ДСБ Радан Кънев твърди, че кандидатът им отива набалотаж. 

Всъщност, реформаторски блок няма. Има няколкопартии, загрижени за собственото си оцеляване заедно, тъй като по отделно бибило немислимо. И кандидат на блока почти няма, защото ако имаше такъв, тойпоне щеше да вземе отношение по нечуваното унижение, което Борисов спретна начаст (управляващата част) от подкрепящите го лидери. Тъй като когато тези, които те подкрепятнямат против да бъдат политическото дъно, от тинята неизменно полепва и по теб.

Но, все пак, ако приемем, че Кунева, Лукарски,Ненчев и сие са „необходимото зло“, то тогава е редно да се зададат няколковъпроса за плановете на иначе показалия се като ебап-политик Радан Кънев.

И ако за едно правителство по-рано бе модеренвъпросът КОЙ, то това питане не може завинаги да засенчва въпросът ЗАЩО. Защо,например, Радан Кънев не показа на Бойко Борисов, че е „бай Хуй“, когато още собсъждането на съдебната реформа стана ясно, че реформата на прокуратуратаостава за някой друг път? Защоотношението към Борисов не бе като към „бай Хуй“, когато парламентът отказа дасъздаде комисия „КОЙ“, нали беше част от предизборната програма на Реформаторите?Защо нямаше „бай Хуй“ при всичките гласувания с ДПС? Защо нямаше „бай Хуй“ приисторическия компромис, който стана още по-компромисен после? Защо нямаше „байХуй“ още от самото начало на срама „жена от Източна Европа ще оглави ООН“?Толкова много пропуснати обръщения „бай Хуй“… 

В последните два дни социалните мрежи са пълнис „бай Хуй“. Закъснял, неуместен и съвсем по класика – като къс провисляк.

В този ред на мисли, съвсем честно, смелият оттелевизионните студиа Радан Кънев, трябва да обясни плановете си, които честосе променят. Очевидно реши да не секандидатира за президент, както преди година анонсира. Очевидно реши и да неправи ново дясно, след като остана с Реформаторския блок. Но това са всеочевидно НЕ-та. Крайно време е извън телевизионната смелост да даде отговори нанякои структуроопределящи въпроси.

Като например: Единният кандидат на РБ гарантза сближаване с останалите „шарени пилета“ – коалиционни лидери ли е? И ако етака, това означава ли, че ще се върви отново към затопляне на отношенията сбай-сещате-се-кой? В рамките на този парламент ли ще е? В рамките на следващ?Възможен ли е единен Реформаторски блок и в какъв формат? Под шапката на онясъщия бай ли ще е?

Казано накратко – наскоро един познат обобщи точно и ясно ситуацията за десния избирател в България. Той е заложник.Заложник на няколко партийци, които знаят, че пред каквато и свинщина да гоизправят, той просто няма за кого друг да гласува. Ако десният избирател чуе истината, той щебъде освободен. Но въпросната истина често се замазва от някое изтървано „байХуй“ в телевизионно студио. Реплика, която измества същността наразговора. 

А той, разговорът трябва да бъде конкретен. Иби трябвало да се върти около всички онези пропуснати обръщения „абе, бай хуй“.В крайна сметка – не изговореното, а неизговореното ще пусне заложниците.