11 септември е дата, която завинаги ще остане в историята като началото на войната, която тероризмът обяви на цивилизования свят. Встрани отвсички конспиративни теории, в които и до днес депресиращо голям брой хораповтарят, че „те сами си взривиха кулите”, „един самолет не може така да бутнесграда” и прочие „експертни”оценки, обаче остава един важен въпрос – колко време трябва да мине, за да може 11 септември да стане повод за хумор? Възможно ли е изобщо да се прави хумор,когато са загинали хиляди хора, при това в един от центровете на съвременнатацивилизация – Ню Йорк?

Можеш ли да гледаш записите с врязващите сесамолети, скачащите от небостъргачите хора, летящи към своята неизбежна гибел,избирайки това пред задушаването и изгарянето в огнения ад? Можеш ли да слушашобажданията към спешна помощ, писъците на хората по улиците и след това даизкараш хумор от това? И тук не говорим за хората, които злорадстват за 11септември, просто защото по една или друга причина мразят САЩ – говорим заамериканци и хора с ниво на интелигентност над маймунската. Та, 15 годинистигат ли, за да стане смешно?

Истината – май даже са много. Черен хумор с 11 септември започна да се появяваскоро след атентата, а 10 години по-късно вече почти нямаше стендъп комик,който да не си беше направил майтап с трагедията. В съзнанието ми веднагаизниква смешката на американския комик Луис СК, който беше казал следното в единот своите стендъпи:

Установих, че може да се разбере колко лош човек си по товаколко време след 11 септември си изчакал, преди да мастурбираш. При мен сеслучи между падането на двете кули. И трябваше да го направя. Защото иначе тепечелят!

И най-вероятно Луис СК е прав.Какво печелят американците, ако само тъгуват за 11 септември? Нима тяхната тъгане радва извършителите и поддръжниците им? И все пак ще си кажеш „Ами ако натях им се случи, смешно ли ще им е?!”. И тук идва изненадващият отговор – явнода. Комикът от SaturdayNight Live Пийт Дейвидсън губи баща си по време на атентатите ичесто споменава това в своите изяви. По време на миналогодишния The Roast of Justin Bieber (roast е вид комедия, вкоято популярна личност седи на „горещ” стол, докато различни комици и другипопулярни личности си правят шеги с него без абсолютно никаква цензура). И докато настола се „печеше” канадският поп-певец, Пийт каза следното в обръщението си къмнего:

Баща ми загина на 11 септември и винаги съжалявах, че съм израснал безбаща. Поне докато не се запознах с твоя баща, Джъстин. Сега се радвам, че мояте мъртъв.

В излезлия съвсем наскоро The Roast of Rob Lowe пък почти нямаше комици, които да не жегнаха Пийт Дейвидсънна темата за баща му. Водещият Дейвид Спейд се избъзика с Дейвидсън така:

Пийт, в началото те мислех за чернокож, но явно просто си наследилпепелявата кожа на баща си.

Британецът Джими Кар (койтогостува за пръв път и в България през април) изглеждаше, че ще „заглади” малконещата, започвайки с думите:

Отвратен съм, че цяла вечер се пускат шеги за бащата на Пийт Дейвидсън. Несме събрали тук, за да „печем” бащата на Пийт. Това вече се случи на 11 септември.

Самият Роб Лоу пък направо годовърши:

Пийт, изпълнението ти тази вечер беше добър знак на почит към баща ти,защото беше като да гледаме как трети самолет удря Световния търговски център.

На темата за 11 септември вече имаи безброй вицове, повечето от които обаче рядко отговарят на необходимиякритерий за черен хумор, а именно – да са по-смешни, отколкото гадни. Катоидеален пример могат да са карикатурите на Шарли Ебдо, които в повечето случаиса далеч по-гадни, отколкото забавни и затова предизвикват толкова много гняв,при това не само у лично засегнатите.

Всеки виц на подобна тема обаче,колкото и да е смешен, е безспорна проява на лош вкус. Лош вкус, който може бивсе пак можем да си позволим в името на хумора. Защото всеки терористичен акт вцивилизования свят (извън него не ни дреме особено) ни кара да се страхуваме, астрахът се преодолява най-лесно като му се надсмееш. И може би точно затоватероризмът никога няма да победи – или поне така си мислим и се надяваме. Човектрябва да може да се надсмива над всичко рано или късно.

В края на краищата, статистикатани дава най-точният отговор на въпроса доколко е смешно да се правят шеги с9/11. А тя сочи, че 9 от 11 човека не откриват нищо забавно в темата.