Родителите искат шестици на изпитите, за да може детето да отиде да учи в най-доброто училище. Учителите чакат съвършения закон за образованието и достойни заплати. Нито родителите, нито учителите са щастливи и доволни.

Учениците още по-малко. Всъщност на учениците по-скоро не им пука особено, защото те отдавна са загубили интерес към училището (и към родителите си).

Генерализирането не е съвсем коректно, но е вярно в общия случай.

За да се успокоят и родителите, и учителите, първото, което трябва да се случи, е да погледнем с абсолютно нов поглед към образованието и какво искаме да се промени в него. Откъде да започнем – от изискванията към учителите, от предметите, които се учат в училище, от стандартизираните тестове, от домашните, от това, кое трябва да е задължително и кое “свободно избираемо”?

С тези въпроси посрещат и изпращат вече 11 години може би най-известното име в света, когато става дума за системна промяна в образованието – Сър Кен Робинсън. Същият, който през 2006 година попита кой, кога и защо е решил, че математиката е по-важна от балета. И до днес 18-минутното му изложение по темата продължава да е най-гледаният и известен TED Talk в историята на формата. Занимава се с образование много преди това, но едва след като задава радикалния въпрос “Do schools kill creativity?”, всички започват да искат от него едно – да им даде съвет какво е нужно, за да се случи истинска революция в образованието.

И той го прави в най-новата си книга Creative Schools: The Grassroots Revolution That’s Transforming Education. Разбира се, готова универсална рецепта няма. Не очаквайте проста формула от типа на – ако променим това, това и това в образователната система, ще се случи това, това и това. И децата ще растат умни и щастливи, ще развиват талантите си, после ще изкарват добри пари и всичко ще е както искаме да бъде. Дори над 40 години опит в училища и университети по цял свят, които Сър Робинсън има, не могат да посочат точната крайна цел на образователната реформа. Светът се променя прекалено бързо и драматично, за да можем да сме сигурни какво точно ще гарантира утрешния успех на днешните ученици и студенти.

И все пак няколко неща са сигурни и Кен Робинсън дава много конкретни примери за учители и училища, където революцията вече е започнала. Първото сигурно е, че революцията в образованието навсякъде по света е не само необходима, но и неизбежна. Сегашната система, почти непроменена от индустриалната революция до днес, дава и измерва преди всичко знания. В днешния свят обаче отдавна не е важно какво точно знаеш, защото Google винаги знае повече. Много по-важни от знанията са уменията. Ето защо, училището трябва да се фокусира върху развиването на определени умения у всяко дете, а не да го изпитва какво и колко знае.

Кои са тези умения?

Преди да ги дефинира, Робинсън дава и своето определение каква би трябвало да е целта на всяка образователна система: “Да помага на учениците да разберат заобикалящия ги свят и какви таланти има скрити в самите тях, така че да се превърнат в удовлетворени личности и активни, състрадателни граждани.”

От тази изходна гледна точка за ролята на училището, Сър Кен Робинсън развива и своето виждане за осемте ключови компетентности и умения, които трябва да са в основата на образованието. Всички тези умения започват с буквата “C” на английски, като това няма особено значение, но пък е лесно да се помнят.

 

Curiosity / Любопитство

– умението да задаваш въпроси и да откриваш как работи света.

 

Creativity / Творчество

– умението да генерираш нови идеи и да ги прилагаш на практика.

 

Criticism / Критичност

– умението да анализираш информация и идеи и да формираш смислени аргументи и съждения.

 

Communication / Комуникативност

– умението да излагаш мисли и чувства по ясен и уверен начин в различни медии и под различна форма.

 

Colaboration / Сътрудничество

– умението да работиш конструктивно с другите.

 

Compassion / Състрадателност

– умението да изпитваш и изразяваш емпатия към другите.

 

Composure / Спокойствие

– умението да се свързваш със собствените си чувства и да развиеш усещане за личностна хармония и баланс.

 

Citizenship / Гражданственост

– умението да се ангажираш и да участваш конструктивно в процесите в обществото.

 

В книгата си Кен Робинсън не дава последователните стъпки как точно да се случи това преместване на фокуса на образованието от знания към умения. Разказва обаче за конкретни учители, училища или общност от образователни институции, които вече са започнали тази промяна. Общото между тях е, че почти никъде реформата не е тръгнала отгоре надолу. Смяната на политиките обикновено започва от една класна стая, от един вдъхновен учител или директор, който трябва да реши конкретен проблем – голям брой отпаднали ученици, загуба на мотивация, непрестанно напускащи учители и т.н.

Затова и книгата се казва Креативни училища, а не креативни министри на образованието или креативни национални политики. Успокояващото и вдъхновяващото в примерите, които Кен Робинсън дава от цял свят е, че едно училище може да бъде преобразено буквално за една година при това абсолютно независимо от системата.

И ако трябва да сме актуални на темите, които вълнуват нашата образователна система, да – фитилът, който да запали революционния огън понякога е разпечатан на черно-бял принтер лист хартия. Важното е съдържанието на това, което е на хартията, да прави от децата “удовлетворени личности и активни, състрадателни граждани.”

Формата и цветността са второстепенни.

Creative Schools: The Grassroots Revolution That’s Transforming Education на Сър Кен Робинсън е в Amazon от април 2017.