Попадаш на някого случайно, записваш името му, а чак по-късно откриваш това име в тефтера, за да му пишеш. Случаят с Арно Назар-Ага е такъв. Видях малките му сумо-скулптури случайно – цветни и така добре изработени, привличащи вниманието отдалеч. По-късно ми писах, той ми отговори, чухме се по телефона и интервюто неусетно започна.

PAJ’Art Studio & Gallery

Константин Вълков: Стилът ви е отличителен. Как един артист развива стила си впрочем?

Арно Назар-Ага: Повечето артисти имат определено вдъхновение, което ги съпътства през живота. Моето първоначално вдъхновение дойде от Запада, роден съм в Париж, изкуството, музеите – те ме заобикаляха. Моите родители се интересуваха много от архитектура, както и от изкуство – от картини, от скулптури. Когато бях на 14 реших да се отделя от семейството си и да израстна в един будистки манастир в Бургундия, където получих възможността, когато вече бях на 18 години, да отговарям за декорацията на манастира.

Йон Лантерберг

Цветовете изобилстват в този храм. Имах възможност да работя по структурата, да правя скулптури там, така се случи, че тази амалгама от Запада и Изтока ме оформи.

КВ: Как така едно момче на 14 години открива манастир като този в Бургундия?

АН: Когато станах на 12 години започнах да чета много неща, свързани с философията. Първоначално не откривах това, което най-добре се вписваше във вътрешните ми чувства. Претърпях една операция на 14-годишна възраст и сякаш имах нужда от някакъв духовен опит. Имах възможност тогава да отида до този будистки храм с майка ми, когато пристигнах всъщност установих, че имам нужда точно от това. Това беше отличен начин да открия себе си, да медитирам, да позная щастието без да използвам каквито и да било други изкуствени методи. Мястото там наистина промени живота ми, аз останах 14 години, научих много – духовно израстнах, но също така научих много и за изкуството. Учителят там ме учеше на традиционно изкуство, но в същото време преподаваше и настояваше да се запозная с нови техники. Някои от тях изучавах в Париж – отидох в Париж, за да ги науча, а като се върнах започнах да миксирам двата подхода в създаване на изкуство и това ми помогна да правя това, което представляват работите ми днес.

PAJ’Art Studio & Gallery

КВ: Скулптурите ви са цветни, позитивни, отпимистични. Къде е, ако има въобще, отрицателната страна на изкуството?

АН: Няма такава. Знаете ли, наскоро си помислих, че това, което правя, всъщност е нещо като „feelgood art“ течение. Има хора, които създават изкуство, за да изразят някакво разочарование, тъга. Да подчертаят страданието, изпращат подобно послание. Това също е интересно, но за мен е важно да виждам работи, които ме карат да се чувствам добре. Разбирам, че има артисти, които използват изкуството, за да изразят своето мнение, да покажат негативните си чувства спрямо нещо. За мен обаче изкуството е нещо друго. Ако имам подобни преживявания, ще ги изразя по друг начин, не чрез изкуството. Аз наистина чувствам щастието в себе си и искам да споделя това с другите хора. Затова се опитвам да правя работи, които карат хората да се чувстват добре.

Навярно затова използвам в работите си опасни животни като хипопотам, горила, мечка. Те се считат за опасни, но аз ги представям много спокойни, щастливи да бъдат около хората.

PAJ’Art Studio & Gallery

Други мои работи са свързани със серията „Тотем“, сигурно сте ги виждали някъде. Те представляват сумисти, аз искам да кажа, че те също са обикновени хора като нас. Харесват ми заоблените форми, навярно сте забелязали, че всичките ми работи са такива. Формата, заоблеността, това са важни неща за мен, поради много причини. От една страна, такава форма подхожда на материалите, които използвам. Но в същото време тази форма подчертава онова „feelgood“ послание, за което си говорихме.

PAJ’Art Studio & Gallery

В началото, когато започнах работа по сумистите, правих ги като индивидуални скулптури. Но след това започнах да ги поставям един върху друг. Всъщност това беше първоначалната идея, а и самият проект е в главата ми от доста време. Исках да видя как ще се получи – три подобни скултпури на сумисти, поставени една върху друга.

PAJ’Art Studio & Gallery

Значенията са няколко – от това да бъде стабилен, да се чувстваш сигурен, стъпил здраво на земята, да познаваш себе си, другите. След това разперените ръце подсказват за една свобода, отвореност към света. Отвореност към другите, към новите неща, но и към традицията.

КВ: Интересно ми е коя е първата ви работа, която считате като финансов успех.

АН: Мисля, че точно сумистите. Категорично това е. Макар сумо да е специфична японска култура, тя говори на всички.

PAJ’Art Studio & Gallery

КВ: Не се смейте на въпроса ми, но все пак – коя скулптура се прави по-трудно, малката или голямата?

АН: Когато говорим за картини, малките са далеч по-трудни. При големите – да, отнемат повече време, но артистът разполага с пространство. Но при скулптурите – по-големите са по-трудни.

PAJ’Art Studio & Gallery

КВ: Обяснете с няколко думи каква е вашата техника за създаване на скулптури?

АН: В началото използвам полиестер, глина, пластелин. След това се нанася фибростъкло в два слоя. Отделните части се напасват и цялата повърхност се покрива с композитни материали, за да бъде гладка при пипане, за да изглежда като едно цяло. След два слоя различна слоя боя става възможно самата скулптура да се декорира. Това е нанасянето на цвят с акрилни бои. Използвам няколко слоя, за да съм сигурен, че силата на цвета няма да бъде разрушена. Това е много важно за мен. Харесвам скулптурите да останат в продължение на много години в тези ярки цветове. Последно нанасям от 6 до 20 слоя лак.

***

„Следващите 25“ е поредица на Дарик радио и VIVACOM. Слушайте интервютата по Дарик, като подкаст на darikradio.bg. Четете на egoist.bg

25 години Дарик радио. 25 идеи и разговори за годините напред. СЛЕДВАЩИТЕ 25 ХОРА и ИДЕИ идват скоростно при вас благодарение на 4G мрежата на VIVACOM. За повече информация посетете www.vivacom.bg